Константин Величков
XVIII. Тиверий

Далеч пред мене Капри тайнствено трепери

във морский шир, увит в вечерната мъгла,

и в моя ум се откроява там Тиверий,

застанал мълчаливо до една скала.

 

Що мисли тамо? Оргии нови ли бълнува,

завоеванья и победи ли крои,

ил страх внезапен от Сената го вълнува

и проклетии му праща в нощните тъми?

 

О, образ мрачни, не сети ли ти умора?

Не сещаш ли за мир душа ти да жадней?

С наслада никога не мамят ли ти взора

 

морето ширно, окол теб що се синей,

Неапол чародейният и там, в простора,

Везувий, фар гигантски, кой в нощта светлей?