Ви Кийланд
Красива грешка (35)

35
Рейчъл

— Здрасти. — Кейн ме гледаше странно, сякаш не ме виждаше, макар че очите му бяха забити в мен. — Кейн?

Той премигна няколко пъти.

— Извинявай. Много си красива.

— Благодаря — казах и се отдръпнах да влезе.

Не пропуснах да отбележа, че не се наведе да ме целуне. Опитах се да се отърва от неприятното усещане и да не мисля за това, но не успях и това само подсили паниката ми, надигнала се като цунами.

Кейн влезе и вече беше дори по-неловко, по-зле от онези уредени срещи, когато не си виждал човека, с когото излизаш. Стоях в стая, в която преди няколко дни този мъж бе правил закуска. За мен, а сега имах чувството, че не го познавам изобщо.

— Как се чувстваш? — направих опит за разговор.

— По-добре. Извинявай, че си тръгнах така внезапно от апартамента на сестра ти и я оставих да се погрижи за теб да се прибереш у дома.

— Няма проблем. Разбирам, не се чувстваше добре.

Кейн кимна и зарови ръце в джобовете си. След още една минута неловко мълчание, той прочисти гърло:

— Рейчъл, виж, трябва да поговорим.

— Добре, да седнем тогава. Искаш ли нещо за пиене?

— Не, благодаря. Не ми се пие.

Той ме последва във всекидневната. Седнах на дивана, където имаше много място и за него, но той реши да седне на стола срещу мен. Сведе глава към пода, после прокара ръка през косата си. Макар че рошавата прическа му отиваше, имах неприятното чувство, че през последните два дни го е правил доста често, и това нямаше нищо общо с прическата му.

Той издиша продължително и заговори.

— Не мога да започна една връзка с лъжи.

О, господи! Лъжата ми за Бени не напускаше подсъзнанието ми от вечерта, когато говорих с Ава и обсъждахме какво му има. Започна да ми се гади, но отказвах да позволя на онзи ужасен човек да вземе още нещо от мен.

— Съжалявам, че излъгах. Просто… не ми е лесно да говоря за това. — Кейн се опита да говори, но го прекъснах веднага и изпаднах в обичайната си невротична приказливост, когато никой не разбираше какво се опитвам да кажа. — Казах ти, че не съм имала доведен баща, защото ми се иска да не е съществувал. Опитвам се да се преструвам, че никога не го е имало. Той беше… насилник… спрямо мен и сестра ми. От мига, в който мама почина.

Челюстта му се стегна.

— Насилвал те е?

Кимнах и погледнах надолу.

— Не по същия начин, по който го правеше със сестра ми. Той… — Дори след петнайсет години ми беше трудно да го кажа. — Той я насилваше сексуално, но аз бях прекалено малка.

— Значи не те е докосвал?

— Не и по начина, по който го правеше със сестра ми. — Облекчение се разля по лицето му.

— Слава богу…

— Но след като ще бъдем честни, излъгах те и за нещо друго. Малко е. Белегът на гърба ми не е от падане от дърво. Той ми е от него. Вечерта, преди полицията да дойде и да ни прибере, той се прибра по-рано от очакваното. Райли опаковаше багажа, защото планирахме най-сетне да потърсим помощ на другия ден. Бени прерови стаята ми и намери сака, който си бях приготвила. Полудя и започна да ни рита с металните върхове на ботушите си. И така ми остави белега.

Толкова много години се инатях да не плача заради случилото се тогава, но спомените от онази вечер бяха още живи, и аз виждах всичко пред очите си. Виждах как сестра ми се промъква в стаята ми, след като той се напи и заспа в хола, за да превърже раната ми. Усещах хладните сълзи по лицето си.

— Сестра ми почисти раната и сложи лейкопласт, но вероятно съм имала нужда от поне десет шева.

Кейн дойде и клекна в краката ми. Зарових лице в рамото му, за да скрия емоциите си.

— Толкова съжалявам, Рейч, толкова съжалявам. Не знаех.

И след като кранчето беше отворено, не можех да спра. Кейн ме прегръщаше и ми даваше онова чувство на сигурност, каквото не бях изпитвала от толкова много време. В пълна безопасност да плача.

И плаках. Плаках, плаках, позволих на всичко да се излее. Не знаех откъде идва всичко това, но плачът се превърна в гневно хълцане, едва си поемах дъх. Кейн седеше и ме прегръщаше тихичко, галеше косата ми и постоянно повтаряше, че съжалява. Когато най-сетне започнах да се успокоявам, го погледнах и видях влажните му очи.

— Съжалявам, че се разпаднах така тази вечер. Не съм казвала на никого за онази нощ, освен на социалната работничка, която ни взе на другия ден. Дори не съм изричала на глас, че сестра ми беше сексуално насилвана. Никога на глас. — Погледнах го в очите. — Затова те излъгах и ти казах, че майка ни не се е омъжвала повторно. По-лесно е да се преструвам, че тези години не са се случили.

Кейн изглеждаше така тъжен. Гласът му беше колеблив.

— Били сте при социалната работничка на другия ден? Отишли сте при нея след това, което ви е сторил?

— Всъщност тя дойде при нас. Бени се сбил в гаража на другия ден и полицията дойде у нас.

— Сбил се?

— Да. Беше много гневен и агресивен човек. Ще ми се да се беше случило по-рано заради сестра ми, за да не минава през това. И двете се страхувахме да кажем на когото и да било, но когато жената дойде, веднага усети, че нещо не е наред. Бени беше закаран в болница и ни заведоха при леля и чичо. В крайна сметка сестра ми каза на социалната работничка какво се е случвало у дома и го арестуваха, докато беше още в болницата. Месец след това умря от сърдечен удар в затвора. И животът просто си продължи. Леля ни осинови и ние никога не погледнахме назад.

— Толкова съжалявам, Рейчъл.

Опитах се да се засмея, подсмърчайки.

— Престани да го повтаряш. Не си виновен ти. Исках само да обясня защо излъгах, защото знам колко те ядоса това. И сега искам да продължа да се преструвам и да си мисля, че Бени никога не е съществувал. Можем ли да го направим?

Кейн като че искаше да възрази. Отвори уста, после я затвори, после пак я отвори, но най-накрая кимна.

Отидох до банята да измия размазания грим. Имах усещането, че някой е вдигнал огромен товар от гърдите ми. За беда, не можех да кажа същото за Кейн. Докато разтоварвах собственото си бреме, го бях прехвърлила върху него.

Решихме да пуснем телевизора и да гледаме филм, но всеки път, когато поглеждах към него, той изглеждаше изгубен в мислите си.

Когато филмът свърши, си мислех, че нещата ще се върнат към нормалното в леглото. Макар да бях споменала, че съм изморена и готова да си лягам, Кейн ме изненада, като каза, че трябва да спи у дома си, защото имал ранна среща. И онова неприятно чувство се върна, още докато го изпращах до вратата.

— Всичко наред ли е между нас, Кейн? — Мразех да звуча така отчаяна за вниманието му, но вече бях изкарала две безсънни нощи и знаех, че ме чака трета, ако не започнеше да говори.

Той обхвана лицето ми с длани.

— Ти си най-изумителната жена, която познавам, Рейчъл.

Прокара устни по моите и тръгна. Облегнах глава върху затворената врата. Макар че думите му бяха хубави и мили, защо имах чувството, че Кейн ми казва сбогом?