Ви Кийланд
Красива грешка (29)

29
Рейчъл

Чувствах се като Пепеляшка. И понеже не знаех какво да облека, не спрях да го притеснявам и да мрънкам, докато не ми каза къде отиваме. Никога не бях ходила на опера. Беше толкова мило от негова страна да ме заведе, защото знаеше колко много означава за мен, особено за работата ми с Умберто.

Нямах нищо достатъчно красиво, затова взех от Ава. Обикновена черна рокля, която се кръстосваше на гърдите и се увиваше на врата. Кръстосаната материя отпред разкриваше много повече, отколкото по принцип показвах и бях щастлива, че се бе сетила да ми даде и наметало с две лица.

Точно в шест звънецът долу звънна и за моя изненада бях почти готова. Използвах времето, докато Кейн се качи, и влязох в банята да си сложа червило. Беше малко по-ярко от това, което обикновено носех.

Бях оставила вратата на апартамента открехната, но той почука, преди да влезе.

— Рейчъл?

— Излизам след секунда.

— Няма защо да бързаш. Спокойно.

Всеки нормален човек би казал точно това, но аз бях изненадана, защото очаквах коментар, че пак закъснявам. През последните два дни той сякаш не беше във форма. Липсваше ми обичайният му сарказъм и съобщенията му не бяха перверзни като преди. Бяха минали само четирийсет и осем часа от нашата фантастична нощ, но интимността с него също вече ми липсваше.

Погледнах се за последно в огледалото. Хареса ми това, което видях. Поех дълбоко дъх и излязох при Кейн. Бях притеснена, извън зоната си на комфорт, и изтупана като за опера.

Намерих кавалера си на обичайното му място пред снимките на стената ми.

— Какво ще кажеш? — попитах и се завъртях като балерина, както правят повечето момичета — нещо напълно нетипично за мен.

Изражението на лицето му, когато се завъртях към него, беше безценно, челюстта му увисна и се наложи да се покашля, преди да проговори.

— Изглеждаш изумително.

— Благодаря. И ти не изглеждаш зле.

Беше облечен е тъмен костюм с жилетка. Стоеше му като шит по поръчка. И когато забелязах как обгръща широките ми рамене и бицепсите му, вече бях сигурна, че е така. Класа в истинския смисъл на думата. Вероятно се дължеше и на начина, по който се движеше в него. Ефектът беше подобен на този, който луксозното бельо има върху един мъж.

Изведнъж ми стана топло с роклята без ръкави. Кейн не помръдваше от мястото си, очите му минаваха бавно по цялото ми тяло, а аз чаках да се доближи. С ужасно високите обувки за първи път не се налагаше да се вдигна на пръсти, за да го целуна.

— Харесвам този официален костюм. Причинява странни неща на женските ми органи.

— Нима? Можем да си останем у дома и няма да го събличам, докато аз причинявам разни неща на женските ти органи. С език.

Господи, нямаше по-добра комбинация от мръснишката му уста и секси костюма му. Направо се разтапях.

Кейн обви тила ми и ме целуна силно, грубо, настоятелно, без да му пука, че размаза червилото по цялото ми лице.

— Обожавам роклята ти, но нямам търпение да я сваля от теб по-късно.

Тук някъде трябва да съм започнала да издавам мъркащи звуци. И се усмихвах до ушите. Кой да предположи, че мога да се усмихвам така?

— Трябва само да си сменя чантата и съм готова до минутка.

Влязох в спалнята си, оправих червилото си и извадих малка черна чантичка с мъниста от гардероба, в която метнах най-необходимото.

— Готов ли си?

— Нямаш много снимки от времето, когато си била малка.

Защото няма много неща, за които искам да си спомням.

— Нямам много — присвих рамене. — Второ дете, знаеш как е.

Кейн ме погледна.

— Нямаш ли поне една? Иска ми се да те видя като дете.

— Сестра ми пази повечето, но вероятно мога да изровя няколко.

Той кимна и тръгнахме.

* * *

Когато излязохме навън, бях изненадана, че не е с колата, а бе наел лимузина. Приближихме се и шофьорът излезе да ни отвори задната врата. И тогава съвсем се почувствах като Пепеляшка.

— Кола? Наистина си се постарал. Но сега ще ти издам една тайна — тая вечер щеше да ти излезе късметът със или без кола. Нямаше нужда да ме впечатляваш.

Кейн се усмихна, но нещо не беше съвсем наред. Не можех да разбера какво му е, но не изглеждаше на себе си. Разговорът ни беше напълно нормален, всеки отстрани би видял двойка, която излиза за страхотна вечер.

И въпреки това нещо ме притесняваше, имах някакво усещане, че нещо го тревожи. В колата говорихме за университета и за работа. Отдадох неприятното си усещане на нервите си или на факта, че вече не се борехме с желанието си да бъдем заедно. Може би беше някакво ново чувство на удобство. Не бях сигурна.

Пристигнахме половин час по-рано и отидохме до бара в лобито да си поръчаме по питие. Аз си поръчах обичайната диетична кока-кола, а Кейн — двойно уиски.

— Наред ли е всичко?

— Да, напълно. Защо питаш?

— Нищо, забрави — присвих рамене.

След като обърна първото. Кейн веднага си поръча второ. Фактът, че аз се въздържах от пиене, не означаваше, че се цупех, ако другите край мен пиеха. И все пак двете бързи двойни и необичайното му мълчание ми се сториха странни.

Светлините започнаха да премигват и разпоредителят ни отведе до местата ни. Погледнах залата и отново се почувствах като риба на сухо. Колкото и да обичах музика, самата мисъл да ида на опера ми се струваше малко снобска. Това място беше като огромен дизайнерски мол. Подсмихнах се и си помислих, че след шоуто едва ли ще продават тениски с щампи като на последния концерт, на който ходих.

Кейн вероятно бе забелязал как оглеждам хората и се приведе и прошепна в ухото ми:

— Ако си махна сакото и го сложа в скута ти, ще мога да те чукам с пръсти и да те накарам да пееш заедно със сопраното още на първата ария.

Жената, която се настаняваше до нас, ни огледа и аз му метнах предупредителен поглед.

— Тихо, не говори толкова високо.

Кейн се засмя и когато светлините угаснаха, той се изправи, съблече сакото си и ми смигна. И за да не изпълни заканата си, когато си седна на мястото, преплетох пръсти в неговите.

Музиката изпълни пространството почти веднага след това, стисна ме, изненада ме. Засмука ме до последната нота и не ме изплю до края. Всичките ми сетива бяха подчинени от нея. Оркестърът, гласовете, красотата на сцената, костюмите.

Бях очаквала да ми хареса. Това, което не бях очаквала, беше да ме развълнува до сълзи.

И когато свърши, нямах думи.

* * *

Излязохме до колата, която ни чакаше, хванати за ръка. Влязохме и той стисна пръстите ми.

— Е, какво ще кажеш?

— Мисля, че беше най-магическото нещо, което съм преживявала.

Той потърка ръката ми с палец.

— Първият път си е истинско преживяване.

— Благодаря ти, че ме заведе. Щастлива съм, че преживях това с теб.

Кейн се усмихна.

— Кое ти хареса най-много?

— Честно казано, не зная как да го обясня. Накара ме да преживея нещо, което никога не съм преживявала. Погълната от емоции, сякаш не можех да видя, не можех да почувствам нищо друго.

Очите му бяха нежни.

— Познато ми е. — Бях усетила, че през цялото време ме гледа, но бях прекалено погълната, за да откъсна очи от сцената.

— Колкото и да е странно, мисля, че може би изпитах любовта в някаква различна форма. Или поне нещо сходно до усещането да си влюбен — онова поглъщащо чувство, знаеш…

— Мисля, че спомена, че никога не си се влюбвала?

И в този момент истината ме удари. Бях направила това сравнение, защото се влюбвах в Кейн. Точно като операта, и той ме бе погълнал от първия ден, в който се видяхме. Връзката между нас беше необяснима, но се страхувах да изрека на глас до какво заключение бях стигнала току-що.

— Чела съм — присвих рамене.

— Чела си, а? — Устната му се помръдна закачливо нагоре, нещо, което не бе правил от няколко дни. Имах чувството, че съм прозрачна, затова побързах да сменя темата към първоначалния му въпрос — какво ми е харесало най-много.

— Мисля, че най-вълнуващата сцена бе, когато майката умира. Това е ужасно, нали?

— Какво те впечатли в тази сцена?

— Начинът, по който съпругът й пя. Имаше толкова много болка и емоция в гласа му, че просто веднага разбираш, че никога няма да намери отново любовта. — Сложих длан върху гърдите си, гърлото ми се затваряше, докато преживявах отново тази сцена. — Спомних си за Умберто и Лидия и колко му е предана, как е посветила живота си на него. Те поне бяха имали повече от петдесет години съвместен живот, но този човек беше така млад и да загубиш толкова рано любовта на живота си? Беше толкова тъжно, но и красиво.

Кейн кимна и като че се замисли над отговора ми, докато гледаше през прозореца към колите навън. Когато се обърна към мен, изражението му беше сериозно.

— Майка ти омъжи ли се пак след смъртта на баща ти? Не си споменавала да си имала доведен баща.

— Не — лъжата излезе прекалено бързо, без да се замислям. — Никога не съм имала доведен баща.

След като го казах, се почувствах ужасно. Не бях откровена с него, но чувството ми за вина не продължи дълго, понеже Кейн ме изненада — пресегна се, дръпна ме по седалката и ме настани в скута си. Не беше поза като за дама, особено с тази рокля, но не ми пукаше. Сериозното му настроение изчезна и стана отново закачлив. Усмихваше се широко, а пеперудите в стомаха ми пърхаха. Заключи ръце зад гърба ми, за да не падна, и каза:

— Знаеш ли какво ще празнуваме?

— Не знаех, че ще празнуваме. Какво?

— Нас. Ще празнуваме нас.

Поводът нямаше значение. Само изражението на лицето му имаше значение за мен.

— Звучи страхотно. Как ще празнуваме?

— Секс със слушалки.

— Нямам идея какво е това, но излезе от устата ти и чух думата секс, така че няма значение.

Кейн отметна глава назад и се смя дълго.

— Това е моето момиче!