Читателски коментари от Leontina

Не знаех, че има коняк" Перие" , нито пък, че се изстисква лимон в коняка..все си мислех, че " Перие" е марка френска минерална вода. Но, откакто преди някоя и друга година с ушите си чух, че червеното вино е по- хубаво смесено с кока- кола, вече на нищо не се чудя. Пък и въпросната Витсавия си мислех, че е Вирсавия, ама карай, както каже авторката… Абе, за всичките глупости мога да ги преглътна, но по никакъв начин не можах да проумея защо някой ще иска да продава АК- 47 точно на Северна Корея нелегално? Че те си ги получават на вероятно преференциални цени директно от производителя, къде е тука сделката?

Цялата поредица е извънредно глупава: нито мъжете са мъжествени, нито жените са толкова еманципирани, колкото претендират; псуват като каруцари, ако и да претендират за аристократизъм.. Да не говорим пък за абсурдните описания от " първите брачни нощи"- то не бе кървава касапница, то не бяха ревове и чудесии..Брях,тези моми- англичанки, очевидно химените им са от яка материя, направо плат за палатки и си трябва направо хирургична помощ…НО! Не това е важното. Истинският въпрос е защо една американска ,да я наречем писателка( за мен драскачка), полага толкова усилия да окаля един достоен човек,- Жорж Кадудал-гилотиниран за убежденията си и поради провалилия се атентат срещу Първия консул ( за незнаещите любителки на " исторически" любовни романи , името на въпросния Пръв консул е Наполеон Бонапарт) на 25.06.1804 след като е заловен заради предателство през март 1804 в Париж. Е, какво печели авторката и драсканицата и от избълваната помия срещу един шуански генерал, когото всички са уважавали, дори и Наполеон. Човекът е имал много по- важни занимания от това да се занимава с фльорци- една френска и една английска, че пък и да харчи " милионите?!" на английското правителство, натъпкани в малкия му джоб за това. А, човекът е бил и сгоден. Родителите и сестрите му не са екзекутирани от Робеспиер. Можеше патицата- авторка да си измисли персонаж( като измисления наполеонов генерал- изнасилвач). Кому е нужно това изливане на помия върху достойни, но отдава умрели и неможещи да се защитят известни личности? Защо? Защо тия клевети и инсинуации?Една друга драскачка( поне беше с по- добра книга) беше решила да дрънка простотии и сплетни за норвежките композитори Едвард Григ и Юхан Халворсен-защо? Какво печели драсканицата и от оплюването на тези достойни хора? Наистина няма как нискокачествен глупав текст да стане интересен само защото омазваме в л…а, ъъъ помия достойни хора, които няма вече как да се защитят.. Жалко и за " фенките", дето толкова се възхищават на тая помия- но За вкусове не се спори, както са казали древните римляни

Жалко и недостойно, на всичкото отгоре и некадърно написано

Тази е най- лошата от т.нар. " поредица"( щях да напиша най- тъпата, но се въздържах). Голяма, претенциозна глупост. И това горко детенце, непрекъснато гризящо бисквити, като някой плъх, катерица, заек или друг вид гризач- просто виждам как израства като дебел, недоволен тийнеджър,чиито презаети родители компесират с храна и електронни джаджи отсъствието си( нали спасяват света от лошите и насаждат демокрация).Авторката очевидно има и ( очевидно) проблем с някой възпитаник на Университ МакГийл в Монреал- твърде много лоши, нэ гениални престъпници в поредицата са завършили там… Е, и обикновение идиотщини за американка авторка, дрънкаща за Европа- бленувания Париж, фиорди в Швеция, ( дебели?!) шведи с финландски имена, невероятните и талантливи аамериканци….Абе, стандартния бълвоч

Сюжетът с домашните насилници, които всъщност са побъркани убийци, взе много да се повтаря. Като цяло, не е лоша книжката

Приказката е хубава, въпреки ,че подаръкът " ….звезда от огън, звезда от вода и звезда от лед — с пожелания за силно сърце, силен ум и силен дух…" моментално ми напомня какъв трябва да бъде истинският чекист( С хладен ум, чисти ръце и горещо сърце, както е казал Железният Феликс)…Всъщност, откъде е това страстно русофилство у г-жа Робъртс?

Това заиграване със синдрома на Даун става наистина дразнещо! Поне дамата да беше попрочела малко повече за така впечатлилия я синдром….Става за четене, ама твърде много мелодрама, много напъни за драматизъм, много изсмукано от пръстите

Появяването на духове взе да става много досадно. Като изключим въпросните свръхестествени посетители книгата става за четене

А мен ме впечатли това, че мацето бели картофи насред гората преди да е открита Америка и, съответоэ, картофите: тоест, бели нещо, дето го няма. А, и етническата толерантост ми идва в повече, чудя се къде и отидоха воплите за еманципация?! Ами правата на животните и дискиминацията им( праз 1492!!!!?! Значи ни е жал за козата, но не и за таралежите ??! Ама си хапваме шишче, като ни падне., даже и да е открадната коза, а не заловен таралаж……Е, много е повърхностно, но пък претенцизно това писанийце

А, и к’ во стана с клана Дорадо?!

Относно „Б.пр“ окситоцинът не е болкоуспокояващо и няма как да е най- продаваното такова лекарство. Болкоуспокояващо е оксикодин с търговско наимеование ОКСИКОНТИН. Или вярвайте умерено на бележките на преводача

То да са само газените лампи ! Ами писането на писма от всеки на всеки? Какво ниво на грамотността през въпросната година в залупеното ирландско село! И какво богатство- мацето просто си дръпнала един пергамент и седнала да драще писания….. Чудя се авторката има ли представа на какво би заприличал гърбът на човек, ако му ударят 200 ( двеста) камшика? Защото, както разбирам, добрият отец очаква ПОНЕ двеста!!! А манастирът ,очевидно , е място за инквизиции, най- вече на монасите , които го обитават. Астрид пък, е необичайно надарена, щом е в манастира 5 дни и след " дълго обучение" вече преписва книги на латински …Ааа, да , и всички в селото сядат да поиграят я шах, я дама вечер — време за тихи игри и т.н Толкова глупост на едно място мноого отдавна не бях намирала

Така и не успях да си отговоря каква е тази невероятна любов на англоговорящите авторки към харемите и мюсюлманството??! Тези каки са наистина побъркани, ако си мечтаят животът им да се заключава в ядене на локум, обезкосмяване и чакане да ги повикат в кревата. Аа, да, и в заладяваща игра на гоненица под надзора на евнусите….

Толкова е елементарна и глупава, че чак е затрогваща. Що се отнася до т.нар. исторически фон( защото е с претенция за " исторически роман"), през 1562 султан на Османската империя е Сюлейман Великолепни, наследил баща си Селим I през 1520г. инаследен от сина си Селим II през 1566 ( Селим Пияницата). Няма война с Полша по това време, а самият Сюлейман умира в днешна Унгария. Колкото и невероятно да звучи на авторката, през 1562 година държава Гърция нямя, така че няма как остров да принадлежи на липсваща държава. И точно тогава едва ли Англия е била тъй страховита сила, че някакъв си английски благородник да заплашва султана в двореца му. И е много интересно разлепването на афиши за екзекуция- звучи като в спагети- уестърн, пък и интересно кой ли би могъл да ги прочете….Пък и бунт пред ешафода- ехааа, истински уестърн. Книгата е уникално глупава даже и за възможностите на госпожа Кони

Щом се придвижват с карети, значи иде реч за края на 19 или началото на 20 век. Което пък е несъвместимо с измисления " дипломатически скандал" заради откраднат исторически артефакти. Англия краде исторшя и пушек се вдига, особено от протекторатите си

Още началото на книгата ме шашна!! Цялата сценка на официалната вечеря у лорда е абсурдна! Как една неомъжена английска лейди, според авторката и домакиня на официална вечеря, ще обсъжда интимния си живот на масата пред още 40 човека. Само намекът,че подозира какво става в спалнята би и съсипал репутацията немедленно и завинаги, какво остава да се кара на висок глас със съпругата на( почетния?) гост коя да прави секс с него или пък да брои хапките на някого на масата и да ги коментира на висок глас!! Това даже в столовата на военната база на американската армия едва ли е прието да се случва, какво остава в предвикторианска Англия!

След тая глупост, по- нататък нищо не можа да ме стресне в това писание. Книгата е тотална плява!

Книгата е безспорно отчайващо глупава( при това даже бегло не маркирам медицинските глупотевини). Всъщност твърдението, която ме срази и което просто трябва да бъде дебело подчертано е ( става въпрос за сценката със спасяването на дамата от изнасилвачите- дезертьори):

" Той всъщност не искаше да го убива, а само да го обеси"

Пред това твърдение всичко бледнее, може само да се склони смирено глава пред невероятните висоти на авторовата мисъл!

Ако правилно си спомням, по времето на Уилям Завоевателя в Европа ( а още по- малко пък в Англия) никак не е било модерно горенето на вещици на клада — този спорт се развива доста по- късно, чак към 13 век. Останалите исторически безсмислици няма да коментирам. Но няма нищо чудно, нали авторката е американка…..

Прекалено много патриотизъм, китайка или рускиня да беше,нямаше така да слави родната армия, демократизма, който налага насила и ценността на живота на американеца, сравнен с живота на другите хора. Елементарно

Псевдоисторическа дрънканица с феминистичен уклон и ясни екозалитания . Чудех се да се смея ли, да се ядосвам ли на глупотевината с " горките изкормени в името на модата животни"( говорим уж за 15 век според авторката, напомням на евентуалните милозливи коментатори). И като сюжет, и като разказ не струва

Ако човек се абстрахира от патриотарския апломб и не се подразни извънредно много, или пък не се разкикоти неистово на глупотевини и лозунги от сорта на" Академията на флота е по- страхотно място за обучение от университетите на Бръшляновата лига" и " завършилите Военноморската академия са най- великите на света"( нагледали сме се на простотиите им през годините, нали невероятните възпитаници на Американските военни академии се гаврят със света през последните десетилетия…) , то книгата си е направо възхитителна: за оцеляването на връзката и чувствата в семейства, в които единият партньор е принуден да отсъства продължително- все едно дали е военен, дали е планински водач или търговски пътник, постоянно в командировка, а другия се оправя с всекидневието

Айдеее, историята я пренаписахме както ни скимне! Едно на ръка тъпотиите с българските царе и битките за Балканите; глупотевините с Месемврия или на български Несебър, да не се изненадваме на отглеждането на рози за розово масло в Одрин и тям подобни дивотии, НО цялата история на главните герои е оплескана: майката на Теодора Кантакузина не е никаква Зоя, ами Ирина Асенина( внучка на Иван Асен !!!), тя е пета съпруга на Орхан!, синът и Халил е екзекутиран от брат си Мурат !, за когото Теодора никога не се е омъжвала. Тамара пък е била вдовица при брака си с Мурад и гробницата и в Бурса още я има Но еротичните представи на авторката са над всичко, очевидно