Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pet Sematary, 1983 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Прошкова, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 268 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Boman (2008)
- Корекция
- nqgolova (2008)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2008)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2008)
Издание:
Стивън Кинг. Гробище за домашни любимци
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1993
Превела от английски Весела Прошкова
Редактор Александра Божкова
Художник: Петър Станимиров
Предпечатна подготовка ИК „Плеяда 7“
ISBN 954-409-083-5
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- — Допълнителна редакция: sir_Ivanhoe
Статия
По-долу е показана статията за Гробище за домашни любимци от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Гробище за домашни любимци | |
| Pet Sematary | |
_front_cover,_first_edition.jpg) | |
| Автор | Стивън Кинг |
|---|---|
| Първо издание | 1983 г. САЩ |
| Издателство | Doubleday |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | ужаси |
| Вид | роман |
| Предходна | Кристин |
| Следваща | Цикълът на върколака |
Гробище за домашни любимци (на английски: Pet Sematary) е роман на ужасите на Стивън Кинг. През 1984 г. книгата е номинирана за Световната награда за фентъзи. По романа са създадени две филмови екранизации – една през 1989 г., която се сдобива с продължение през 1992 г., и втора, която излиза през 2019 г.
Сюжет
В книгата се разказва за младо семейсто, местещо се от Чикаго в малкото градче Лъдлоу. Мъжът – лекар, млада и привлекателна съпруга, сладко малко момиченце и по-малкото 2-годишно братче. Всичко изглежда перфектно, дори гальовната котка на семейство Крийд. Но скоро след преместването и запознанството с възрастния им съсед Джъд, те откриват, че всичко далеч не е толкова перфектно, колкото на пръв поглед. В гората зад къщата им, недалеч в гробището за домашни любимци, се крие смразяваща кръвта рядко срещана същност. Много по-страшна от самата смърт и далеч по-опасна.
Луис Крийд, лекар от Чикаго, е назначен за директор на здравната служба в кампуса на Университета на Мейн. Той се премества в къща близо до градчето Лъдлоу заедно със съпругата си Рейчъл, двете им малки деца — Ели и Гейдж — и котката на Ели, Уинстън Чърчил („Чърч“). Възрастният им съсед Джъд Крандъл предупреждава Луис и Рейчъл за шосето, което минава покрай къщата им и по което често профучават камиони с висока скорост.
Джъд и Луис стават близки приятели, като Луис започва да възприема Джъд като своеобразна бащина фигура. Джъд извежда семейството на разходка в гората зад дома им. Добре поддържана пътека води до гробище за домашни любимци (изписано погрешно на табелата като „sematary“), поддържано от децата в града. Луис е очарован, но Рейчъл намира идеята за тревожна. На нея ѝ е трудно да говори за смъртта заради травматичната загуба на сестра ѝ Зелда, починала, когато двете са били деца.
В кампуса Луис е повикан да окаже помощ на Виктор Паскоу — студент, смъртоносно ранен при автомобилна катастрофа. Виктор отправя последните си думи към Луис и сякаш го предупреждава за нещо. Следващата нощ Луис сънува, че Паскоу го води до паднало дърво в задната част на гробището за домашни любимци и го предупреждава да не минава отвъд. Луис се събужда и открива, че краката му и чаршафите са покрити със засъхнала кал и борови иглички.
Около Деня на благодарността котката на Ели, Чърч, е прегазена на шосето. По това време Рейчъл и децата са на гости при родителите ѝ в Чикаго, а Луис се тревожи как да съобщи лошата новина на Ели. Джъд го води до „гробиштето“, уж за да погребат Чърч, но вместо да спре там, той отвежда Луис отвъд падналото дърво — до „истинското гробище“: древно погребално място, използвано някога от народа микмак. Там Луис погребва котката според указанията на Джъд. На следващия следобед Чърч се връща у дома, но поведението му е напълно променено. Някога кротката котка се превръща в ентусиазиран ловец и оставя разкъсани останки от жертвите си, които Луис намира. Освен това мирише толкова силно, че Ели вече не иска да я държи в стаята си през нощта. Джъд потвърждава, че Чърч е възкресен, и признава, че като момче е преживял подобно нещо с любимото си куче. Луис, дълбоко разстроен, започва да съжалява, че изобщо е послушал Джъд.
Няколко месеца по-късно двегодишният Гейдж е убит от профучаващ камион на същото шосе, което е причинило смъртта на Чърч. Съкрушен от отчаяние, Луис започва да обмисля да върне сина си към живот по същия начин, по който е възкресил котката. Джъд се опитва да го разубеди, като му разказва историята на Тими Бейтърман — последния човек, възкресен по този начин. След като е убит в бойни действия през Втората световна война, тялото на Тими е изпратено обратно в Съединените щати, а опечаленият му баща Бил го погребва в тайното погребално място. Тими се завръща като променена, зловредна версия на себе си, тероризирайки хората в града и разкривайки тайни, които няма как да е знаел. В крайна сметка Бил убива Тими и подпалва къщата им, преди да се застреля. Джъд вярва, че върналото се не е било Тими, а „демон“, завладял тялото му. Той стига до извода, че „понякога мъртвото е по-добре“, и заявява, че „мястото има… собствена зла цел“, а знанието на Луис за него може дори да е довело до смъртта на Гейдж.
Въпреки предупрежденията на Джъд и собствените си колебания, скръбта и вината подтикват Луис да действа. Той урежда Рейчъл и Ели да отидат на гости при родителите ѝ, докато сам изравя тялото на Гейдж и го препогребва в древното гробище. През това време Ели има пророчески сънища, които подтикват Рейчъл да се прибере по-рано.
Възкресеният Гейдж, който вече не е детето, което Луис познава, намира един от скалпелите на Луис и първо убива Джъд, а след това — Рейчъл, когато тя се прибира у дома. Осъзнавайки, че е бил манипулиран, Луис убива и Чърч, и Гейдж със смъртоносни инжекции морфин.
Луис, полудял от скръб, подпалва къщата на Крандъл, след което се връща към погребалното място с тялото на съпругата си, надявайки се, че ако я погребе незабавно, резултатът може да е по-благоприятен. Един от колегите му, Стив Мастъртън, вижда как Луис изчезва в гората с тялото на Рейчъл. В последната сцена Луис седи сам на закрито и играе пасианс, когато реанимираният труп на Рейчъл се приближава зад него и поставя студена ръка на рамото му.
15
Когато жена му отвори вратата, Луис зяпна от изненада. Рейчъл носеше само любимия му дантелен сутиен и полупрозрачни пликчета.
— Изглеждаш страхотно — каза той. — Къде са децата?
— Взе ги Миси Дендридж. Ще останат при нея докъм осем и трийсет, което означава, че разполагаме с два часа и половина. Предлагам да не губим скъпоценно време.
Рейчъл се притисна към него и лекарят усети лек, приятен аромат — навярно бе розово масло. Побърза да я прегърне, първо през кръста, сетне ръцете му се преместиха върху задните й части. Тя нежно докосна устните му с език, след което го пъхна в устата му.
Когато, задъхани, бяха принудени да се откъснат един от друг, Луис попита с леко дрезгав глас:
— Да не би да си за вечеря?
— Не, за десерт — отвърна жена му, сетне с бавно, сладострастно въртене на ханша се притисна към слабините му. — Обещавам, че няма да те карам да изядеш онова, което не ти харесва.
Луис отново понечи да я прегърне, но тя се изтръгна от ръцете му и прошепна:
— Не, да се качим горе.
Рейчъл напълни ваната с гореща вода, бавно го разсъблече и го накара да влезе вътре. Сетне надяна рядко използваната груба тоалетна ръкавица, която обикновено висеше закачена до душа, леко насапуниса тялото му и го изплакна. Луис изведнъж почувства как денят — ужасният първи работен ден — сякаш се измива от него заедно със сапуна. Рейчъл бе цялата мокра и пликчетата й прилепваха към тялото й като втора кожа.
Луис понечи да излезе от ваната, но тя леко го притисна назад.
— Какво…
Ръката с тоалетната ръкавица нежно го обгърна и бавно започна да се движи нагоре-надолу. Докосването на грубата тъкан почти го влудяваше.
— Рейчъл…
Целият бе плувнал в пот и то не само от горещата вода.
— Шт-т-т.
Струваше му се, че удоволствието продължава безкрайно; винаги, когато наближаваше оргазъм, ръката с грубата ръкавица забавяше движенията си. Сетне започна ритмично да се свива и разпуска, докато накрая Луис се изпразни с такава сила, че се изплаши да не се спукат тъпанчетата на ушите му
— Господи! — възкликна той, когато отново бе в състояние да говори. — Къде си научила всичко това?
— В средношколските лагери — целомъдрено рече тя.
Беше приготвила телешко, което се бе задушавало по време на епизода във ваната. Луис, който само преди няколко часа би се заклел, че до Халоуин[1] няма да хапне нито залък, изгълта две порции.
Сетне Рейчъл отново го поведе към горния етаж и каза:
— А сега да видим какво можеш да направиш за мен. Имайки предвид обстоятелствата, Луис смяташе, че се е представил напълно достойно.
После Рейчъл облече старата си синя пижама, а Луис навлече фланелената риза и развлечените кадифени панталони, които жена му ненавиждаше, и отиде да прибере децата.
Миси Дендридж го обсипа с въпроси за нещастния случай и той бе принуден накратко да опише трагедията;. Миси положително щеше да научи повече подробности отг утрешното издание на бангорския „Дейли Нюз“. Неприятно му бе да разказва за случилото се — чувстваше се като някоя дърта клюкарка, — но Миси отказваше да приеме пари за гледането на децата, а всъщност на нея дължеше великолепната вечер насаме с Рейчъл.
Домът на Миси се намираше на около два километра от къщата на семейство Крийд. Докато Луис извървя обратния път, Гейдж заспа в прегръдките му, а Ели непрекъснато се прозяваше и очите й се затваряха. Той смени пелените на Гейдж, пъхна го в спалната му торба и го сложи в леглото, сетне прочете на Ели обичайната приказка. Както обикновено, дъщеря му настояваше за любимата си история, озаглавена: „Там, където живеят децата на природата“, защото самата тя беше такава. Този път баща й успя да се наложи и Ели се задоволи с „Котаракът в чизми“. Пет минути по-късно тя вече спеше, а Рейчъл грижовно я завиваше.
Когато отново слезе на долния етаж, Рейчъл седеше на канапето в хола; в ръката си държеше чаша мляко, върху дългото й бедро лежеше отворен криминален роман от Дороти Сейърс.
— Луис, сигурен ли си, че се чувстваш добре?
— Разбира се, скъпа — отвърна той. — И… благодаря… благодаря за всичко.
— Девизът ни гласи: „Всичко, за да доставим удоволствие на клиента“ — закачливо усмихната отвърна тя. — Няма ли да изпиеш една-две бири с Джъд?
Луис поклати глава.
— Не тази вечер. Чувствам се направо смазан.
— Надявам се, че и аз съм допринесла нещо.
— Точно така.
— В такъв случай те съветвам да изпиеш чаша мляко, докторе и да си легнеш.
Луис очакваше, че дълго ще лежи буден, разумът му непрекъснато ще възпроизвежда случилото се, както обикновено ставаше в края на всеки особено напрегнат ден по време на стажа му в болницата. Но за негова изненада заспа почти веднага, сякаш се плъзна по някаква леко наклонена, гладка дъска. Някъде беше чел, че на човек са необходими средно седем минути, за да „завърти всички ключове“ и да се изолира от света. Седем минути, през които подсъзнателното заема мястото на съзнанието, подобно на вълшебната стена, която се завърта около оста си в „Къщата на призраците“ в лунапарк. Усещането бе доста странно и някак си зловещо.
Тъкмо заспиваше, когато отдалече чу гласа на Рейчъл:
— … ше го направим вдругиден.
— Хм-м-м-м…
— Джоландър. Ветеринарят. Ще оперира Чърч вдругиден.
— О…
„Чърч, пази си топките, докато все още ги притежаваш, бедни ми старче“ — помисли си той, сетне се плъзна в някаква бездна и забравяйки всичко, заспа дълбоко, необезпокояван от сънища.