Ви Кийланд
Красива грешка (32)

32
Рейчъл

След около десет минути класът започна да шуми и да губи концентрация и търпение. Пратих съобщение на Кейн и реших да започна урока, иначе студентите щяха да си тръгнат всеки момент.

Усещах някакво чувство на безпокойство в стомаха си. Все още не беше отговорил на съобщението ми от снощи, което пуснах, след като се прибрах от сестра си, но виждах, че го е прочел.

Започнах лекцията и след малко пуснах няколко мелодии, които после щяхме да анализираме. Когато музиката изпълни залата, проверих телефона си под катедрата. Нищо. Но съобщението, че започвам урока без него, беше прочетено. В началото се притеснявах, че се е разболял още повече или че дори е отишъл до болницата, но след като беше в състояние да чете съобщенията ми, защо не можеше да ми отговори?

След час бях толкова отвеяна, че пуснах класа по-рано. Не можех да се концентрирам върху нищо. Кейн нямаше да е доволен, но това не беше основната ми грижа в момента.

Нямах търпение да разбера какво става и веднага след като класът изпразни залата, набрах телефона му. Моментално бях изпратена на гласова поща. Когато телефонът му е изключен, гласовата му поща се включва веднага. Когато някой не може да отговори веднага, поне звъни няколко пъти, преди да те прехвърли на гласова поща. Ако те прехвърли на гласова поща след едно позвъняване, значи те игнорира.

Какво, по дяволите?

Оставих съобщение.

— Кейн, Рейчъл е. Притеснявам се за теб. Не си отговорил на съобщенията ми и не се появи на работа. Би ли ми казал дали всичко е наред, преди да започна да се обаждам в спешните отделения в града като луда?

Исках да отида до апартамента му и да видя дали е добре, но трябваше да съм на работа след час, а нямаше достатъчно време да ида до тях и да се върна на работа. Вторник беше и денят, в който работех сама. Отварях вместо Чарли, защото тогава си пазаруваше за седмицата и по часовник ходеше на гроба на жена си. Нямаше начин да наруша графика на човека само защото приятелят ми не ми отговаря на съобщенията и не ми вдига телефона. И дали изобщо ми беше приятел?

* * *

През цялото време, докато карах към „О’Лиъри“, установих, че не правя нищо друго, освен да водя дебати със себе си за всяко възможно обяснение. Едно леко подхлъзване и съзнанието ми откачаше към параноя. Докато стигнах до „О’Лиъри“, бях направила едно цяло завъртане в порочния кръг. Не, той не ме отбягваше. Просто не се чувстваше добре.

За беда, когато проверих телефона си, теорията ми беше тотално изличена.

Кейн: По-добре съм. Благодаря, че пое часовете ми.

И това ли е? Това е всичко? Никакво обяснение?

Възелът в стомаха ми се разви и разцъфна в страховит гняв. Заслужавах повече от една благодарност. Метнах телефона си в чантата, отключих вратата на заведението и се втурнах да върша задълженията си на пълен автопилот. Включих осветлението навсякъде, фурната в кухнята, извадих измитите съдове от машината и наредих чашите зад бара, след което преброих парите в касата. Точно в дванайсет завъртях табелата от „Затворено“ на „Отворено“.

И пак проверих телефона си.

Нищо.

И след това часовете се точеха безкрайно бавно. Ава дойде час преди да започне смяната й, за да си поприказваме, и аз бях готова за вербална експлозия. Тя седна на бара. Имаше само един клиент на другия край на бара пенсиониран полицай, приятел на Чарли, който не говореше много, но на всеки час си поръчваше бира.

— Значи си все още жива? — каза Ава. — Мислех си, че онзи агресивен професор те е чукал до смърт. — И после погледна лицето ми и усмивката й изчезна. — Какво се е случило? Онзи задник те е прецакал? Женен ли е? Защото ще му счупя задника от бой, казвам ти сериозно.

— Не, не е това — въздъхнах.

— Тогава какво има?

— Ще ми се да знаех.

И после започнах да бълвам всички подробности от последните няколко дни. Е, не всички. Невероятният секс запазих за себе си, но й казах всичко, което й беше нужно да знае, за да придобие представа.

— Мислиш ли, че се е изплашил, защото си го завела у Райли на вечеря? Някои мъже изпитват смехотворен страх, когато се срещат със семейството за първи път. Мислят си, че това е последната крачка, преди да ги завлекат пред олтара.

— Предполагам… може и това да е, но не мисля. Изобщо не се поколеба, не изглеждаше и грам притеснен, когато предложих да дойде с мен, и първите няколко минути след като пристигнахме, беше в страхотно настроение.

— Какво се случи във времето преди да избяга?

— Нищо особено, наистина.

Отново превъртях събитията в главата си. Седяхме на дивана и гледахме албума със снимките. Снимки. Плитките ми. Мама. Смъртта на мама. Бени. Да, знаех си, че само със споменаването на името му, нещо ще се обърка.

И после се сетих. Дали ми беше ядосан, че го бях излъгала, когато му казах, че не съм имала втори баща? Но това беше нещо толкова дребно. Изобщо не можех да си представя, че е това.

— Семейни албуми? Избягал е, защото се е почувствал притиснат.

— Но аз не съм го притискала. Той сам поиска да види албумите.

— Няма значение. Това е фобия от обвързване — заяви тя и присви рамене.

— Не, наистина не мисля, че е това.

— Е, тогава може да е бил наистина болен. Може да е отишъл в тоалетната, да е имал ужасно разстройство и да не е искал да запуши тоалетната на сестра ти.

— Наистина ли трябваше да го описваш така гадно? — присвих нос.

— Искаш да го оправдая, че е избягал, а ти да продължаваш да се преструваш, че не го е страх от обвързване?

Честно казано, исках само да се отърва от това безпокойство. Ако Кейн имаше проблем с обвързването и се бе изплашил, когато отидохме у сестра ми, с това можех да се справя. Имах нужда само от честност.