Ви Кийланд
Красива грешка (3)

3
Рейчъл

Не бях закъсняла. Бях ужасно закъсняла. Освен това имах нужда от душ, от механик, от бутилка вино и най-вероятно от нова работа. И не беше нужно всичко да е точно в този ред, а като си помислих, че четири пресечки преди университета бях подранила с половин час! Имах предостатъчно време да намеря място за паркиране, да вляза петнайсет минути по-рано и да покажа на професор Уест, че мога да бъда точна.

И после… гумата гръмна. Силен гръм, последван от дълго свистене. Опитах се да не обръщам внимание и продължих да карам, но гумата съвсем спадна, започна да пляска и колата занасяше надясно.

Ужас, но имах време и моят бивш съквартирант, бивш… какъвто и да ми е бил… Дейвис ме беше научил да сменям гума. Всичко вървеше добре… в началото. Извадих крика, вдигнах колата като професионалист и се захванах да сменям спуканата гума. Всичко вървеше добре. Докато стигнах до последния винт, който не искаше да се развинти. И като казвам не искаше, значи наистина не искаше.

В един момент, понеже болтът беше в средата вляво, извадих ключа и се опитах да го развъртя с крак, натиснах го силно, но не помръдваше. После ми хрумна гениалната идея да го натисна с цялата си тежест, като стъпя върху ключа. Скочих с все сила върху дръжката на ключа с надеждата, че внезапната тежест ще го размърда. Но вместо да постигна желания ефект, ключът се изплъзна, отскочи и ме удари в глезена.

Сега закъснявах вече двайсет минути и кракът ме болеше до смърт. Бях докуцала до университета в трийсет и пет градусова жега и освен на пот, смърдях на грес и машинно масло. Единствената ми надежда беше професор Уест също да е спукал гума и да е закъснял, но вероятността беше много малка.

Все пак се държах за тази надежда, за да не се разпадна напълно, докато търчах куцайки по коридорите. Стигнах до залата за лекции и надникнах. Разбира се, професор Уест беше там и седеше на бюрото си. Поех дълбоко дъх и влязох готова да посрещна гнева му.

— Преди да кажете каквото и да е, искам да знаете, че тръгнах половин час по-рано.

Той пишеше нещо в планера си и когато вдигна глава, видях, че носи очила. По дяволите! С тези очила изглеждаше още по-секси. Полудявах ли? Как успявах да видя толкова сексапил в гневното му лице?

— И какво се случи днес, госпожице Мартин? Загубихте се някъде между незаконното паркиране и залата? И ви отне половин час да я намерите? Спрели сте да си поиграете в прахта, може би?

— Какво?

Той ме огледа от главата до петите.

— Имате мръсотия по цялото лице и по дрехите.

Вдигнах ръце към лицето си и започнах да търкам бузата си.

— О, не е кал, а автомобилно масло.

— Нещата стават още по-хубави.

— Спуках гума на няколко пресечки оттук. — Нямах никаква идея как бях успяла да си изцапам лицето, но бях нервна и продължавах да търкам бузите си и да се опитвам да махна петна, които дори не виждах. — Болтът на гумата не искате да помръдне, не можах да го махна. Опитах се да…

— Госпожице Мартин прекъсна ме той. — Престанете.

— Но това е самата истина. Наистина се опитах да дойда рано, много по-рано. Бях си предвидила допълнително време и после… Прас! Гумата се спука. Не беше моя вината този път.

— Нямах предвид дългата и сложна история. Престанете да си търкате лицето. Погледнете си ръцете.

Огледах дланите си. По дяволите! Целите бяха в масло. Успях ли да омажа цялото си лице?

Той извади пакет кърпички от бюрото си, стана и ми го подаде.

— Цялото е в масло. Защо не идете до тоалетната да се измиете.

Кимнах. Обърнах се, направих няколко крачки, спрях и се завъртях обратно към него.

— И вие ще сте тук, когато се върна?

Професор Уест се усмихна.

— Да, Рейчъл. Ще съм тук и ще чакам. Това започва да се превръща в традиция.

* * *

След като изтърках маслото от лицето и ръцете си, се замислих дали да не измия голямото петно от блузата си, но нямаше смисъл. До този момент се бях виждала с новия си шеф три пъти. Първия път му вдигнах скандал погрешка; втория път прекъснах лекцията му, като се появих с огромно петно от кафе на блузата; третия път го накарах да чака почти половин час, като се появих оплескана с машинно масло и изглеждах катастрофално. Ставаше все по-добре.

Когато се върнах, професор Уест вече си беше събрал нещата.

— Ужасно съжалявам. Часове ли имате сега?

— Не, но скоро ще започне да мръква, така че е най-добре да тръгваме.

Да мръква?

— Амииии… добре. Може ли да пренасочим срещата? Мога да дойда утре по-рано преди часовете и да минем бързо през плана, през всичките ви изисквания и това, което искате да направя?

— Не. Ще го направим тази вечер. — Той сложи ръка на кръста ми и ме насочи обратно към стълбите и нагоре към изхода на залата. — Не се налага да работиш на другата си работа тази вечер, нали?

— Не, освободих си вечерта.

— Днес тук няма повече часове, така че можем да се върнем, след като приключим.

— След като приключим?

— С колата ти. Ще ти сложа резервната гума и ще отидем с двете коли до сервиза. После можем да се върнем тук и да уточним всичко.

— Ще ми смениш гумата?

— Няма да те оставя на пътя, Рейчъл.

— Не се налага да го правиш… Да го правите, професор Уест.

— Разбира се, че се налага. И ме наричай Кейн.

* * *

Кейн имаше красиво лице, но същото важеше и за мускулите му. Перфектни. Беше облечен е бяла риза, но я махна, преди да започне да сваля гумата ми. Остана само по тънка долна тениска и докато въртеше и напъваше ключа, мускулите му изскачаха силни и големи при всяко усилие. И успя да махне болта, макар и с помощта на малко грес.

Имаше най-невероятните бицепси и забелязах една вена, която изскачаше точно на сгъвката на ръката и се спускаше надолу към китката. Ако имаше такова нещо като порно с ръце, в момента гледах моя частен канал. Господи, как се наслаждавах на гледката!

По някое време, когато махна гумата, той се надигна да я сложи в багажника ми, тениската му се плъзна нагоре и видях най-дълбоко врязаната V-образна вдлъбнатина под изваяните му коремни мускули. Изпитах непреодолимо желание да протегна ръка и да ги докосна, да прокарам пръсти през пъпа му и да ги пъхна под широката лента на боксерките по пътечката от деликатни косъмчета, която се криеше някъде вътре.

Той сложи спуканата гума в багажника и започна да слага резервната.

— Трябва да си вземеш истинска резервна гума — каза, докато я затягаше. — Тези малки понички не са безопасни. Нарушават баланса на колата и ако претърпиш злополука някъде, лесно можеш да се обърнеш.

От време на време поглеждаше нагоре към мен и почти ме хвана как го оглеждам. Наистина трябваше да се разсея с нещо, затова влязох в колата и грабнах телефона си, за да потърся най-близкия сервиз.

Слънцето залязваше, когато той прибра крика и затръшна багажника. Макар че температурата започваше леко да спада, все още беше ужасно влажно. Кейн се беше изпотил и тениската му бе напълно съсипана.

— Мисля, че ти дължа една тениска — казах и огледах петната от масло.

Той погледна надолу и отвърна:

— Е, така и така вече е съсипана, поне да я използвам за каквото става. И след това избърса ръцете си в нея, като остави чернилка и по малкото останали бели места.

После я съблече през главата си. При вида на невероятното му тяло челюстта ми май стигна чак до земята. Нямах представа дали е забелязал, понеже бях прекалено заета да се наслаждавам на гледката.

Той избърса лицето си с тениската и пак почисти ръцете си. Бях започнала да се потя, макар че не бях изгорила нито една калория във физическо усилие.

— Знаеш ли къде е най-близкият сервиз?

— Аз… ами… да… на няколко пресечки оттук.

— Дай ми минутка да си сложа ризата и ще тръгна след теб.

О, колко жалко.

— Добре. Благодаря ти.

Седнах в колата си и изчаках. Бях благодарна за минутката, защото имах възможност да си събера ума, преди да подкарам колата.

Колко време беше минало, откакто правих секс за последно? Осем месеца? Мили боже! Може би снощи трябваше да свърша тази работа с Мейсън, колкото да укротя либидото си. Малко бицепси и изваяни коремни мускули, и бикините ми бяха мокри. Чувствах се като седемнайсетгодишна ученичка.

* * *

Когато оставихме колата в сервиза, вече беше седем и половина и ми казаха да я взема на сутринта. Кейн беше с мен през цялото време и дори ми избра нова гума, която можех да си позволя, за разлика от изключително скъпата, която продавачът се опита да ми пробута и която струваше повече, отколкото изкарвах от бакшишите в „О’Лиъри“ за седмица.

— Чувствам се като развалена плоча — казах, когато седнахме в колата на Кейн. — Или се извинявам, или благодаря. През цялото време.

— Няма защо. Все още ли нямаш нищо против да се върнем, за да минем програмата и да разработим плана за семестъра? — Погледна си часовника. — Става късно. Ако си изморена, мога да те оставя у вас.

— Вечер съм като бухал. Проблемът при мен са сутрините.

— Добре тогава — кимна той.

Но точно преди Кейн да запали двигателя на колата, стомахът ми издаде най-ужасяващото къркорене. Високо, отчетливо, гъргорещо ръмжене, което отекна в тихата кола. Нямате как да се преструвам, че не е дошло от мен или че не се е случило. Кейн се усмихна.

— Какво ще кажеш да направим програмата, докато хапваме нещо?

Умирах от глад. Имах намерение да ям нещо, преди да тръгна от работа, но тогава се изсипаха доста клиенти и не остана време, а не исках да спирам да си купувам за ядене, за да не закъснея. Днес просто беше един изрядно планиран ден и нито един от плановете не се осъществи.

— Ще е много хубаво.

— Какво ти се яде? — попита той и запали двигателя.

— Аз съм лесна. Каквото ти се яде на теб. Аз ям всичко.

— Какво ще кажеш за по един бургер. Ядеш ли месо?

За щастие в колата вече беше тъмно и не успя да види пламналите ми бузи.

— Амиии… да, ям месо.

И очевидно мозъкът и тялото ми бяха в настроение за месо, но не точно под формата на бургер.