Ви Кийланд
Красива грешка (6)

6
Рейчъл

Пак стана това време на месеца. Не нещо, от което се страхувах, а което очаквах с нетърпение. Месечното съобщение на Дейвис дойде като по часовник.

Погледнах телефона си.

Дейвис: Следващата сряда 7 вечерта. Липсваш ми.

Всяка първа сряда от месеца се събирах с тримата си бивши съквартиранти да хапнем и да пийнем. Дейвис беше един от съквартирантите ми през последните две години в университета. Имаше нещо между нас за известно време, но се случи в кофти период.

Отговорих му веднага.

Рейчъл: Нямам търпение.

Точно изпратих съобщението, когато Ава влезе. Тя работеше ранните вечерни смени като сервитьорка, аз минавах зад бара, а Чарли се прибираше у дома.

— Здрасти, Рейч.

— Здрасти. Дейвис ми писа току-що. Ще дойде на вечерята следващата седмица.

Ава размърда палаво вежди.

— Крайно време беше. Пропусна предните три. Може да го напиеш и да сложиш край на сухия период без секс.

— Млъкни, Ава беше единственият човек, който знаеше за мен и Дейвис. Замерих я с кърпата, с която бях подсушавала бара. — Не трябваше изобщо да ти казвам.

— Да ми казваш? — попита тя, после започна да гали торса си и да стене: О, Дейвис, о, Дейвис!

Засмях се.

— Не мога да те понасям.

Докато Ава се преобличаше за вечерната си смяна, се замислих за бившия си съквартирант. Не беше типичен студент. В никакъв случай. Беше от южните щати, постоянно повтаряше „Да, госпожо“, „Не, госпожо“, вежлив, любезен. Беше прекарал осем години в армията и после беше дошъл да учи бизнес.

Когато се нанесе при нас, беше насред развод. Беше се оженил на осемнайсет години за приятелката си от училище. Много романтичен жест, преди да замине за първи път за Ирак.

Според Дейвис бракът им бил идеален доста дълго време. Прибирал се понякога, изпращал чековете, но това спряло да работи в полза на брака им в мига, в който се върнал и жена му разбрала, че ще й е много трудно да се чука наляво-надясно, когато мъжът й не е на другия край на света.

През двете години на съжителството ни Дейвис се превърна в един от най-добрите ми приятели. До нощта, когато отпразнувахме дипломирането му. И двамата бяхме пили повече и от дума на дума, преди нощта да свърши… е, ами… О, Дейвис!

Въпреки че, честно казано, никога не бях мислила за него по този начин, на следващия ден бях… Ха, страхотен мъж. Изглеждаше добре. Раздаваше се в леглото. И изведнъж го видях в съвсем различна светлина.

Продължи малко повече от месец. Докато аз все повече се убеждавах, че сме идеална двойка, той очевидно… не бе мислил в тази насока. Приключи нещата с мен, като ми обясни, че е прекалено скоро след развода му и не може да започне връзка сега, особено с жена, която вече обича така силно като приятелка. Разбирах го… донякъде.

Скоро след това, когато договорът за наем изтече, се разделихме като добри приятели… с обещанието да си дадем малко време и да видим какво ще донесе бъдещето. И може би тогава да опитаме отново. След годините като семеен и като войник той най-сетне имаше свободата си. Може би нежеланието ми да излизам на срещи през тези месеци се дължеше на това обещание и на надеждата, че ако опитаме отново, този път ще доведе до някакъв реален резултат, но след осем месеца чакане вече започвах да разбирам намека.

Телефонът ми сигнализира за ново съобщение.

Дейвис: И не казваш, че и аз съм ти липсвал?

Усмихнах се, пръстите ми се колебаеха над клавишите и се чудех как да отговоря. Ава се появи от тоалетната с униформената тениска и с прибрана на опашка коса. Започна да връзва престилката на кръста си.

— О, почти забравих. Няма да повярваш какво гледах днес.

— Какво?

— Хайде познай.

— Добре. Порно. Гледала си порно.

— Не — засмя се тя.

— Най-сетне си приключила маратона на „Живите мъртви“?

— Не.

— Ще трябва да ми подскажеш малко. Не ми даваш нищо, за което да се хвана.

Тя потропа с нокти по бара дълбоко замислена, после се усмихна до ушите.

— Добре. Римува се с „Да го съблечеш е хубав жест“.

— Мисля, че си си изгубила ума — засмях се.

Една двойка седна на втора маса и дадоха знак, че са готови да поръчват. Вдигнах брадичка към полудялата си приятелка и посочих с мобилния към масата.

— Римува се с „каса за мезе“ — отвърнах.

Тя започна да повтаря моята подхвърлена римичка на глас.

— Каса за мезе, каса за мезе… — И очите й грейнаха. — Маса две!

Извадих кочана за поръчките и един химикал и ги плъзнах по бара към нея.

— Отиди да вземеш поръчката, луда жена!

Все още се чудех как да отговоря на съобщението на Дейвис, когато успях да разгадая римата й. И когато разбрах какво ми казва, изведнъж изгубих интерес към телефона си, мушнах го под бара, където го държах по време на работа. Ава взе поръчката, занесе я в кухнята, докато аз наливах бирата, и после се затича към мен.

— „Да го съблечеш е хубав жест“ — Професор Уест? — попитах.

— Много добре. Макар че името му не беше Кейн Уест в това, което гледах днес. Беше Ейбъл Арсън.

— За какво говориш?

— Бях на среща на асистентите днес и се запознах с един, който е бил асистент на доктор Андерсън.

— Шефът на музикалния факултет?

— Същият. Между другото, този асистент се казва Норман. Много кофти име за мъж на двайсетина години, но е сладък. Покани ме на среща с голяма група асистенти да пийнем по нещо, така че идваш с мен.

— Добре? — Радвах се да я видя щастлива и да чуя, че е намерила нещо приятно след всичко, което се случи с Оуен и последвалата депресия, но не виждах какво общо има този мъж с Кейн и кой, по дяволите, беше Ейбъл Арсън?

— Но какво общо има това с професор Уест?

— Доктор Андерсън му казал, че професор Уест навремето свирел в група. И имали сериозен договор с голяма продуцентска компания. — Тя извади телефона си и започна да прехвърля през търсачката. И когато намери това, което търсеше, натисна няколко клавиша и обърна телефона към мен.

— Запознай се с Ейбъл Арсън.

Видеото беше с лошо качество, звукът бе ужасен, може би сниман с много стар телефон. Виждах само четирима души, които пеят на сцената. И беше снимано от голямо разстояние.

— Продължавай да гледаш, не спирай — каза Ава.

И най-сетне, този който бе снимал видеото, увеличи фокуса върху барабаниста, който и пееше. Главата му беше наведена надолу, докато блъскаше по барабаните и подскачаше в ритъма. Имаше нещо толкова секси в сигурността, с която държеше палките, в начина, по който се изпъваха мускулите му с всеки звук на барабаните. Каква сила беше нужна да правиш това с часове!

Тези движения. Каква дисциплина и решителност! Свиването в стомаха ми и после топлината в него потвърди истината много преди музикантът да вдигне глава, но когато погледна в камерата, дъхът ми спря.

Професор Уест беше точно толкова разкошен като тийнейджър, но тогава бе имал цялата визия на лошо момче. Сега, ако не го познавах и ако трябваше да гадая, бих казала, че е джаз музикант или може би дори е в класическата музика. И някак това сексапилно лошо момче се беше превърнало в сексапилен зрял мъж.

Когато песента свърши, Кейн вдигна глава и се усмихна на публиката, устната му бе извита нагоре само от едната страна. Дългата му до раменете коса беше мокра от усилията. Той метна едната палка във въздуха и я улови с другата ръка. После се пресегна зад врата си и издърпа мократа от пот тениска. Момичетата откачиха, направо полудяха. Като на концертите на „Бийтълс“.

Еха!

Тази усмивка.

Това тяло!

Просто… уау!

Очевидно под повърхността на професор Уест, която едва бях одраскала, имаше още много пластове.

* * *

Прибрах се у дома чак в два сутринта. Краката ме боляха зверски и исках само да се накисна в топлата вана и после да се наспя. За разлика от друг път, на другия ден нямах работа до следобеда.

Ваната беше топла, пуснах водата от крана върху краката си и се отпуснах, но съзнанието ми не искаше да се отпусне. Още щом затворих очи, видях младия Кейн Уест на сцената. Бях прехвърлила видеото на моя телефон и го бях гледала повече пъти, отколкото бих си признала. Гледах го дори когато правех напитките.

Предадох се, пресегнах се за телефона и си позволих да го изгледам още един път. Сега Ава не ме наблюдаваше с онази нагла и любопитна усмивка, когато се опитвах тайничко да видя видеото, можех да си позволя да огледам божественото лице на Кейн и да потърся следи от лицето, което сега виждах всеки ден. Следи от маниерите, които познавах.

И наистина намерих няколко — начинът, по който устните му помръдваха леко нагоре; как клатеше главата си, когато жените започнаха да крещят в истерия името му; докато свиреше солото си; начинът, но който вървеше по сцената, сякаш я притежаваше.

Сега сцената му беше класната стая, но той вървеше по същия убедителен начин. Ръцете му бяха същите. Всеки път, когато удряше барабаните, тази вена от бицепса към китката изпъкваше. Никога не бях предполагала, че една вена може да е толкова секси.

След като изгледах клипа, ваната беше почти напълнена и вдигнах крака си да затворя крана. Знаех, че няма да мога да заспя, докато не задоволя любопитството си, затова започнах да търся в Гугъл нещо под старото сценично име на Кейн.

Ейбъл Арсън.

Бях тотално шокирана, когато изскочиха хиляди снимки. Снимка след снимка на Кейн. Прехвърлях изображенията като наркоман. Той не беше фронтмен на групата, но очевидно медиите го обожаваха. И как да ги виниш? На много от снимките забелязах едно и също момиче. Имаше дълга черна коса и беше слаба. Прекалено слаба. Хлътналите й бузи очертаваха скулите и правеха лицето й красиво, но въпреки това костите й изглеждаха прекалено големи за тялото. На повечето снимки тя беше със слънчеви очила и изглежда бягаше от камерите. Имаше доста снимки, на които беше с групата, но на някои от тях ръката на Кейн беше около раменете й и сякаш я пазеше от нещо. Определено беше по-малка от него. Може би на седемнайсет или осемнайсет в най-добрия случай, и не можех да разбера дали му е била приятелка или сестра. Може би по-малка сестра.

Когато сортирах снимките и датите по хронологичен ред, осъзнах, че последните са отпреди около девет години. Свършваха някак внезапно. Няколко страници под резултатите, които даде търсачката, имаше статия за смъртта на вокалиста на групата Лиъм Маршал.

И след това Ейбъл Арсън бе изчезнал.

Какво се е случило с теб, Ейбъл Арсън?

И ето един още по-сложен въпрос — как се превърна в професор Кейн Уест?