Читателски коментари

страхотно е че я има

Когато създаването на текст (възприемано като „творческо писане“) се превръне в самоцел, на читателя остава или конформистки да се съгласи, че авторът е предложил „интересна гледна точка“ по също толкова „значим“ проблем или да отмине с безразличие, защото другото би било същото хвърляне на думи в нищото…

Чудя се, кое е по-нелепо: че през последните десетина години Алек Попов продължава да е „младата надежда на българската литература“ (Не порасна ли този човек за толкова време?! Не се ли появиха други „дарования“?!) или че критика и издатели (а чрез дейността си те създават облика на литературата), продължават да робуват на клишето „модерно мислене“… И навярно така ще бъде поне докато сериозният читател не се завърне в книжарниците… А дотогава в класациите за най-продавани книги челните места ще продължават да се заемат от готварски наръчници и източна псевдомистика… И между тях плахо ще наднича и по някое родно заглавие, също „модерно“… Абе с две думи, добро място за „вагинатора“…

Глупости, супер. Толкова е търговска…и с много грешки! И книгата не е Чук на вещици, а Чук ЗА вещиците, и е Malleus maleficaRUM.

Още един от най-добрите разкази на Лъвкрафт.

Страхотен разказ.

Манияк!!!

Хареса ми :) Браво на преводача!

„Седмата луна“ е страхотна, подариха ми я за Коледа, и макар да бяха празници много бързо я прочетох, много е увлекателна и с неочаквани обрати! За първи път чета роман на Мариус Габриел и ми харесва!

Страхотен разказ! Хареса ми.

много добра книга

Страхотна е тази книга от поредицата. Мисля, че е най-добрата. Много много благодаря за труда, вложен за качването й.

Любимата ми книга!

Всичко, което се случва около нас и в нас самите, може да бъде открито в този неповторим роман. Безмилостно описание на човешкия род в цялата му същност. Библейска мъдрост, изказана от един атеист, доказваща безсилието на хората да бъдат господари на себе си, но в същото време претендиращи да управляват всичко.

Параграф 22 се появява навсякъде, където Висшият Човешки Разум се заеме сериозно да оправи нещата…

Иска ми се да можех пак да я прочета отново.

ба,

по добре да оди да копа аФторката.

кошмар

горе долу преди 20 години го четох този рзказ и ме заболя корема от смях.

днеска пак го прочетох и пак ме заболя корема.

супер е.

Леле, надявам се, че няма да го четат силно-вярващи християни.

Супер — тъкмо започнах да сканирам поредицата, но виждам че някой ме е изпреварил.

Страхотно произведение!Каквито всъщност са всичките произведения на Айзък Азимов!

Истинска класика. Много мъдрост има в тази книга и е майсторски поднесена.

Интересна гледна точка на въпроса за пресищането и невнимателното отношение към жените.

Като стана дума за Зелазни… „Една нощ през самотния октомври“ е любимата ми негова книга.

Стил, увлекателен сюжет, нетипичен подход и едно такова прятелско намигване са негова запазена марка изобщо. В „Самотния октомври“ на мен комбинацията ми се вижда доведена до съвършенство. Бях чул някъде определение за „постмодерно“ — такова, което зависи и често пародира съществуващи преди него произведения, разчитайки, че публиката би ги разпознала и ще приеме играта. Вероятно Роджър Зелазни тогава е постмодерен автор.

Книга от сто страници написана от Зелазни тежи повече от десет тома по хиляда изписани от Р. Джордан. Защотото освен стоте написани има още стотици, които са там, но са невидими.

Харесва ми отношението му към читателя. Споменава, а не наставлява. Всеки стига до там в разчитането на културните пластове, докъдето неговата собствена ерудиция го заведе. Но това не е магазин „за всекиго по нещо“, а по-скоро фрактал с безкрайни разклонения.

От малкото автори, за които си мисля, че бих искал да ми е приятел, да се разхождаме покрай морето, да пием бира и да си говорим с часове.

Други негови любими книги са ми „Донърджак“, „Да умреш в Италбар“, „Бесзмъртният“, „Господарят на сънищата“, „Окото на котката“. Мисля, че е сред най-добрите писатели измежду пишещите SF и фентъзи. Всъщност не е ли най-добрият?