Лиз Нюджънт
Стаено зло (28)

28.
Лидия

Не помня дали днес нахраних Лорънс. Той много плаче и ни е много студено. Кога дойдоха онези момчета и счупиха прозорците ни с камъни? Отидох да се обадя на онзи мъж, който ме обожава, но мисля, че телефонът не работи. Татко много ще се ядоса, когато се прибере и завари стъкла навсякъде.

Лежа на канапето, завита с килим, но счупената пружина боцка ребрата ми.

Онова момиче… Хелън… Така се казва, помня. Вече не е момиче, но е тази, която винаги идва. Понякога носи въглища, когато ни носи продукти с колата. Но днес ми е много студено, а не мога да намеря кибрита. Даяна ми го взе. Каза, че не бива да си играем с кибрит.

Андрю винаги казва, че не бива да позволявам на Лорънс да плаче. Може би му растат зъби. Изведох го в градината и го вързах за улука, за да не се отдалечава.

* * *

Мама ме вика на вечеря. Обичам мириса на парфюма й. Следвам мириса му из къщата.

Навън е тъмно. Още го чувам да плаче.