Читателски коментари (за „Следите остават “ от Павел Вежинов)

Много харесвам Вежинов като автор и сравнявайки „Следите остават“ с другите му романи и повести, дори и по-ранните като „Синия залез“, се усеща как четивото е написано по-скоро по задължение, отколкото от личната потребност да изрази нещо. И все пак книжката е приятна за четене, с условието че на комунистическия патос се гледа като на нещо, даващо контекст на сюжета, а не на действителност от миналия век.