Кратък наръчник на сънуващия от Амидару Тохара
Леле! Това изглежда досущ като излязло изпод перото на Янко Трендафилов! :-O :D
Когато токът спря от Тихомир Димитров
Ха, аз за разбирането какво сте писали, уважаема KrIl — струва ми се, че съм разбрал. Но не разбрах защо решихте, че това уточнение за лъжите на художниците отразява нашата (родна) действителност? Защо например не допуснахте, че посочените от вас компромиси със съвестта (и това не е вярно) са фикция, която не кореспондира с живота на Земята през XXI век, но пък е на мястото си в свят, в който не след дълго някаква „авария“ ще избие половината народ и ще спре тока; освен това може би запушва някаква пробойна в сюжета, може би не по най-елегантния начин, но все пак?…
Между нас казано, аз мисля, че най-големият компромис, който художниците правят, е да рисуват за пари, но точно пък вие с вашия соцреализъм* не сте ми интересна за разговор на тази тема.
Буквичката „ѝ“ е проблематична за визуализация при някои електронни четци.
Аз съм дотук.
________________________________________
* Социалистическият реализъм е легитимен художествен стил, така че не бързайте да се чувствате обвинена в идеологически пристрастия. Моето скромно виждане е, че в литературата този стил е еквивалент на чалгата.
Доколкото знам, „Аварията“ е издавана на хартия, ведно с продължението „Ново небе и нова земя“.
Там е работата. Говорим за литература, а вие продължавате да набивате в коментарите си синтактични, фонетични и други подобни разбори, които отразяват не точно литературните достойнства (или липсата им) на произведението. Не прочетох нищо за сюжет, художествени средства и похвати, структура…
Не казвам, че сте длъжна да харесвате онова, което и авторът харесва, но пък на друго място призовавахте да не се пишат прекалено сурови критики за съответното произведение, понеже авторът бил го писал прикован към легло и други такива нелепи оправдания. Все пак във вашите творби книгите могат да бъдат затваряни, а болните ще си имат подлоги. Обаче ако те бъдат публикувани тук, в МБ, местоимението „ѝ“ ще се изписва точно по неприемливия за вас непроизносим начин, срещу който и аз негодувам, но това е положението, по простата причина, че така е решило ръководството на Читанката и то си има своите (технически) съображения. С други думи, намалете присъдата на автора с година-две, той не е виновен. За роднинската връзка сте права, разбира се, но можехте да пуснете едно кротко предложение за редакция, вместо сбърчила гнусливо нос да заявявате как ви се било отщяло да четете. Чак пък толкова… Твърдението ви за твърдението на автора говори за някаква много особена пунктуалност, присъща на литературните „анализи“ на шестокласниците (отличниците!) :)
Оставам в очакване на отзив по същество от вас, уважаема Krll.
„…а да наречеш разказ или новела три изречения от по три думи е…“ като да наречеш пропаганден текст от 400+ страници повест. Това било неуместно, онова било нахално, дрън-дрън.
Писачите на художествена литература, уважаема Krll, имат навика, а и правото, все още, за щастие, да ползват и нареждат думите така, както им се харесва. Ако Тихомир Димитров е решил да озаглави сборника си „33 любовни истории“, вие на какво отгоре се втурвате да критикувате този избор? Още малко и ще го посочите с треперещо от възмущение пръстче и ще го обвините във формализъм и преносителство на вредни буржоазни влияния! Пък ако се усетите, че историите в книгата всъщност не са 33, а 27, бедна ми е фантазията как ще го наречете, горкия човек!
Може би в заглавието има скрит смисъл, който вие по някаква причина не сте доловили.
А може би когато си купите бисквити „Катеричка“ и отворите пакета, очаквате отвътре да изскочи катеричка.
Е, да, заглавията на неговите разкази, а и на романите му не са толкова монументално-епични като например „Как се каляваше стоманата“ или „Повест за истинския човек“ :)
Всъщност това е съкратен вариант на „Аварията“: https://chitanka.info/text/37204/0
И не е толкова лошо, че да му се отще на човек…
Фантом от Ю Несбьо
Аз също се оттеглям :)
Не си чела достатъчно.
https://chitanka.info/text/23023/6
https://chitanka.info/text/26652-svako-jako-bez-mljako
https://chitanka.info/text/34454/30 --> Преводна
https://chitanka.info/text/3164-megre --> Преводна.
https://chitanka.info/text/31934-zlojad-ignat
https://chitanka.info/text/32551/10 --> Преводна
А ти питай преподавателите си, ако в оригиналния текст героят говори на диалект, как би трябвало да се преведе на български?
Столичанката ми тя. Селска.
Вълшебната планина от Томас Ман
А може би все пак Томас Ман не е възнамерявал да снизходи?
Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин
О, и много други, много преди Солженицин и Дугин са се упражнявали по темата.
Ето един поглед върху този безспорно интересен човек и следата, която оставя в България: http://www.kultura.bg/article/86-pisane-s-tyaloto-solzhenicin-i-bylgariya
Защо пиша от Джордж Оруел
Здравей! Забележката изглежда достатъчно ясна, писателят на пиеси би трябвало да се превърне в драматург, така както шивачът на обувки обикновено се нарича обущар. Забележката на ragou също е ясна — Ἀριστοφάνης по нашите земи (и на нашия език) е по-известен като Аристофан. В допълнение от мен — бележките под линия започват от номер 2, незнайно защо (вероятно си пропуснал да уточниш кой е тоя ми ти Блейк), а номер 9 има нужда от сериозен ремонт. Като цяло — огледай си преведените названия на английските преводни названия от някакви други езици. Аристофан го изяснихме, а на друго място четем ту „Бурма“, ту „Бирмански дни“.
Текстът ти има нужда от редактиране, но не се доверявай на кой да е. Точно поради тази причина ще ти спестя моите забележки.
Гняв от Стивън Кинг
Ей, ама като вземат разни умници да се изказват авторитетно по въпроси, от които си нямат и хабер…
„Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семейството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г., когато Кинг е на две, баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид,“
Къде ви произвеждат такива…
Да бъдеш благодетел от Илка Бирова
„Всеки човек рано или късно разбира, че трябва да остави след себе си нещо добро за другите.“
„През последните 30 години той неуморно събира милостиня пред «Александър Невски» и след това дава до стотинка всички събрани средства за поддръжка на храма, както и за други църкви и манастири в страната.“
„Къде си вярна ти, любов народна?“
Потресаващо!!!
Със зелена карта в Америка от Иво Стефанов
Авторът емигрира на 67-годишна възраст, след като вече се е пенсионирал като професор във ВИАС.
Ти с какво ще се похвалиш?
Чужденецът от Албер Камю
Там е работата, уважаеми, че „Чужденецът“ е написан от никому неизвестен автор. Когато Камю го е писал, е бил почти толкова анонимен, колкото си и ти. Само че не толкова прост.
Няколко къси разговора с др. Георги Димитров от Елин Пелин
Убиецът на Райко Щуреца го е търсел, за да убие и него. Предполагам, че Елин Пелин се е изплашил не на шега.
А онзи е вдигнал мерника (буквално) на тях двамата, защото преди преврата са се изказали негативно за творчеството му.
Хиперион от Дан Симънс
Ако Сливенската митрополия наистина е взела такова решение, то тогава там йерарсите едва ли се ограничават само с пиене. Вероятно злоупотребяват и с доста по-тежки субстанции.
Стана ми интересно, ще потърся това решение.
Верно?
И откога две от деноминациите на християнството се превърнаха в различни религии?
Новото дете във „Васко да Гама от село Рупча“ от Владимир Колев
„Ферма, Хюз и… Васко. С какво нашето момче е по-лошо от едно италианче и едно американче?“
По-лошо нашето момче не е, но е по-различно, например с това, че Ферма и Хюз са реални хора, исторически личности със съответните постижения, а Васко е фиктивен герой, юноша, роден от фантазиите на един шейсетинагодишен професор по биохимия и един петдесетинагодишен филолог и публицист.
Читателски коментари от notman