Стивън Кинг
Гробище за домашни любимци (53)

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Гробище за домашни любимци
Pet Sematary
Автор	Стивън Кинг
Първо издание	1983 г. САЩ
Издателство	Doubleday
Оригинален език	английски
Жанр	ужаси
Вид	роман
Предходна	Кристин
Следваща	Цикълът на върколака

Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации – една през 1989 г., която се сдобива с продължение през 1992 г., и втора, която излиза през 2019 г.

В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност. Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стивън Кинг.

Луис Крийд, лекар от Чикаго, е назначен за директор на здравната служба в кампуса на Университета на Мейн. Той се премества в къща близо до градчето Лъдлоу заедно със съпругата си Рейчъл, двете им малки деца — Ели и Гейдж — и котката на Ели, Уинстън Чърчил („Чърч“). Възрастният им съсед Джъд Крандъл предупреждава Луис и Рейчъл за шосето, което минава покрай къщата им и по което често профучават камиони с висока скорост.

Джъд и Луис стават близки приятели, като Луис започва да възприема Джъд като своеобразна бащина фигура. Джъд извежда семейството на разходка в гората зад дома им. Добре поддържана пътека води до гробище за домашни любимци (изписано погрешно на табелата като „sematary“), поддържано от децата в града. Луис е очарован, но Рейчъл намира идеята за тревожна. На нея ѝ е трудно да говори за смъртта заради травматичната загуба на сестра ѝ Зелда, починала, когато двете са били деца.

В кампуса Луис е повикан да окаже помощ на Виктор Паскоу — студент, смъртоносно ранен при автомобилна катастрофа. Виктор отправя последните си думи към Луис и сякаш го предупреждава за нещо. Следващата нощ Луис сънува, че Паскоу го води до паднало дърво в задната част на гробището за домашни любимци и го предупреждава да не минава отвъд. Луис се събужда и открива, че краката му и чаршафите са покрити със засъхнала кал и борови иглички.

Около Деня на благодарността котката на Ели, Чърч, е прегазена на шосето. По това време Рейчъл и децата са на гости при родителите ѝ в Чикаго, а Луис се тревожи как да съобщи лошата новина на Ели. Джъд го води до „гробиштето“, уж за да погребат Чърч, но вместо да спре там, той отвежда Луис отвъд падналото дърво — до „истинското гробище“: древно погребално място, използвано някога от народа микмак. Там Луис погребва котката според указанията на Джъд. На следващия следобед Чърч се връща у дома, но поведението му е напълно променено. Някога кротката котка се превръща в ентусиазиран ловец и оставя разкъсани останки от жертвите си, които Луис намира. Освен това мирише толкова силно, че Ели вече не иска да я държи в стаята си през нощта. Джъд потвърждава, че Чърч е възкресен, и признава, че като момче е преживял подобно нещо с любимото си куче. Луис, дълбоко разстроен, започва да съжалява, че изобщо е послушал Джъд.

Няколко месеца по-късно двегодишният Гейдж е убит от профучаващ камион на същото шосе, което е причинило смъртта на Чърч. Съкрушен от отчаяние, Луис започва да обмисля да върне сина си към живот по същия начин, по който е възкресил котката. Джъд се опитва да го разубеди, като му разказва историята на Тими Бейтърман — последния човек, възкресен по този начин. След като е убит в бойни действия през Втората световна война, тялото на Тими е изпратено обратно в Съединените щати, а опечаленият му баща Бил го погребва в тайното погребално място. Тими се завръща като променена, зловредна версия на себе си, тероризирайки хората в града и разкривайки тайни, които няма как да е знаел. В крайна сметка Бил убива Тими и подпалва къщата им, преди да се застреля. Джъд вярва, че върналото се не е било Тими, а „демон“, завладял тялото му. Той стига до извода, че „понякога мъртвото е по-добре“, и заявява, че „мястото има… собствена зла цел“, а знанието на Луис за него може дори да е довело до смъртта на Гейдж.

Въпреки предупрежденията на Джъд и собствените си колебания, скръбта и вината подтикват Луис да действа. Той урежда Рейчъл и Ели да отидат на гости при родителите ѝ, докато сам изравя тялото на Гейдж и го препогребва в древното гробище. През това време Ели има пророчески сънища, които подтикват Рейчъл да се прибере по-рано.

Възкресеният Гейдж, който вече не е детето, което Луис познава, намира един от скалпелите на Луис и първо убива Джъд, а след това — Рейчъл, когато тя се прибира у дома. Осъзнавайки, че е бил манипулиран, Луис убива и Чърч, и Гейдж със смъртоносни инжекции морфин.

Луис, полудял от скръб, подпалва къщата на Крандъл, след което се връща към погребалното място с тялото на съпругата си, надявайки се, че ако я погребе незабавно, резултатът може да е по-благоприятен. Един от колегите му, Стив Мастъртън, вижда как Луис изчезва в гората с тялото на Рейчъл. В последната сцена Луис седи сам на закрито и играе пасианс, когато реанимираният труп на Рейчъл се приближава зад него и поставя студена ръка на рамото му.

Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.