Ви Кийланд
Красива грешка (4)

4
Рейчъл

— Държа да отбележа, че когато те видях за първи път, не излъгах, че ми изглеждаш позната. Наистина мисля, че съм те виждал някъде — каза Кейн и отпи от бирата си.

Стори ми се доста странно, когато си поръча бира. Като че бях очаквала да си поръча нещо по-засукано. Отлежало вино или хубаво уиски. Докато го гледах как си пие преспокойно бирата, започвах да виждам строгия професор в съвсем различна светлина. Или просто коремните му мускули все още занимаваха съзнанието ми и изкривяваха преценката ми?

— Може би сме се виждали из университета — казах, макар да бях напълно сигурна, че не го бях виждала преди. Бих запомнила мъж с такава външност.

— Може би.

— Често ли ходиш в „О’Лиъри“?

— Онази вечер стъпих там за първи път. Спрях се на връщане от познат, който се премести да живее на няколко пресечки от бара.

— Като цяло, аз съм или в „О’Лиъри“, или в университета, или спя, или уча. Нямам много време за друго напоследък. — Насочих една пръчица от моцарела към него и се усмихнах. — И това няма да се промени скоро. Според списание „Пийпъл“ тази година е посветена само на работа и никакви забавления.

— Нима? Списание „Пийпъл“ ми звучи като солиден източник, върху който да изградиш очакванията си за бъдещето.

— Така мисля. Отговорих на пет въпроса, за да получа това пророчество, и считам, че е доста точно и достоверно. Един грешен отговор и щях да бъда обречена на една година на приключения и откриване на истинското ми аз.

Кейн се разсмя.

— Е, опитай се да отвориш малко време за забавления. Нали знаеш старата поговорка — прекалено много работа без забавления прави живота скучен.

— Това ме устройва. В пенсия съм от времената на вечно вълнение.

— Пенсионирала си се от вълнения? На колко си години? Двайсет и две? Двайсет и три?

— Двайсет и пет — свих рамене. — Взех си квотата от приключения и вълнения в тийнейджърските си годините, които бяха доста извън контрол. Сега се опитвам да наваксам със зрелостта. Хубаво е да си зает. Зрелостта е хубаво нещо.

Кейн потърка брадичката си.

— Извън контрол, а? Като например?

— Няма начин, професоре. Вече достатъчно се изложих. Ще запазя някои от тези истории за времето, след като ти покажа колко съм умна и талантлива.

Кейн се усмихна и това беше първата за вечерта открита усмивка, която не се опита да контролира. После се облегна назад и преметна небрежно ръка през облегалката на сепарето.

— Добре. Тогава ми разкажи за музиката и какви са отношенията ти с нея. Искам да чуя малко за ума и таланта ти, за да реша как да планирам часовете, които ще водиш.

— Какво искаш да знаеш?

— Защо музика?

— Искаш да кажеш защо записах музика като основен предмет?

— Не, очевидно е, че си избрала музиката като основен предмет, защото я обичаш, но защо я обичаш?

— Това е много голям въпрос и едва ли мога да отговоря с няколко изречения.

— Опитай. Тук няма правилен или грешен отговор.

— Добре. — Замислих се. — Защото музиката изразява всички онези неща, които хората не могат да кажат, но и не могат да не изразят.

Той не отговори веднага.

— Пееш или свириш на инструмент? — попита след малко.

Усмихнах се. Като се има предвид, че завършвах консерватория, знаех, че отговорът ми винаги изумява хората.

— Нито едното, нито другото. Мога да пея, но гласът ми не е нещо изключително. Няма конкретен инструмент, на който да свиря гениално, както при повечето ми колеги.

Като цяло осемдесет и пет процента от всички, които бяха избрали музика като основен предмет, или пееха, или свиреха на пиано или на китара. Останалите петнайсет процента бяха барабанисти и саксофонисти.

— Не мога да кажа, че това го чувам често.

— Знам. Научих се да свиря на няколко инструмента, и то доста добре, но не искам да ставам музикант или рок звезда. Дипломната ми работа ще бъде върху музикалната терапия.

Сервитьорката дойде и донесе чинии с огромни бургери. Надявах се яденето да отклони вниманието му от мен, но Кейн очевидно беше зает да събира малките парчета информация, които му бях подала, и да нарежда пъзела.

— Предполагам, че онова, което музиката ти помага да изразиш без думи, е и причината за онези години, в които си била извън контрол.

— Аз ли съм прозрачна, или наистина те бива да четеш хората като вестник.

Очите му изучаваха лицето ми.

— Нито едното, нито другото. Нека кажем, че те разбирам добре.

Кимнах.

— А ти? Искаше да станеш рок звезда?

— Нещо такова.

Усмихнах се и отхапах от бургера.

— Еха. Благодаря, че сподели. Ти си като отворена книга.

Кейн пак се разсмя.

— Винаги ли си такава остроумна?

— Винаги ли отбягваш отговора, когато ти се зададе директен въпрос?

Той ме изгледа за миг, преди да сдъвче хапката си и да преглътне.

— Добре. Исках да бъда рок звезда, когато бях по-млад. Това достатъчно точен отговор ли е за теб?

Усмихнах се.

— Свириш ли на инструмент?

— Свирех на барабани.

— Свиреше или свириш?

— Задаваш прекалено много въпроси.

— Това притеснява ли те?

— Пак въпрос — засмя се той. — Яжте си бургера, госпожице Мартин.

След това продължихме да се храним относително тихо и спокойно, но беше приятно мълчание. Кейн обра всичко в чинията си, а аз още бодях пържените картофки, когато телефонът му звънна. Погледна името на екрана, извини се, че трябва да вдигне, и се отдалечи от масата да говори насаме.

Не бяхме на среща, но се запитах дали е женен. Може би не искаше жена му да знае, че е с друга. Все още не можех да забравя за онзи лъжец Оуен. Когато се върна, Кейн веднага се извини.

— Няма проблем. — И въпреки това по някаква напълно неизвестна за мен причина бях подразнена. — Свърших с яденето. Може да се залавяме за работа. Отнех ти прекалено много време.

Когато разчистиха масата, Кейн отвори една папка и започнахме да преглеждаме програмата за годината. Направихме грубо планиране за първите няколко лекции и се уговорихме да останем след следващата лекция, за да довършим планирането на останалите часове. Щях да присъствам на три от петте му класа и да водя един. Кейн попита за работното ми време в „О’Лиъри“, така че да насрочи часовете за допълнителна помощ. Искаше да ги сложи в такова време, че да не нарушава другия ми график. Доста съобразително от негова страна.

Когато свършихме, той поръча кафе.

— Кажи ми какви слухове се носят за мен, какво си чула? — попита и се облегна назад.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Убеден съм, че знам за повечето от тях, но нека ги сложим на масата и ще ти кажа дали е вярно.

— Добре. Като начало, чух, че си педант по отношение на точността. Предполагам, не се налага да питам дали е вярно.

— Не, не се налага — усмихна се той. — Друго какво?

— Уволнил си предишната си асистентка, защото не е оценявала достатъчно строго.

Той кимна.

— И това е вярно. Но ти липсва една част от историята. Не оценяваше правилно гаджето си. Освен ако не е оценявала нещата, които той искаше да прави с нея… защото те бяха доста добре обмислени. Знам го, тъй като това пишеше в тестовете си. Никакви отговори, свързани с музиката, но си получаваше отличните оценки.

— О!

— Нещо друго?

Нямам представа защо, но реших да коригирам леко последната клюка, за да задоволя любопитството си.

— Че си женен и почти са те уволнили, защото спиш със студентките си.

Погледът и изражението му ми подсказаха, че съм уцелила кофти тема, челюстта му се скова, устните се свиха в гънка черта.

— Не съм женен и спрях да спя със студентки още първата година.

Сбърчих нос.

— Значи си спал със студентките?

— Бях млад и глупав. Първата година, когато започнах да преподавам, прекарвах почти цялото си време в университета. Това беше единственото място, където се виждах с хора.

— Да си чувал случайно за match.com?

— Разбира се, Многознайнице. Но хората рядко са такива, каквито изглеждат онлайн.

— Аз ли не знам… — намръщих се неволно.

Той повдигна вежда.

— Изглежда, знаеш от личен опит.

— Всъщност снощи ми беше за първи път.

— И?

— И той мислеше само за едно.

— Секс?

Кимнах.

— Мъжете могат да бъдат такива задници. Без да се обиждаш. Говоря по принцип.

Проклетата му устна пак се изви леко нагоре по онзи палав начин.

— Не, не се обиждам. Освен ако не наричаш мен задник, но пък няма и да ми е за първи път.

— Ти, например, би ли отделил седмици да убеждаваш една жена, че търсиш връзка, и после да се появиш и да не искаш нищо друго, освен секс? На първа среща?

Погледът му се местеше от едното ми око към другото.

— Не търся връзка, но съм напълно откровен от самото начало, за да избегна всякакви такива очаквания от другата страна, но ще ти кажа, че колкото и да си прям от самото начало, жените невинаги чуват това, което им казваш. Чуват това, което искат да чуят. — Направи малка пауза. — Предполагам, може да се каже, че и жените са големи задници понякога. Без да се обиждаш.

Засмях се.

— Не, не се обиждам.

Очите му обходиха лицето ми.

— Мога ли да си позволя да ти предложа един съвет?

— Естествено.

— Ти си красива. Всеки мъж, който ти каже, че не мисли за секс с теб от мига, в който те види, е лицемер и лъжец, но мъж, който не може да разбере, че не търсиш единствено и само това, не внимава достатъчно. Разбира се, има огромен шанс вниманието му да е изтекло в топките, следователно пак не си заслужава времето ти.

Беше напълно прав и щях да анализирам теорията му по-късно, но в този момент се питах само едно… дали сега мисли за секс с мен?