Лиз Нюджънт
Стаено зло (26)

26.
Лидия

Лорънс ме блъсна в другия край на стаята. Не знаех, че е толкова избухлив, макар да предполагам, че го е наследил от Андрю.

Той нахлу в къщата задъхан и зачервен. Бях прибрала изсипаното от кутията заедно с албума.

— Какво направи? Какво й каза?

— Трябва да те предупредя, Лорънс, че вероятно ще те арестуват много скоро.

— Какво? Какви ги говориш? Карън е ужасена. Избяга от мен. Какво стана?

— Не биваше да ме предаваш. Дадох ти възможност да се върнеш у дома, а ти избра сестрата на уличницата пред мен.

Той побесня и изръмжа през зъби:

— Какво й каза?

— Нищо не й казах направо, а й показах доказателствата.

— Какви доказателства?

— Доказателствата, че си убил сестра й.

— Но… Били сте татко и ти — той поклати глава. — Ти не би го направила. В това няма логика. Тя никога не би повярвала.

— Ти уби Ани Дойл, опитах се да те предпазя, но повече не мога да те подкрепям.

— Боже мой, ти си по-луда от всякога.

— Всичко е тук. Карън видя всички доказателства.

— Защо се държиш така? Каква извратена игра играеш сега?

— Не е игра. Майчинството никога не е игра. Ти ме отхвърли, макар да знаеше, че ще ми причиниш болка. Избра нея пред мен. Мога да направя с теб каквото искам и сега избирам да те пратя в затвора!

— За бога, мамо, говориш в гатанки. Какво точно й каза?

— Показах й снимка, на която стоиш до старата кола на баща си. Казах й, че на 17 години си я карал.

— Но аз не съм я карал. Ти ме научи да шофирам години по-късно.

— Лесно забравяш, скъпи. Баща ти те научи да караш ягуара. Ти настояваше.

Лорънс дръпна яката на ризата си и се облегна на пианото, за да не падне.

— И снимката ти като малък с шапката на дядо ти. Казах й колко си бил привързан към нея допреди… около шест години, когато внезапно е изчезнала.

— Това е лъжа! Никога не съм я носил!

— Ти забравяш онова, което не ти изнася. Дадох й всички изрезки, ужасните ти писания и евтината гривна на проститутката, която криеше в дупката зад бюрото си. Карън веднага я позна. А докато те нямаше, й показах и гробницата в градината, която ти така мило построи.

Той загуби контрол и пристъпи към мен, зачервен и пръскащ слюнка. Буквално ме хвърли през стаята. Масичката за кафе омекоти падането, но веднага усетих, че китката ми е пострадала. Тогава чухме сирените. Погледнах с гняв към неблагодарното хлапе, в което бях инвестирала живота си. Казах му много тихо:

— Трябваше да ме послушаш. Сега сигурно ще се омъжа за Малкълм. Ти не ми остави избор. Взаимно ще се направим нещастни, но той никога няма да ме напусне. Не е такъв тип.

После всичко сякаш забави ход и се върнах обратно във времето. Лорънс беше много зачервен, дишаше накъсано и очите му се въртяха странно. Той притисна ръка към гърдите си и падна на земята. Точно като баща си. Зад прозореца проблясва синя светлина и на вратата се затропа. Пуснах полицаите и извиках да се обадят за линейка. Но Лорънс беше подбелил очи като Ани и тялото му беше отпуснато като на Даяна.

Когато линейката дойде, ми позволиха да пътувам с Лорънс до болницата. Докато ми помагаха да се кача на високото стъпало, видях Карън да плаче на задната седалка на една от полицейските коли, разпръснати по моравата ни.

Накрая получих каквото исках. Синът ми ще остане у дома с мен завинаги. Никога няма да спори и ще прави каквото му кажа. Сърдечният удар, който получи, прекъснал притока на кислород към мозъка му. Това означава, че умствено е дете, а физически е леко увреден. Устата му често зейва отворена и краката му се обръщат навътре. Тъй като знаеха за престъплението му, служителите от рехабилитационния център се отнасяха грубо с него. Аз се грижех да си прави упражненията всеки ден. Контролирам всяко нещо за него и той не възразява.

Той пак е моето дете и не се налага да се омъжвам за Малкълм, тъй като няма да съм сама. Лорънс е наследил слабите кръвоносни съдове на баща си и дядо си, макар медиците да казаха, че количеството фентермин в организма му и рязкото му напълняване и отслабване също са допринесли за сърдечния арест.

Полицията нахлу в дома ми, разпитваха ме часове наред. Откриха всички доказателства, които инкриминираха Лорънс, разкопаха езерото, както предвиждах, и откриха останките на Ани Дойл. Не ме допуснаха в дома ми, докато криминалистите изследваха всичко, но аз прекарвах дните си в болницата, а нощите у Малкълм, когато започна медийната буря.

„Проститутка, убита от ученик!“

„Заподозрян в убийство получава сърдечен удар, когато го арестуват.“

„Топ моделът Карън Фенлън добре познавала мъжа, заподозрян в убийството на сестра й.“

Името й било Фенлън. По мъж. Тя изобщо нямаше право над моя Лорънс. Каква наглост да мисли, че може да омагьоса сина ми с недодялания си акцент и отвратителните си маниери на масата. Всичките й снимки от списанията се публикуваха със заглавия, които крещяха: „Сестра на убита проститутка“.

Заради състоянието си Лорънс не можеше да бъде изправен пред съда. Затова и вестниците не можеха да споменат името му, но Дъблин е малък град и всеки, който е от значение, след няколко дни разбра, че Лорънс е заподозреният. През това време трябваше да се владея. Мразех публичността, но знаех, че ако ме приберат отново в клиниката, Фин и Роузи ще извадят пълномощно и ще продадат „Авалон“, затова трябваше да се стегна и да остана с ясен разум. Малкълм ме подкрепяше.

Всички бяха шокирани. На никой от колегите на Лорънс не му бе минавало и през ум, че е способен на подобно нещо. За моя изненада Хелън беше неутешима. Посети ме няколко пъти, опитвайки се да разбере как го беше скрил от нея, да му намери оправдание. Пролях горчиви сълзи с нея, но заявих, че понякога Лорънс е бил склонен към изблици на насилие. При последното ни спречкване ми беше счупил китката, тъй че имах убедително доказателство. Хелън пресметна, че е излизала с Лорънс по времето, когато изчезна Ани. Но тъй като никой не би могъл да установи точното време и датата на смъртта на Ани, тя нямаше как да разбере, че може да му осигури алиби.

Доколкото разбирам, Карън Фенлън е зарязала кариерата си на модел и се е върнала при съпруга си, който е бил достатъчно глупав да я приеме.

Три месеца след инфаркта на Лорънс ми позволиха да се върна в „Авалон“. Дни наред чистих всяка следа от полицейското разследване в дома ми. Малкълм дойде, напълни отново езерцето и посади розови храсти. После освободиха Лорънс под моя опека. Той едва говореше, но беше изключително кротък. Вече никога нямаше да може да чете или пише, никога нямаше да може да се грижи сам за себе си. Трябваше му помощ с храненето, но се справяше с тоалетната и по-голямата част от обличането. Бърбореше безсмислено, но можеше да произнася думата „мамо“ и можеше да посочва нещата, които иска.

Малкълм остана при мен месеци наред, като се опитваше да ме утеши, но за щастие, макар всеки ден да се занимаваше с психически нестабилни хора, реши, че случаите с умствено увредените са по-сложни и изчезна от живота ни, идваше само когато ми трябваше за някоя мъжка работа по къщата.

Тъй като Лорънс вече не е с разума си, успях да прехвърля къщата на Елинор на мое име. Продадох я веднага. Ще трябва да живеем с печалбата значително време. Трябва бързо да спечелим пари. Правителството отпусна социална помощ на Лорънс и с моята пенсия това означаваше, че няма да гладуваме. След известно време Хелън остана единственият ни посетител, като изключим някой и друг социален работник. Но общо взето, сме си сами с Лорънс. Не мисля, че той разбира много, но често, много често го намирам да стои на кухненския прозорец и да гледа навън. Питам го какво гледа, но той не отговаря, а погледът му е празен.