Ви Кийланд
Красива грешка (42)

Епилог
Рейчъл

— Ако наистина слагаш забрана на секса, трябва да започнеш да носиш сутиен в къщата — замърмори Кейн и ме целуна бързо по устните. После мушна ръка под тениската ми и ощипа зърното ми. Силно.

— Боли!

— Харесва ти, не се преструвай.

Годеникът ми негодуваше, но пък беше прав. Тайничко се наслаждавах на раздразнителността му, откакто преди две седмици му казах край на секса. Очите ми омекнаха, докато го гледах.

— Кога ще се върнеш?

— Няма да е преди шест. Трябва да прегледам всички оценки, които е напраскала малоумната ми асистентка, преди да им дам окончателните резултати.

Кейн беше крайно недоволен от асистентката, която му сложиха тази година. Усмихнах се.

— Когато веднъж си опитал от най-хубавото, всичко оставало ти се струва кофти.

— Ти беше добра асистентка, но може да съм бил повлиян от циците и задника ти. И понеже вече не ми даваш нито цици, нито задник, може да се върнеш малко към длъжността си и да ми помогнеш с оценяването.

— Няма начин, професоре. Имам работа целия ден. Трябва да опаковам всичко останало преди обед. После със сестра ти и момичетата отиваме да изберем роклите на момичетата и после на обяд. След това трябва да се видя с отец Макдоналд и да му дам музикалния ни избор. Така че трябва да се погрижиш за нещата си сам.

— От две седмици се грижа за нещата си сам.

Станах от стола, където си пиех сутрешното кафе, вдигнах се на пръсти и увих ръце около врата му.

— Още само два дни. Помисли колко ще е хубаво, когато сме отново заедно в леглото в събота вечерта след приема. И следващия път, когато правим любов, ще бъда госпожа Кейн Уест.

Очите му омекнаха.

— Това ми звучи много добре, но аз се съгласих да чакам до след венчавката. Не съм казал, че ще чакам до след приема.

— Какво? Смяташ да правим секс в колата, докато пътуваме от църквата към ресторанта?

— Мислех си за изповедалнята веднага след като свещеникът каже, че няма накъде да мърдаш и си с мен за цял живот.

— Това е перверзно и грешно във всяко едно отношение.

Кейн се засмя.

— Трябва да бягам, че ще закъснея за изпита. Така че ме целуни като хората, за да оцелея още един ден на сексуално въздържание.

С едно движение той протегна ръка зад гърба ми, стисна задника ми и ме повдигна. Краката ми се увиха около кръста му. Устните му се разтопиха в моите, целувката му беше силна, страстна. Простенах в устата му, докато той ме облягаше на стената, заковаваше ме на място и използваше таза и ръцете си, за да ме държи неподвижна. Да, бъдещият ми съпруг определено умееше да целува прекрасно.

След като Кейн сърдито напусна апартамента, понеже отново не го огря, огледах малкото неща, които бяха останали за опаковане. Откакто реших да се преместя при него, от един месец пренасяхме по малко. Като цяло, бяха останали само снимките от стената, книгите ми и нещата от банята.

Първо извадих книгите и после тръгнах към стената. През последната година бях добавила нови: аз и Кейн на дипломирането ми, аз с лице към камерата, усмихната гордо, че съм получила дипломата си, а Кейн ме гледа със същата горда усмивка; аз и всички в „О’Лиъри“ през последната ми вечер там. Чарли ме е прегърнал през раменете. Беше му много трудно да приеме, че Кейн не е изпечен престъпник, но една вечер след като с Кейн се събрахме, седнах и разказах на Чарли цялата история.

След толкова много години беше странно да споделям за случилото се открито, но колкото повече споделях, толкова повече това минало се отдалечаваше в огледалото за обратно виждане и грозните дни избледняваха. Липсваше ми работата при Чарли, но обичах и новата си работа като музикален терапевт. Работех на самостоятелна практика в цял район, обикалях от училище на училище и работех с деца с аутизъм. Чувствах тази професия по-скоро като награда.

Всяка седмица с Кейн вечеряхме в „О’Лиъри“. Чарли не ми беше вече шеф, но той беше най-близкото до бащинска фигура за мен, след като чичо почина. Всъщност той щеше и да ме отведе до олтара след два дни. Очаквах, че Кейн ще бъде изгледан предупредително с присвити очи дори тогава.

Макар че проучването ми беше завършено и дипломната ми работа предадена, продължавахме да поддържаме връзка с Лидия и Умберто. Първата събота на всеки месец водехме и Мърфи. Не бях сигурна кой се вълнуваше повече от тези посетения — те или ние.

Опаковах два кашона със снимки в рамки и всеки път, когато ги увивах във фолиото, изпитвах дълбоко чувство при всеки спомен. Последната снимка, която опаковах, беше на мама на люлката в двора ни. Прокарах пръсти по красивото и лице.

Благодаря, мамо.

Без нейния съвет да търся църквата, никога нямаше да срещна Кейн.

Малкото пластмасово парченце, което придържаше снимката да не падне от стъклената рамка, явно се беше размърдало, когато съм я сваляла от стената. Докато се пресягах за фолиото, картоненият гръб се размести и нещо полетя към пода. Беше сгънато парче хартия. Помислих, че е касовата бележка, която са дали с рамката, и се наведох да я взема.

И застинах на място, когато видях почерка.

Защото беше моят. Беше по-крив и по-грозничък в сравнение със сегашния ми, но беше моят. И знаех какво точно е това. Беше писмото, което бях написала до онзи измислен свещеник преди петнайсет години. До този момент нямах никакъв спомен, че съм го сложила зад снимката на мама.

Поех дълбоко дъх, опитах се да бъда силна и зачетох:

Скъпи отче,

Съжалявам, че няма да успея да се видя с теб, както обещах. Доведеният ми баща разбра, че се каним да избягаме, и много, много се ядоса. Каза, че ако някога узнае кой ни помага да избягаме, ще му стори нещо лошо. Затова не мога да идвам да говоря с теб в съботите, защото не искам да ти стори зло, но исках да ти благодаря.

Благодаря за слушалките и че ме научи как да слушам музика, и как да направя нещата по-лесни. Благодаря, че ме слуша, дори когато бях твърде изплашена, за да говоря, но най-много ти благодаря, че беше моят ангел, когато Бог беше зает.

Надявам се да те видя отново някой ден,

Рейчъл

Гледах листа. И го прочетох пак. И пак. Бях напълно сигурна: мама ми беше изпратила ангел.

* * *

След два дни минах по пътечката към олтара, за да се омъжа за любовта на живота си. Двете ми нови племеннички Лизи и Али пръскаха цветчета пред мен. Когато стигнаха до олтара. Али се обърна с огромна усмивка и аз й кимнах, че е време да пусне другите неща, които бях сложила в кошничката й. Тя вдигна поглед към чичо си и метна двете монетки от по две пенита в нозете му.

Чарли ме водеше по пътеката на фона на „Пълен кръг“ на Джийн Кларк.

Когато застанах до Кейн пред олтара, в очите му имаше сълзи. Песента свърши, той хвана ръката ми, усмихнахме се и се обърнахме напред.

Точно както се пееше в песента, ние бяхме направили пълен кръг. Бяхме пътували по различни пътеки, но накрая се оказахме там, откъдето започнахме, а това беше и мястото на финала.

Сега беше първият ден от остатъка от живота ми и нямах търпение да го започнем заедно.