Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pet Sematary, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Прошкова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 268 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Boman (2008)
- Корекция
- nqgolova (2008)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2008)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
Издание:
Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993
Превела от английски Весела Прошкова
Редактор Александра Божкова
Художник: Петър Станимиров
Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“
ISBN 954-409-083-5
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe
Статия
По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Гробище за домашни любимци | |
| Pet Sematary | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1983 г. САЩ |
| Издателство | Doubleday |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Вид | роман |
| Предходна | Кристин |
| Следваща | Цикълът на върколака |
Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации – една през 1989 г., която се сдобива с продължение през 1992 г., и втора, която излиза през 2019 г.
Сюжет
В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност. Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.
Луис Крийд, лекар от Чикаго, е назначен за директор на здравната служба в кампуса на Университета на Мейн. Той се премества в къща близо до градчето Лъдлоу заедно със съпругата си Рейчъл, двете им малки деца — Ели и Гейдж — и котката на Ели, Уинстън Чърчил („Чърч“). Възрастният им съсед Джъд Крандъл предупреждава Луис и Рейчъл за шосето, което минава покрай къщата им и по което често профучават камиони с висока скорост.
Джъд и Луис стават близки приятели, като Луис започва да възприема Джъд като своеобразна бащина фигура. Джъд извежда семейството на разходка в гората зад дома им. Добре поддържана пътека води до гробище за домашни любимци (изписано погрешно на табелата като „sematary“), поддържано от децата в града. Луис е очарован, но Рейчъл намира идеята за тревожна. На нея ѝ е трудно да говори за смъртта заради травматичната загуба на сестра ѝ Зелда, починала, когато двете са били деца.
В кампуса Луис е повикан да окаже помощ на Виктор Паскоу — студент, смъртоносно ранен при автомобилна катастрофа. Виктор отправя последните си думи към Луис и сякаш го предупреждава за нещо. Следващата нощ Луис сънува, че Паскоу го води до паднало дърво в задната част на гробището за домашни любимци и го предупреждава да не минава отвъд. Луис се събужда и открива, че краката му и чаршафите са покрити със засъхнала кал и борови иглички.
Около Деня на благодарността котката на Ели, Чърч, е прегазена на шосето. По това време Рейчъл и децата са на гости при родителите ѝ в Чикаго, а Луис се тревожи как да съобщи лошата новина на Ели. Джъд го води до „гробиштето“, уж за да погребат Чърч, но вместо да спре там, той отвежда Луис отвъд падналото дърво — до „истинското гробище“: древно погребално място, използвано някога от народа микмак. Там Луис погребва котката според указанията на Джъд. На следващия следобед Чърч се връща у дома, но поведението му е напълно променено. Някога кротката котка се превръща в ентусиазиран ловец и оставя разкъсани останки от жертвите си, които Луис намира. Освен това мирише толкова силно, че Ели вече не иска да я държи в стаята си през нощта. Джъд потвърждава, че Чърч е възкресен, и признава, че като момче е преживял подобно нещо с любимото си куче. Луис, дълбоко разстроен, започва да съжалява, че изобщо е послушал Джъд.
Няколко месеца по-късно двегодишният Гейдж е убит от профучаващ камион на същото шосе, което е причинило смъртта на Чърч. Съкрушен от отчаяние, Луис започва да обмисля да върне сина си към живот по същия начин, по който е възкресил котката. Джъд се опитва да го разубеди, като му разказва историята на Тими Бейтърман — последния човек, възкресен по този начин. След като е убит в бойни действия през Втората световна война, тялото на Тими е изпратено обратно в Съединените щати, а опечаленият му баща Бил го погребва в тайното погребално място. Тими се завръща като променена, зловредна версия на себе си, тероризирайки хората в града и разкривайки тайни, които няма как да е знаел. В крайна сметка Бил убива Тими и подпалва къщата им, преди да се застреля. Джъд вярва, че върналото се не е било Тими, а „демон“, завладял тялото му. Той стига до извода, че „понякога мъртвото е по-добре“, и заявява, че „мястото има… собствена зла цел“, а знанието на Луис за него може дори да е довело до смъртта на Гейдж.
Въпреки предупрежденията на Джъд и собствените си колебания, скръбта и вината подтикват Луис да действа. Той урежда Рейчъл и Ели да отидат на гости при родителите ѝ, докато сам изравя тялото на Гейдж и го препогребва в древното гробище. През това време Ели има пророчески сънища, които подтикват Рейчъл да се прибере по-рано.
Възкресеният Гейдж, който вече не е детето, което Луис познава, намира един от скалпелите на Луис и първо убива Джъд, а след това — Рейчъл, когато тя се прибира у дома. Осъзнавайки, че е бил манипулиран, Луис убива и Чърч, и Гейдж със смъртоносни инжекции морфин.
Луис, полудял от скръб, подпалва къщата на Крандъл, след което се връща към погребалното място с тялото на съпругата си, надявайки се, че ако я погребе незабавно, резултатът може да е по-благоприятен. Един от колегите му, Стив Мастъртън, вижда как Луис изчезва в гората с тялото на Рейчъл. В последната сцена Луис седи сам на закрито и играе пасианс, когато реанимираният труп на Рейчъл се приближава зад него и поставя студена ръка на рамото му.
41
Погребаха Гейдж в два следобед. Дъждът беше спрял, но по небето все още се гонеха големи, разкъсани облаци. Повечето от опечалените носеха черни чадъри, раздадени от собственика на погребалното бюро.
По молба на Рейчъл, директорът на салона, който отслужи кратката надгробна церемония, прочете пасаж от Евангелието на Матея, който гласеше: „А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.“ Застанал до гроба, Луис се втренчи в тъста си. За миг Голдман също го погледна, сетне сведе поглед. Цялата му напрегнатост беше изчезнала. Торбичките под очите му приличаха на чували, в които се разнася пощата, а белите му коси, подобни на тънка разкъсана паяжина, се развяваха от вятъра около черната му молитвена шапчица. С посивялата си набола брада, Голдман повече от всякога приличаше на бездомен пияница. Луис остана с впечатлението, че старецът почти не съзнава къде се намира. Въпреки желанието си, Луис не изпита капчица състрадание към него.
Малкият бял ковчег на Гейдж, вероятно снабден с нова ключалка, беше поставен върху две хромирани релси над гроба, земята, около който беше застлана с изкуствена трева. Луис усети болка в очите си от яркозеления й цвят. Няколко кошници с цветя бяха поставени върху изкуствената и някак си неподходящо весела настилка. Луис надникна зад рамото на уредника на погребението и видя нисък хълм, осеян с гробове и със семейни гробници. Очите му се спряха върху мавзолей в неоромански стил, върху фасадата на който беше гравирано името ФИПС. Зад полегатия му покрив лекарят съзря някакво жълто петно. Загледа се в него, като се питаше какво ли би могло да бъде и продължи да се взира в тази посока дори когато директорът на погребалния салон каза: „А сега да сведем за миг глави и мълчаливо да се помолим на Всевишния.“ След няколко минути Луис успя да различи какво има над мавзолея — беше самосвал, паркиран зад хълма, далеч от погледа на опечалените. След края на церемонията, Оз ще угаси цигарата си в подметката на стуашните си груби обувки и ще пусна угарката в кутията, която носи (гробарите, заловени да хвърлят угарки по алеите на гробищата винаги биваха уволнявани; първо — бе некрасиво и второ — повечето от клиентите на погребалните бюра бяха починали от рак на белите дробове). Сега ще яхне булдозера, ще запали мотора и ще погребе сина му завинаги… или поне до деня на Възкресението.
Възкресение — ето една прекрасна дума…
(… която завинаги трябва да забравиш и ти го знаеш добре, мамка му!)
Когато уредникът на погребението произнесе „Амин“, Луис хвана Рейчъл под ръка и я поведе към паркинга. Жена му се опита да протестира („Нека да остана още малко, Луис!“, но той не отстъпи. Когато наближиха колата, Луис забеляза как собственикът на погребалното бюро взима от минаващите покрай него опечалени чадърите, върху дръжките, на които дискретно бе гравирано името на бюрото, и ги връчва на помощника си. Последният ги подреждаше на специална стойка, поставена върху мократа трева, която изглеждаше абсурдно сред гробовете. Композицията приличаше на картина от Дали. Луис подкрепи Рейчъл с дясната си ръка, а с лявата хвана облечената с бяла ръкавица ръчичка на дъщеря си. Ели носеше същата рокля, с която бе облечена на погребението на Норма Крендъл.
Джъд се приближи към тях, докато Луис настаняваше в колата жена си и дъщеря си. По всичко личеше, че и старецът е прекарал безсънна нощ.
— Добре ли си, Луис?
Лекарят кимна.
Джъд се наведе и надникна в колата.
— А ти как си, Рейчъл?
— Добре съм, Джъд — прошепна тя.
Старецът съчувствено стисна рамото й и се обърна към Ели:
— А ти, сладурче?
— Много съм добре — отвърна малката и в потвърждение на думите си разтегна устни в ужасяваща гримаса, която минаваше за усмивка.
— Я да видя каква е тази снимка?
За миг Луис си помисли, че дъщеря му ще скрие фотографията и ще откаже да я покаже, но Ели срамежливо я подаде на приятеля му. Джъд пое снимката с големите си, изкривени пръсти, които изглеждаха способни само да дърпат командния лост на големите булдозери или да съединяват железопътни вагони — но същите грубовати пръсти бяха измъкнали жилото от шията на Гейдж със сръчността на магьосник… или на хирург.
— Каква хубава снимка — промълви старецът. — Гейдж изглежда много щастлив, че го возиш на шейничката си, нали?
Ели кимна и отново се разплака.
Рейчъл понечи да се намеси, но съпругът й леко стисна ръката й и я накара да замълчи.
— Много обичаше да го возя — през сълзи промълви Ели. — Непрекъснато се смееше. А щом се приберяхме вкъщи, мама ни правеше какао и казваше: „Приберете ботушите си.“ Гейдж ги грабваше и започваше да крещи толкова силно, че имаше опасност да ни спука тъпанчетата: „Ботуши! Ботуши!“ Спомняш ли си, мамо?
Рейчъл кимна.
— Да, сигурен съм, че сте прекарали щастливи часове заедно — каза Джъд и й подаде снимката. — И въпреки че сега Гейдж е мъртъв, ти завинаги ще запазиш спомена за него.
— Непременно — прошепна малката и изтри сълзите си. — Много го обичах, мистър Крендъл.
— Зная, скъпа.
Старецът се наведе и целуна момиченцето. Изправи се и втренчи враждебен поглед в Рейчъл и в Луис. Младата жена го изгледа изненадано и малко учудено. Но Луис отлично разбра какво иска да каже приятеля му: „Какво правите за Ели? — питаха очите на Джъд. — Синът ви е мъртъв, но дъщеря ви е жива. Какво правите за нея?“
Луис извърна поглед. В момента не бе в състояние да помогне на дъщеря си. Ели сама трябваше да се пребори с мъката, защото мислите на Луис бяха изцяло заети от сина му.