На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк
Руските класици, селянино без колело, са отвъд всякакви мерни системи за стойност.
Тъмната кула от Стивън Кинг
Още веднъж отзад, докторе…
The Dark Tower: The Gunslinger (1982) — 224 pages
The Dark Tower II: The Drawing of the Three (1987) — 400 pages
The Dark Tower III: The Waste Lands (1991) — 512 pages
The Dark Tower IV: Wizard and Glass (1997) — 787 pages
The Dark Tower V: Wolves of the Calla (2003) — 714 pages
The Dark Tower VI: Song of Susannah (2004) — 432 pages
The Dark Tower VII: The Dark Tower (2004) — 845 pages
Вгледай се внимателно в цифрите в скобичките и се опитай да проумееш какво казват. Поразсъждавай и над обема на всяка от частите. А за да усетиш само с четене, че краят е претупан, ще трябва да почетеш още дооооста книгите на Стивън Кинг.
Амиии, да — набързо. Я провери какви са интервалите между излизането на отделните части от I до III и какво се случва след това. Двайсетте години са почти напълно „изядени“ от първата половина на поредицата.
Черна гора от Иван Вазов
Не е така. Иван Вазов е известен македонски поет, той е авторът на този текст, а неговите сънародници просто са го направили на песен. Ако не вярваш — питай в Скопие. Там не понасят плагиатите и крадците на история.
Ловецът на хвърчила от Халед Хосейни
По принцип тая книга се харесва на хора, които пишат „не знам“ и успяват що-годе да свържат смислово издържани изречения.
Иначе работното място на автора по онова време е било лекарски кабинет. Не можах да схвана какво против това имаш, честно. Щом все още вярва, че животът може да предложи наистина невероятно изглеждащи съвпадения, значи не се е поамериканчил чак толкова.
Ти като искаш нещо баш автентично — чети „Кабулските лястовици“. Ама да не плачеш.
Забавна Библия от Лео Таксил
Не е така. Не е жалък и бездуховен. Години по-късно публично се е отрекъл от творбите си и е влязъл в лоното на католицизма. Това показва, че все пак е бил мислещ човек… за разлика от читателите си (и аз генерализирам като колегата над мен, който всички китайци ги сложи в един кюп).
Дългата разходка от Стивън Кинг
Е, чак слаби книги няма, но посредствени — да. Разбира се, моето твърдение е вярно, ако за еталон вземем самия Стивън Кинг, защото ако ще го сравняваме с моите умения за писане — то тогава всичо би било гениално.
Та… последните две-три части на „Тъмната кула“ са жив пример за посредствено писане, стегнато от договори и срокове. Продължението на „Талисманът“ е същата работа.
На края? от Иванка Могилска
Абе Пенчо, ти да не си вогон??
Айде, още един, дето не се сеща за по-оригинален начин да изтъкне колко фин, начетен и елитарен е, та отваря дума за чалгата и я поставя като контрапункт на себе си — Стравински. Пенчо, Пенчооо, Пикасо преди да тръгне да прави кубизъм, е изучил и усвоил класическите похвати до съвършенство. А тая мома — Могилска — явно е решила да прескочи два-три етапа в развитието си и направо да се захване с елитарниченето. В резултат — стихотворенията на Трендафил Акациев са много по-добри от нейните.
Аз също окуражих авторката. Зле, но може и по-зле.
Дългият шлифер от Иванка Могилска
А, не така! Пише, че е стихотворение, значи е стихотворение!
До трета част поредицата е страхотна. Оттам нататък… според мен е довършена набързо, вероятно под натиска на някакви срокове в някакви договори.
Сияние от Стивън Кинг
„…имах чувството, че е писана от шизофреник.“
Е да де! Ти какво очакваше от подобна история — да имаш чувството, че е писана от викторианска поетеса ли? :)
Долорес Клейборн от Стивън Кинг
Има и филм по тази книга, с Кати Бейтс в главната роля. Между другото, Кати Бейтс спечели „Оскар“ за участието си в друга екранизация по Стивън Кинг — „Мизъри“ :)
Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг
„А за СМЪРТТА ще кажа само това: Единственото, което можем да направим пред нея е да замълчим.“
Именно. Стивън Кинг ни кара да поразсъждаваме какво можем да направим СЛЕД нея (смъртта).
Читателски коментари от notman