Читателски коментари от notman

Ако все пак зачетеш направлението „Хорър“ на Стивън Кинг, като нищо ще намериш неподправена информация и за 60-те…че и по-назад :)

Аз току-що (преди часове) приключих „Под купола“. Ще се въздържа от коментари, защото все още асимилирам материала, така да се каже, но няма да сгрешиш, ако я прочетеш.

Напоследък пак стана модно да се оплюва всичко „американско“, но обобщаващи изявления, според които всичко, написано в САЩ, е за кошчето за боклук, са меко казано смешни.

Впрочем Америка е от Огнена земя до Аляска. Все Америка. Правя това уточнение и го адресирам към Вас, защото очевидно има нужда.

Дращенията в 1 л. ед. ч. на някоя парцалеса, чийто блог четеш, не са пътеписи, уважаема.

Няма как да е вярно, че харесваш пътеписи, ако „До Чикаго и назад“ не ти харесва. Харесваш нещо друго… не се сещам какво. Но не пътеписи.

Може би путеписи.

Айде… Още един кретен, на който са му виновни българите.

„…Или печален и безнадежен

на връх Юмручал — висок и снежен …“

Върхът всъщност се казва Юмрукчал. Моля ви, коригирайте го.

Ами не, не чаткам, оня с кобилата. То тук само ти ги чаткаш нещата, както изглежда, и само ти си за всичко стойностно. Вие ватниците всички до един сте такива.

Все пак нека изредя няколко факта: социализмът в съвременния му вид възниква в Западна Европа, след това получава широка популярност в САЩ. Първото шествие на Първи май е в Чикаго. Маркс и Енгелс са германци.

…Чаткаш ли?

Нека позная. Ти си за всичко руско или подобно на руско, социалистическо и т.н.

Няма смисъл да ти се обръща внимание.

Става. Не е чак върхът на сладоледа, но като се има предвид, че е първи роман на Майкъл Конъли…

На мен ми беше интересно да чета за връзките между институциите и медиите, както и за самите медии. Писал е малко по въпроса, но като се има предвид, че самият Майкъл Конъли произлиза от журналистическите среди, приемам правдивостта им за стопроцентова. Много се смях на прякора на телевизионните репортери (предполагам, цялата вестникарска гилдия в LA го използва) — „свинари“ :) Баш такива са си, братче! Ела да ги видиш и в България — абсолютни свинари. А свинете са тия, които висят пред „малкия екран“ и им вярват…

Краят на книгата беше малко пластмасов. Но пак казвам — като за първа книга…

И една забележка към преводача имам, който и да е той: човече, не върви да смесваш метричните системи така грубо в рамките на една творба! Не може и мили в час, и километри, и метри, и футове, и инчове… става бъркоч.

Като създател на сайта „Нашето детство“ мисля, че разбираш от уеб-дизайн или от кънтент мениджмънт. Не от детство. Аз утре мога да създам сайт ядрени реактори с разтопена сол… сещаш ли се?

Останалото няма да коментирам, нт е изчерпал въпроса.

Лекарство против, ъъъъ… какво?

Или „Сейлъм’с Лот“ и „Гробище за домашни любимци“.

Ако е така, не ми се мисли къде се отбива, преди да седне да чете Стивън Кинг.

Именно за този инцидент става дума. Факт е, че датите съвпадат, както и причините за падането на самолетите (ако приемем, че TWA 800 е бил свален от ракета).

Впрочем авторът не просто „има предвид“ TWA 800 — всъщност книгата е посветена на него.

Тази книга разказва за пътнически самолет, за който се подозира, че е свален от бойна ракета на 17 юли 1996,

Вчера беше 17 юли…

Интересно… Този аспект на разказа явно много те е впечатлил. Влизаш, изстрелваш някаква фраза по адрес на жените и заминаваш.

Явно имаш нещо против жените у нас.

Само дето не става много ясно къде е това „у нас“, нали така? Хората, които четат коментарите, ще решат, че говориш за България. Но ти не си в България. Ти си някъде другаде. Не в Съветския съюз, Куба или КНДР, а някъде на запад. Интересно ми е колко ли българки има там, където си? Защо самият ти си там? В гонене на някакви идеали? Или заради паричките, комфорта, зарато топлото и мекото, и лекото? Защо не в Куба, а на Запад? Хей, ти да не би да си се „стелизирал“?

А да на би да… заради еднополовите бракове?

Изобщо, приятелю, гледам те от известно време, че се питваш да играеш ролята на някакъв циник, но не ти се получава. Звучиш като обикновен мрънкач, достоен да бъде описан в подобен разказ. С повечко сатира вътре. Образи като теб определено ми стоят сатирично.

Лекуването на здрави пациенти не е заговор, уважаеми. Нарича се „източване на здравните фондове“. Правят го и в България, ако не си чувал. Може би не точно с рак, но с предостатъчно други болести, включително фрактури, които не са се състояли. Зная и човек с пълна глухота от ЛКК, който всъщност си чува добре.

Та… леко с консперативните теории.

Така е. Аз също отдавна забелязах присъствието на Мечето Кода. Набиваше ми се на очи, така да се каже. И винаги чета нейните коментари с удоволствие.

Иначе тя го написа черно на бяло: [Щом не ви харесва думата „европеидни“, нека да е „южняшки“ тогава.] Това е за протокола. Аз също държа на коректното боравене с термините. И се хващам на бас, че ти, Венелине, казваш „подпочвени води“. А те всъщност са почвени.

Към Мечето Кода също имам реплика — грешиш, ако мислиш, че Халед Хосейни с творчеството си не предизвиква размисъл и интерес към живота в Афганистан във всичките му аспекти. Точно заради него посегнах и към Фирдоуси, и към „Кабулските лястовици“ на Ясмина Кадра, и към „Афганистански истории“ на Ганчо Каменарски.

За мен индийците (и конкретно жените) нямат европеидни черти. Пакистанците също.

В кое село беше твоята бабичка?

Ако в Афганистан наречеш някой местен „арабин“, много е вероятно главата ти да се отдалечи от тялото.

Афганците са наследници на персите, а персите мразят арабите, защото са били завладени и ислямизирани от тях. Преди това да се случи, са изповядвали религията зороастризъм, чийто духовен водач е Зороастър, известен повече като Заратустра.