Ви Кийланд
Красива грешка (28)

28
Кейн

Какво, по дяволите?!

Не бях спрял да крача напред-назад, откакто оставих Рейчъл в апартамента й. Тя усети, че нещо не е наред, знаеше, че я лъжа, когато и казах, че имам пристъп на мигрена, но вече бях напълно сигурен, че пулсирането в главата ми ще доведе точно до това.

Не можеше да е съвпадение. Можеше ли да е някакво шибано съвпадение? Мисли, Уест, мисли. Какво беше фамилното име на бащата на момичето?

После си спомних за папката в чекмеджето на бюрото ми. Или беше в офиса ми. Бях сигурен, че пазех доклада на полицията, след като родителите ми бяха платили цяло състояние да покрият инцидента и да заключат досието ми така, че никой да не го намери.

Започнах да ровя за папката. Когато най-сетне намерих избелялата жълта страница, кабинетът ми изглеждаше като след обир.

Име на жертвата: Бени Нелсън.

Нелсън!

Мислех си, че щом разбера, че фамилното име не съвпада с нейното, ще се успокоя, но не. Появиха се нови въпроси.

Майката на момичето беше починала година преди това. Детето трябва да е било на девет или десет, когато е загубило майка си. Рейчъл бе загубила майка си по същото време.

По дяволите! Онова проклето чувство. Онова проклето чувство, което изпитвах от деня, в който я видях за първи път пред тоалетната. Знаех си, че съм я виждал някъде, но не можех да се сетя. Защо имах това усещане? Не бях имал възможност да видя момичето отблизо, не съвсем. Само сянката на лицето й през решетката на изповедалнята в църквата. И един път, когато я гледах иззад колоната, но беше само за миг. Преди цели петнайсет години.

Мамка му!

Рейчъл ми беше казала, че е отгледана от леля си. Никога не бе споменавала за доведен баща, но пък ако аз имах доведен баща, който ме е тормозил и издевателствал над мен, едва ли бих повел точно този разговор по време на среща.

Прескочих виното и грабнах скоча от кабинета с напитките. Налях си двойно. Изгори ми гърлото, но помогна. Обърнах още едно.

Рейчъл каза, че е израснала в малко градче недалеч от моя роден град. Плезънтвил е малък. Недалеч от църквата, особено с колело.

Още една голяма глътка.

Малкото момиченце имаше по-голяма сестра.

Рейчъл имаше по-голяма сестра.

Тийнейджърските й години, когато всичко излязло от контрол… Да, да живееш с онзи шибаняк Нелсън определено е нещо, което може да те съсипе.

Обърнах останалото в чашата и се загледах през прозореца. Опитвах се да си спомня как изглеждаше малкото момиченце, исках да я видя по-ясно в съзнанието си. Но беше толкова отдавна, толкова далечно.

Най-сетне алкохолът стигна до кръвта ми, паднах на дивана и се загледах в тавана.

Как? Мамка му, как щях да разбера истината? Трябваше да зная. Не ставаше да застана пред нея и да я питам директно: Хей, да си се сприятелявала с един свещеник като малка? Човек, на когото си поверявала всичките си тайни? Да, това бях аз. Един надрусан шестнайсетгодишен, който намираше за крайно интересно да слуша как едно малко момиче разказва за ужасния си живот у дома. Между другото, била ли си сексуално малтретирана като дете? Или само сестра ти е минала през това?

Мамка му!

Мамка му!

Метнах празната чаша към прозореца. За щастие тя се удари в дървената рамка и само тя се разби на парчета, не и огромният прозорец.

Затворих очи, главата ми се въртеше.

Как да разбера?

Как да разбера?