Ви Кийланд
Красива грешка (30)

30
Рейчъл

Да, със сигурност са били само разбитите ми нерви. След едно забавно и закачливо пътуване в колата, нещата станаха по-сериозни, когато влязохме в апартамента ми.

Кейн застана зад мен до леглото. Пръстите му галеха голите ми ръце. Горещият му дъх погъделичка кожата ми, когато прошепна в ухото ми:

— Имаш ли ми доверие?

— Да.

— Затвори си очите.

Последвах инструкциите, без да се колебая. Вече не усещах дланите му по ръцете си, но беше зад гърба ми и правеше нещо. Шумно изсвистяване ме накара да възкликна. Беше измъкнал вратовръзката си. И после усетих коприната върху бузата си.

— Ще отнема сетивата ти, за да не можеш да усещаш нищо освен това, което правя с теб.

Едва чух гласа си. Думите ми засядаха в гърлото.

— Добре.

Кейн сложи вратовръзката върху очите ми и я завърза. Дори не си направих труда да се опитвам да отворя очи — бях прекалено нетърпелива да изпитам всичко, което искаше да ми даде.

— Добре ли си? — прошепна.

Кимнах. После той бавно разкопча ципа на роклята ми. Не бях сигурна дали от очакването или поради липсата на зрение, но слухът ми беше изключително изострен и звукът от смъкващия се цип подпали тялото ми. Зърната ми се втвърдиха и всяко нервно окончание оживя. Усещах собствената си кожа.

Кейн никак не бързаше — бавно свали роклята ми, галеше извивките ми с копринената материя и после с жест ме подкани да изляза от нея. Когато се отдалечи от мен, студеният въздух атакува кожата ми. Бях останала само по бельо и високите обувки. Чувах шум из стаята, но нямах никаква идея какво прави.

Когато усетих отново тялото му зад мен, пръстите му се забиха в бедрата ми и ме притисна назад към себе си. Беше махнал ризата си и усещах здравите му твърди гърди, както и коравия му пенис през панталоните, притиснат към задника ми.

Прокара пътечка от целувки нагоре по шията ми, докато стигна до ухото ми.

— Толкова си красива. Нямам търпение да се заровя в теб. Искам да го направим без презерватив. Съгласна ли си?

Отговорът ми беше нещо средно между „да“ и стон.

— Сега ще покрия ушите ти. Става ли?

Отново кимнах. На този етап бих се съгласила с всичко. Тялото ми вибрираше от потребност.

Кейн сложи нещо върху ушите ми. Беше взел слушалките ми от нощното шкафче. Когато заговори, гласът му беше силно заглушен.

— Свързал съм те с плейлистата си. В началото ще пусна музиката тихо и когато се адаптираш към звука, ще я увеличавам полека.

Започна с инструментален блус, а след него махна сутиена и бикините ми и съблече останалите си дрехи. Пенисът му бе притиснат между коремните му мускули и задника ми. Повдигна едната слушалка и музиката бе заменена от дрезгавия му глас.

— Обувките остават.

Помогна ми да стигна до леглото и ме сложи да легна по гръб. И след това увеличи музиката. Не можех да го видя, нито да го чуя, и когато захапа силно зърното ми, знам, че извиках. Гърбът ми се изви като лък над леглото при еротичното усещане да те докоснат, без да си подготвен за това, от чувството, че съм напълно подчинена на волята му, без въпроси и без съмнения.

Но вместо да се чувствам ограничена поради липсата на слух и зрение, изпитвах напълно противоположното чувство на пълна освободеност. И очакването за това, което предстоеше, не можеше да се сравни с нищо, което бях преживявала до този момент.

Всяко докосване, ощипване, погалване с език засилваше отчаяната ми нужда. Кейн отново увеличи музиката, започна друг инструментал. Беше бавен, напрежението се покачваше едва забележимо, а действията му като че бяха точна имитация на музиката.

Погълна устните ми, опустоши устата ми, открадна дъха ми. Не можех да определя дълбочината на чувството, което пламна в гърдите ми. Бях погълната. Външно и душевно. И липсата на всякакво друго усещане ме остави само с него и начина, по който ме караше да се чувствам.

Усетих, че Кейн се надига, не го виждах, но бях сигурна, че е коленичил пред мен и оглежда тялото ми, знаех, че ноздрите му са разширени, че желанието гори върху красивото му лице. Легнала пред него, с разтворени крака и разперени ръце, без очи и слух може би трябваше да се чувствам уязвима, но не беше така. Усещах някаква нова сила и увереност.

Протегнах ръце напред и нежно го придърпах към себе си. Тялото му ме покри, устните му минаха леко по моите. Разтворих още повече крака, подканих го да влезе в мен. Усетих как ръмженето му вибрира по кожата ми, докато движеше ерекцията си по влагата между краката ми. И тогава звукът на музиката се увеличи доста рязко и той тласна в мен. Музиката беше оглушителна, а единственото, което виждах, беше мрак.

Но, господи, усещах всичко! Това беше най-декадентското, най-еротичното и красиво усещане. Когато Кейн бавно тласна в мен, бях удавена в толкова много емоции. Очите ми се напълниха със сълзи, музиката се извисяваше до кресчендо, а Кейн ме изпълваше по всеки възможен начин.

Беше ме държал на ръба толкова дълго, не беше нужно много време да усетя пулсирането на оргазма. Светът около мен започна да се разпада, докато всичко край мен изчезваше, а единственият ми фокус беше върху нас двамата, върху този миг. Стенех името му, пак и пак, докато сляпо обяздвах вълните на оргазма си. Бедрата ни се движеха в унисон, някак се движехме в ритъма на музиката, обгърнати от нея. Кейн тласна един последен път и усетих как оргазмът му се излива в мен и пак ме качи на поредната вълна, висока и опустошителна.

Бях напълно изцедена. Сякаш нямах гръбнак и щях да се излея на пода, ако се опитах да стана. Кейн махна първо вратовръзката от очите ми, а после смъкна и слушалките. Всяка капчица енергия, която бях имала в тялото си, се бе изпарила, а той чакаше да проговоря, което никак не беше лесно.

— Това беше… лудо! — успях да изграча някак след много време.

Устната му се повдигна лекичко нагоре — нещо, което много харесвах по някаква необяснима причина. Отметна мократа коса от потното ми чело.

— Да.

— Аз никога… — Не знаех как да обясня какво бях изживяла току-що. — Никога не… това беше… — Кейн се усмихна топло.

— Да, и при мен е така.

Засмях се.

— Винаги ли е така… със слушалки? И завързани очи?

— Нямам представа.

— Не си го правил преди? — попитах неразбиращо.

— Не.

— Тогава как така си толкова добър в този вид секс? — попитах изумена.

— Не аз, а ние. Това сме ние.

— Ние?

— Ние, заедно. Просто работи. Усетих го още първата вечер, когато те видях. Само не исках да го призная.

Прав беше. Тази невидима връзка между нас се усещаше от първата ни среща — една искрица, която можехме или да угасим, или да разпалим.

— Сега приемаш ли го?

Той прокара устни по моите и прошепна:

— Нямах друг избор. Нали, Многознайнице?

* * *

Звукът на мобилния ме стресна от дълбокия сън.

— По дяволите!

Надигнах се на лакти и бях заляна от ослепителна светлина. Присвих очи пред нахлуващите лъчи през отворените щори и се пресегнах към нощното шкафче за телефона си. Докато го напипам, на екрана вече светеше „Пропуснато повикване“. Проверих от кого е и видях часа.

Обърнах се към Кейн, който лежеше по корем.

— Кейн?

— М? — стисна по-силно очи.

— Трябва да си в клас след един час.

— Не, не трябва. Асистентката ми преподава днес вместо мен.

Усмихнах се.

— По график асистентката ти не е на работа днес и трябва да бъде на другата си работа на обяд.

Той изръмжа недоволно.

— Асистентката ми е зла жена.

Стисна ме за кръста, издърпа ме обратно в леглото и се надвеси над мен. Усетих ерекцията му до бедрото си.

— Ти си…

— Готов, знам.

— Да, това имах предвид.

— Утро е и се събуждам до голото ти тяло. Моето голо тяло иска да ти каже добро утро както трябва.

— Няма да имаме време. Ще са ти нужни поне трийсет минути да се изкъпеш и облечеш, и да стигнеш до университета.

Устата му се залепи за шията ми.

— Ще закъснея малко.

— Ще закъснееш малко? — Очите ми се разшириха. — Ти? Професор Педант не може да закъснее.

Ръката на Кейн бавно се плъзна по тялото ми, палецът му намери клитора ми и започна да масажира.

— Аз мога да закъснявам. Студентите ми и асистентката ми не могат.

— Колко лицемерно от твоя страна — казах, макар че той вече беше спечелил битката само с пръста си. После спря да масажира клитора ми и се усмихна лукаво.

— Права си, трябва да тръгвам.

Стиснах китката му на място.

— Няма начин. Просто си свърши работата бързо.

След петнайсет минути Кейн бе успял да ни докара до оргазъм и да се изкъпе. Точно се наслаждавах как само по кърпа събира дрехите си, когато телефонът ми звънна.

— Сестра ми пак звъни. Обади се тази сутрин и ни събуди.

— Предай й благодарностите ми.

Усмихнах се и приех обаждането.

— Здрасти.

— Здрасти — каза тя. — Започвах да си мисля, че няма да е зле да те обявя за издирване. Не си се обаждала толкова време.

— Извинявай, бях заета. Работата в „О’Лиъри“, училището, новата ми работа като асистентка. Времето този семестър направо лети.

— Как се държи с теб онзи Шрек?

— Шрек ли?

— Новият професор, за който ми каза?

Бях забравила, че за последно бях говорила с Райли след първия ми ден като асистентка на Кейн. Вдигнах очи и улових погледа му, докато си закопчаваше ризата.

— Оказа се, че не е толкова зле в крайна сметка.

Той вдигна въпросително вежди.

— О, добре, радвам се, че се разбирате. Не си забравила за вечерята днес, нали?

Напълно бях забравила.

— Как мога да забравя традиционната ни вечеря всеки месец? — поклатих глава, за да му подскажа, че лъжа, и той се засмя тихичко, докато пъхаше ризата в панталоните си. — На работа съм до седем. Ще успея да дойда около седем и половина.

— Добре.

— Ще се видим после. — Точно се канех да затворя, когато ми хрумна някаква луда идея. — Чакай, имаш ли против да доведа един човек с мен?

— Излизаш с някого и аз не зная нищо за това?

— От скоро е.

— Нямам търпение да се запозная с него — чух вълнението в гласа й.

— Не съм сигурна дали ще е свободен, но ще ти пусна съобщение след малко. Става ли?

— Естествено.

Кейн приключи с обличането и взе телефона си. Беше се обадил за кола, след като излезе от душа.

— Колата е почти тук — каза. — Трябва да тръгвам.

Все още седях на леглото гола, с един чаршаф, увит около кръста ми. Той се приближи, потърка кокалчетата си в едното ми зърно, след това се наведе и ме целуна.

— Ще те взема от работа в седем.

— Ще дойдеш с мен при сестра ми?

— От разговора ти с нея, заключих, че това имаш предвид.

— Да, искам да дойдеш.

— Тогава ще се видим в седем.

Усмихвах се много дълго, след като си тръгна. Кейн изобщо нямаше представа колко много означаваше за мен да се съгласи, без да се налага да го увещавам.

Сякаш случайно бяхме намерили някакво ново място, бяхме се оказали на непозната територия и аз нямах търпение да я прекося.