Лиз Нюджънт
Стаено зло (13)

13.
Лидия

— Не може да те е познал. Ти беше с двайсет килограма по-тежък и пет години по-млад.

— Не се сети кой съм, но разбра, че ме познава, сигурен съм!

Лорънс имаше тайни от мен. Това беше ужасно обезпокояващо. Една вечер се прибра пребледнял и треперещ, след като беше излизал с Бриджет. Призна, че се е сприятелил с бащата на мъртвата уличница и което беше по-лошо, със сестра й, която сама разследвала изчезването на Ани Дойл. Лорънс беше ужасен, защото тя била вече близо до истината.

— Ще разбере, че е бил татко. Вече знае много неща.

Беше оставил Бриджет и момичето в кръчмата. Опитах се да установя какво знаеше то. Лорънс беше срещнал старши детектив О’Тул — същият, който го беше разпитвал пред портата на „Авалон“ преди толкова години. Изглежда партньорът му Муни беше заподозрял Андрю, но всичко приключило, когато Андрю почина.

— Но как се запозна с това момиче и с баща му? И защо не се постара да се държиш настрани от тях? Те не са от хората, с които трябва да общуваш.

Лорънс беше шокиран и аз осъзнах, че трябва да внимавам.

— Мамо, не разбираш ли? Трябва да направим всичко възможно, за да помогнем на семейството на Ани Дойл. Татко я е убил и тя е заровена зад кухненската стена, а аз сложих бетон и басейнче за птици върху гроба й. Опитвам се да забравя за това и през повечето време успявам, но преди година бащата на Ани дойде да се запише за социална помощ в моя офис и аз го познах. Опознах го донякъде и той е почтен човек, мамо.

Подадох на Лорънс чаша уиски.

— Скъпи, наистина не бива да общуваш с тези хора — наркомани и проститутки, те не са от нашата класа, не разбираш ли?

— Ами убийците? И те ли не са от нашата класа?

Искаше ми се да обясня на Лорънс, че баща му не е обикновен убиец, че просто е направил грешка, докато е бил под напрежение и че онова момиче беше без значение. И да беше живяла, нямаше да допринесе с нищо за света. Явно и семейството й се състоеше от безделници, щом баща й получаваше помощ за безработни. Разбира се, не казвам, че не е заслужавала да живее, нямам това предвид, но на кого липсваше?

— Лорънс, каквото и да е станало, трябва да помниш, че баща ти беше добър човек. Сигурна съм, че някаква глупава злополука е довела до смъртта й. Дълбоко се съмнявам, че баща ти някога би отишъл при проститутка. Не беше такъв човек, а и ме обичаше — ти го знаеш. Не бива да мислиш за него като за убиец. Кой знае в какво е било замесено онова момиче? Не беше ли пристрастена към хероина? Хероинът е ужасен наркотик. Съвсем възможно е баща ти да се е опитвал да й помогне. Той често помагаше на хората, но не се хвалеше с благотворителността си. Сигурна съм, че само се е опитвал да й помогне, когато е умряла, може би от свръхдоза, и за да избегне скандала, я е погребал тук.

Лорънс седеше и ме гледаше. Знам, смяташе, че отричам очевидното, знам, че не вярваше на нито една дума, но знаех и че ще го приеме заради мен.

— Но тази Карън — сестрата на Ани, няма да се откаже, мамо. Тя ще разбере. Тя е толкова…

— Трябва да намериш начин да я спреш.

— Бриджет каза, че ще й помогнем.

— Тогава си в отлична позиция да й подадеш лъжлива информация и да я отклониш.

— Мамо!

От гняв повиших тон. Правя го много рядко.

— Лорънс, опитвам се да те предпазя! Ако това се разчуе, ще отидеш в затвора!

Той млъкна, осъзнал, че съм права. Смекчих тона.

— Скъпи, нека да помислим. Ани Дойл изчезна преди почти шест години.

— Да, пет и половина.

— Но няма никакво доказателство, че е мъртва.

— Доколкото знам, не, но един от полицаите мислел, че татко…

— Няма значение. Знаеш ли дали е имала сметка в някоя банка?

— Не. Защо?

— Защото можем да я съживим. Да пратим на майка й писмо от нея.

— Какво?!

Докато говорех, идеята започваше да се оформя. Ани не беше мъртва. Може би беше решила да промени живота си, да спре наркотиците и да замине някъде, където никой не я познава, за да започне на чисто. Тя водеше нормален живот някъде в провинцията, но не искаше да я търсят и да й напомнят за стария й живот. Беше направо обезпокоително просто. Когато Лорънс се успокои достатъчно, разбра колко умна е идеята, макар да каза, че е жестока. Не беше толкова жестока колкото онова, което ни беше причинила Ани Дойл.

— Но, Лори, няма ли да е много по-добре за тях да мислят, че е още жива? Ще изпитат огромно облекчение. Ще им върнем дъщерята. Това е акт на милосърдие. Тя ще им пише.

После размислих за приятелството на Лорънс със семейство Дойл. Дръж враговете си наблизо, нали така казват? Окуражих го да се сближи с тях, да спечели доверието им, да узнае колкото може повече за Ани, преди да приведем плана си в действие, а междувременно да им подава невярна информация. Вече се беше съгласил да прегледа некролозите в „Айриш Таймс“ за седмиците след 14 ноември 1980 година. Можеше удобно да пропусне името на Андрю от листа с откритията си. Щеше да поеме контрол над разследването на Карън, да бъде състрадателен, но не прекалено ентусиазиран. Можеше да се престори и че проявява личен интерес към нея.

Но той явно се почувства неудобно от това предложение.

— Не мога. Тя е приятелка на Бриджет. А Бриджет все пита кога ще се запознае с теб и кога аз ще отида в Атлоун, за да се запозная с нейните родители.

— Атлоун ли?! Бог да ни е на помощ! — а после ме осени прозрение. — Всъщност мисля, че трябва да отидеш. Можеш да пуснеш оттам писмото на Ани! Атлоун е идеалното място — ще пуснеш писмото там, а то може да е дошло отвсякъде. Намира се точно в центъра на страната.

Той примигна. Бях ужасно развълнувана. Това беше план, който ние с Лорънс можехме да осъществим заедно. И той само щеше да ни сближи.

През следващите седмици Лорънс, Бриджет и Карън се срещаха редовно, за да прегледат информацията, която Карън имаше за Ани. Окуражих Лорънс да носи у дома каквото може, за да обсъждаме заедно как най-добре да използваме сведенията. Както и подозирах, Ани нямаше спестовна сметка, в която парите биха останали недокоснати, ако беше умряла. Нямаше никакво доказателство, че тя не е зарязала живота си тук и не е заминала. Трябваше да изглежда така, сякаш е заминала набързо. Едно от най-важните неща, които Лорънс донесе у дома, беше стар дневник с нейния ужасен, детински, полуграмотен почерк. Видях, че Ани беше вписала плащанията от Андрю, когото беше отбелязала със С — явно за „съдия“. Вероятно малката кучка много добре е знаела кой е той. Карън беше поверила дневника на Лорънс, за да провери адресите и телефонните номера. Вътре имаше писмо до детето, което беше дала за осиновяване и когато видях това, загубих всякакво съчувствие към нея. Била е бременна преди — по случайност. Знаела е, че с Андрю сме отчаяни и готови да платим за дете, а вече е била дала едно на други хора. Какво жалко създание е била!

Но тази тетрадка ни даде всичко, от което се нуждаехме, за да създадем новата Ани Дойл. Започнах да пиша писмото от Ани, използвайки правописните и граматичните й грешки, но открих, че не мога да намеря точните думи. С тежка въздишка Лорънс взе химикалката от ръката ми. Оказа се, че е отличен фалшификатор. Каза, че Карън се обръщала към майка си с „майко“, а не с „мамо“ и предположи, че така е било и с Ани. Продиктувах му бележката.

Скъпа майко,

Много съжалявам, ако сте се тривожили за мен през последните години, но имах проблем с един лихвар, наркутици и разни нешта, и трябваше да замина набързо на някое тиху място, за да започна живота си начисто. Знам, че ченгетата ме търсеха, но и с тях имах проблеми. Затуй се крийъ от няколко години, но се справям ма и живея пучтено и ти щеше да се гордейш с мен, ако ме видеше. Бях много тъжна след бебето и всичко и се упитах да я забравя, но знаеш Какво беше с татко. Той се срамуваше. Надявам се че той е дубре. Кажи им да не се тревожи за мен и че съжалявам за всички кавги, кажи на Карън, че обичам и нея, обичам ви всички, но животът ми тук е по-добър. не идвайте да ме търсите, защото няма смисъл. Няма да се върна, но съм много щастлива тук.

С любов ваша Ани

Сега имам ръзлично име.

Лорънс се възпротиви на някои неща. Беше напълно против да споменаваме срама на баща й, но трябваше да е реалистично. Споменаването на лихваря беше моя идея.

Така щяха да помислят, че големите суми, отбелязани в дневника, са били дългове, а не печалбите й от Андрю. Полицаите очевидно бяха направили мръснишкото предположение, че някой клиент й е плащал огромни суми за извратени удоволствия. Лорънс искаше писмото да е до Карън, но за мен в това нямаше смисъл. Всяко дете е по-близко с майка си, отколкото с когото и да било друг. Той искаше да пишем повече за Карън в писмото, но аз изтъкнах колко неграмотна е била Ани, какви усилия й е струвало писането. Не би написала и дума повече, отколкото е нужно. Думите, че я обича, трябваше да са достатъчни за сестра й.

Личеше си, че Лорънс е много изнервен от всичко това. Успокоих го и му казах, че правим нещо много добро и че той е добър човек. Беше се превърнал в най-красивия младеж, когото сте виждали — като по-млада версия на баща си. Казах му, че всичко ще се оправи, че това е само още едно житейско изпитание, което трябва да преодолеем.