Ви Кийланд
Красива грешка (33)

33
Кейн

Преди петнайсет години

За четвърти път се спирате да бере цветя по пътя за дома си. Животът й очевидно беше някакво огромно блато, но забелязваше красотата сред треволяка и всичките плевели. Следях я от поне две пресечки и изглежда не ме беше забелязала, което ми напомни, че трябва да й кажа да внимава и да се оглежда, когато върви сама по улиците. Всеки психопат можеше да я проследи.

Е…

Вероятно минахме поне три километра, когато най-сетне спря колелото в алеята пред една къща. Всъщност доста хубава къща. Бях си представял стара каравана или нещо такова в края на път без асфалт, с чаршафи вместо прозорци и трева, която скрива всеки признак на живот — вероятно и три-четири ръждясали коли на поляната пред караваната, но алейката беше павирана и отвеждаше към малка, добре поддържана къща на един етаж с остър покрив. Тревата беше окосена, пердетата на прозорците бяха дръпнати настрани, съседите се разхождаха наоколо и си вършеха работата. Единствената кола пред гаража на къщата беше на няколко години и имаше един от онези символи с рибата на Исус или нещо такова.

Не бях очаквал нищо подобно.

Видях я как изчезна някъде встрани, после се върна към входната врата без колелото си и уверено влезе в къщата. Останах поне половин час навън да се огледам и да чакам. За първи път ми мина през ума, че може би си измисля всичко. Може би имаше много богато въображение? Семената на съмнението бяха посети, но инстинктът ми подсказваше съвсем друго.

Огледах за последно обикновената къща и тръгнах обратно с колата към нас. Поне нямаше да се налага да чакам дълго, за да разбера истината, ако успееше да доведе сестра си утре.

* * *

На другия ден чаках шест часа. Малко след един следобед приех факта, че няма да дойде. Предния ден, преди да тръгна към тях, не изпитвах никакво съмнение относно това, което се случваше в дома й, но сега, след като видях обикновената спретната къща в малък квартал, съмненията се бяха прокраднали, но пък и Тед Бънди^[1] изглеждаше доста нормален.

Изръмжах тихичко и се измъкнах през вратата на изповедалнята. Бях изслушал цели три меси тази сутрин. Гледах вратата. Нямах никаква представа какво да правя, но поне знаех къде отивам.

На четири пресечки от къщата й видях, че нямам достатъчно бензин. И понеже трябваше да измисля някакъв план за действие, спрях на една бензиностанция, където предлагаха всички видове услуги и имаше и минимаркет.

Канех се да вляза да платя бензина. Ръката ми беше на дръжката на вратата, когато с ъгълчето на окото си улових нещо, което привлече вниманието ми. Встрани от бензиностанцията видях паркирана кола, която ми беше дяволски позната — същият цвят и модел като тази, която бях видял предния ден пред къщата.

Бени беше някакъв шибан автомонтьор.

Доближих се да погледна задницата на колата. Същата риба. Погледнах до минимаркета и видях гараж. Едната от вратите беше затворена, но другата беше вдигната на около половин метър. Осветлението беше запалено. Помотах се в минимаркета, като се преструвах, че чета информацията на един пакет с чипс, докато двамата други клиенти плащаха. Когато останах само аз, взех една сода и един сникърс и тръгнах към касата.

— Автомонтьорът работи ли още? Имам някакъв шум в колата и искам да проверя откъде идва.

Касиерката си погледна часовника.

— Затвори в дванайсет днес, но мисля, че Бени е още там.

Цялото ми тяло се стегна от напрежение.

— Благодаря. Имат ли офис или нещо такова?

— Влизай направо през онази врата, вероятно е още на работа.

С всяка крачка към слабо осветения гараж дишането ми ставаше все по-тежко и забавено. Върху червената кутия с инструменти беше оставена отвертка. Взех я и я набутах в задния си джоб.

— Има ли някой?

В гаража имаше няколко коли, но не се виждаше никой. Един мъж се подаде изпод капака на една от колите и едва не ми докара сърдечен удар.

— Какво ще обичате?

Гледах го. Нямах план. Той извади някаква кърпа от задния си джоб и започна да бърше ръцете си, докато вървеше към мен.

— Затворено е. Трябва да се прибирам у дома при момичетата си. Има бензиностанция и автомонтьор на около миля на север, ако имаш проблем с колата.

Неговите момичета.

— Ти ли си Бени?

— Аз съм. Кой пита?

Трябваше ми пръчка да разбудя звяра. И тогава ми светна.

— Приятел съм на дъщеря ти.

И изведнъж успях да привлека вниманието му. Цялото му поведение се промени. Спря да бърше ръцете си и ме погледна право в очите.

— На дъщеря ми й е забранено да има приятели момчета.

— И защо?

Лицето му се изкриви от гняв.

— Защото е курва, парцал.

Бяхме застанали от двете страни на колата, но той тръгна да я заобикаля и да се приближава до мен.

— Ти край дъщеря ми ли се въртиш? Нека ти дам един малък съвет. Трябва ти добро момиче. Онази… не я бива за нищо. На петнайсет години е, а само неприятности с нея.

— Стой далеч и от двете!

Бени почти залитна назад от изненада и спря на място. Бавна зловеща усмивка се разля по лицето му. Прилоша ми само докато го гледах. Настръхнах. Започвах да виждам чудовището.

— Мислиш си, че знаеш нещо? Давай, изплюй камъчето.

— Харесваш малки момиченца. Промъкваш се в стаята на по-голямата и заплашваш, че ще направиш същото с малката, ако не изпълнява това, което искаш от нея. Стой настрани от тях или ще се обадя в полицията.

Той присви очи, сякаш се опитваше да нареди пъзела в главата си. И сега, когато видя цялата картина, на устните му се появи сатанинска усмивка. Тонът му бе също толкова зъл.

— Имаш ли нещо общо това, че си стягат багажа и планират да бягат? — Не отговорих. Той направи крачка напред. — Но ще ти кажа, че след снощи няма да бягат никъде. Добре си научиха урока, така както ще науча и теб.

Бени бръкна в гащеризона си и извади дистанционно. Насочи го към наполовина отворената врата, без да откъсва поглед от мен. Вратата започна да се спуска надолу. Проследих очите му, докато оглеждаше кутията с инструментите. И всичко после се случи като на забавен кадър. Той се пресегна за голям ключ. Аз извадих отвертката от джоба си.

Бях изплашен до смърт, докато не чух думите му:

— Сам си намери курва за чукане.