Ви Кийланд
Красива грешка (26)

26
Рейчъл

Нямах никакво право да съм ядосана. Но да нямаш основание да се чувстваш по един или друг начин и да успееш да го контролираш, са две различни неща. Опитах се, наистина се опитах да прикрия разочарованието и горчивината си на следващия ден по време на час. И после, както винаги, изчаках залата да се изпразни, за да сляза при Кейн.

Бях провела часа за допълнителна помощ, а той искаше да държи списъка в себе си, за да знае кой полага допълнителни усилия.

Подадох му списъка.

— Закъсня.

— Не, не е вярно. Дойдох навреме.

— Говорех за допълнителния час.

Часът дори не се провеждаше в сградата, в която Кейн преподаваше, и бях закъсняла с две минути.

— Две минути! Ти следиш ли ме, или какво?

Той ме изгледа продължително.

— Мразя хората да закъсняват. Може би ще е най-добре да планираш часовете си за по-късен час, ако работиш до късно или каквото там правиш.

Именно това каквото там да правиш ми помогна да видя зад маската, която бе сложил.

Присвих очи.

— Търси ли ме за нещо тази сутрин, или просто си ме следил?

— Просто идвай навреме, Рейчъл.

— Отговори ми на въпроса.

Кейн се беше обърнал с гръб към мен и си събираше нещата, но сега се завъртя и ме погледна. Очите му бяха тъмни.

— Не тук. Сигурен съм, че това ще е разговор, който не искам да водя в класната стая.

— Добре. Тогава къде искаш да го проведеш?

Той вдигна чантата си.

— Предпочитам да не го провеждам изобщо.

Скръстих ръце пред гърдите си и повиших тон:

— Значи това е? Приключваш с мен? Това ли се опитваш да ми кажеш? Защото предпочитам да ми се каже директно. Ако сме приключили с чукането, искам да ми се каже в очите.

Знаех, че натискам прекалено, знаех, че го взривявам. И не ми пукаше.

— Седем часа — каза. — Ще дойда до вас след часа си.

— Работя дневна смяна и свършвам в осем. Аз ще дойда до вас. — Нямам никаква идея какво ме прихвана да кажа това. Защо да шофирам после целия път от Манхатън до Бруклин разстроена от това, което ще ми каже посред нощ? Но емоциите ми бяха толкова неуправляеми, че бих се хванала за всичко, което наподобяваше контрол.

— Добре, но аз ще те взема. Не искам да караш вечерно време уморена.

* * *

За моя изненада, останалата част от деня мина ужасно бързо. В пъба имаше много хора и бях на смяна с Чарли, а не с Ава, което означаваше, че не беше задължително да говоря за живота си през целия ден.

Малко преди седем бях в помещението за хранене и говорех с една двойка. В този момент влезе Кейн и сърцето ми започна да препуска.

Опитвах се да си повтарям, че няма да ме заболи, като ми напомни, че иска само секс. Но и цялата логика на света не можеше да успокои сърцето ми.

Проверих положението на останалите маси и напомних на хората в помещението за хранене, че след малко трябва да се преместят до бара.

Отидох при Кейн. Чарли беше недалеч от нас.

— Помниш Кейн, нали, Чарли?

— Професорът? — Чарли подаде ръка. — Уест, ако помня правилно?

Кейн се здрависа с него.

— Имаш ли второ име, или само фамилия?

Кейн събра вежди, но все пак отговори:

— Максуел. Името на баща ми. Защо?

Чарли ме огледа.

— О, просто питам. Искам да знам с кого прекарва времето си моето момиче.

Завъртях очи.

— Не му обръщай внимание. Бил е ченге двайсет години. Всички са заподозрени до доказване на противното. Отивам да се преоблека. Идвам веднага.

В колата към дома му бяхме мълчаливи и напрежението се усещаше. И понеже начинът, по който стискаше лоста и сменяше скоростите, разбуждаше и вълнуваше такива места в мен, които не исках да бъдат възбуждани точно сега, почти през цялото време гледах през прозореца.

Когато пристигнахме пред сградата му, той мина от моята страна да ми отвори вратата, но аз вече бях наполовина излязла. Кейн се намръщи и ме хвана за лакътя, след като излязох от малката му кола.

Мълчанието продължи и в асансьора. Едва когато влязохме вътре, той проговори:

— Мога ли да ги предложа нещо за пиене?

— Вода, моля.

Коленичих да погаля Мърфи, който явно бе усетил напрежението между нас. И за първи път изпълни командата на Кейн, когато му извика да слезе долу. После донесе бутилка вода за мен и чаша вино за него. И аз отново гледах през прозореца.

Имах целия ден на разположение да помисля какво ще кажа, но когато времето дойде, целият ми подклаждан през деня гняв изчезна. Бях просто тъжна, сразена и уморена. Въздъхнах и продължих да гледам светлините на града.

— Не бях канила Дейвис да дойде в „О’Лиъри“. Не сме имали никакви планове за вечерта.

— Знам. — Преместих поглед към отражението му в прозореца. Беше застанал зад мен.

— Как така знаеш?

— Защото не би го направила. Не си от жените, които скачат от леглото на един мъж и отиват на среща с друг още същата вечер.

Обърнах се към него.

— Защо тогава си тръгна, след като си го знаел?

Той ме погледна право в очите и каза:

— Защото за теб е по-добре да останеш с него, отколкото с мен.

Опуснатите ми рамене се изправиха на секундата.

— Ти нямаш никаква дума и право на мнение да ми казваш с кого да бъда. Не можеш просто да ме бутнеш на някои друг, след като приключиш с мен.

— Не казвах това, Рейчъл.

— Знаеш ли какво? Майната ти.

— Рейчъл… — Тонът му беше предупредителен, но аз бях тази, която трябваше да го предупреждава. Защото изведнъж бях отново бясна. И още повече се навивах, докато го гледах спокоен, уравновесен. Не беше честно да не е разстроен, да не е… гневен поне. Исках да го боли така, както ме болеше мен.

— Не съм ти никаква Рейчъл! Прав си! Наистина мястото ми е при Дейвис. Поне е честен с мен и ми казва в очите какво чувства. И беше доста добър в леглото.

Кейн стисна зъби.

— Приключи ли?

— Не, не съм, едва сега започвам. Даже възнамерявам да изчукам и момчето с голите скици. Мисля, че значително ще се подобри, след като види с очите си какво рисува. Отблизо.

— Сега вече свърши ли? — Гласът му беше напрегнат. — Защото ако млъкнеш за минута, ще мога да си довърша изречението.

Очите ми щяха да изскочат.

— Наистина ли ми каза да си затворя устата?

Той приведе глава, за да ме погледне в очите и затвори през стиснати зъби.

— Не искам да слушам как се чукаш с други мъже. Така че да, затвори си устата за минута вече.

— Няма да я затворя. Мога да…

Кейн ме прекъсна с гърлено ръмжене и после… устата му се удари в моята. Шокираният ми вик беше погълнат от целувката му. Дланите му обгърнаха лицето ми, изръмжа отново и наклони главата ми така, както я искаше.

Целувката стана по-дълбока. Първият ми инстинкт беше да се съпротивлявам, да бягам далеч от него, но тази мисъл излетя в секундата, в която езикът му се плъзна и намери моя. И вместо да бягам, аз го целунах с цялата нажежена до бяло ярост, събрана в мен. Ръцете ми се увиха около врата му, скубех косата му, държах се за него. Той стисна бедрата ми, вдигна ме от пода и ме опря върху студеното стъкло. После уви краката ми около кръста си и се притисна между тях с дълбок стон, последван от ръмжене.

И този звук накара всичко останало да изчезне. Нямаше повече викове. Нямаше повече думи как ще ми е по-добре с друг мъж. Бяхме само аз и неговата целувка.

Тази целувка.

Ние.

И да искахме, не можехме да се доближим по-плътно. Бяхме зажаднели един за друг. И в мен не бе останала и капка желание да се боря с него.

Виеше ми се свят, не бях в състояние да оформя свързана мисъл, когато целувката свърши. Кейн дишаше тежко, гласът му бе дрезгав.

— Можеш ли да замълчиш вече? — Успях да кимна. — Добре. — Той продължаваше да ме притиска силно, но се отдръпна леко, за да ме гледа в очите. — Казах, че за теб е по-добре да си с него, а не с мен, но ти не ми позволи да довърша. — Не казах нищо, колкото и да ми се искаше. Чаках да довърши. — Снощи си тръгнах, защото вярвах, че това е правилното нещо, че така трябва да постъпя. Никога не съм имал връзка, по-дълга от няколко месеца, и съсипвам всичко хубаво около мен.

— Но ти не…

Кейн сложи пръст върху устните ми да ме накара да млъкна, затвори очи и поклати глава.

— Господи, ти наистина никога не я затваряш тази уста. — После се наклони към мен и опря чело в моето. Позволи ми да довърша. — Кимнах. — Може и за теб да е по-добре да останеш с него, но аз съм егоистично копеле. И съм егоист до такава степен, че да не си тръгна веднага и да те помоля да си с мен, докато се издъня до такава степен, че сама да избягаш.

Гледах в очите му и осъзнавах, че той наистина вярва във всяка своя дума. Каквато и да беше причината, той вярваше, че не заслужава никакъв шанс, че нещата неизбежно ще завършат зле.

Едно разяждащо усещане в корема ме предупреди, че после ще боли, че ще ме нарани, но аз го напъхах в бутилка и сложих тапата.

— Ще ми кажеш ли защо вярваш, че ще объркаш всичко и ще ме нараниш?

— Историята го е доказала, Рейчъл.

— Добре, значи ще се учим от нея. Можем да го направим, ако знаем от какво трябва да се пазим и какво да избягваме.

Кейн ме гледаше в очите.

— И ти ще кажеш на онзи смотаняк, че не се интересуваш?

— Смотаняк? — попитах със събрани вежди.

— На съквартиранта ти Дейвис.

Не си направих труда да му кажа, че вече бях взела това решение. Оставих го да си мисли, че това е негова победа.

— Да.

— Добре. Ще говорим за това по-късно.

— По-късно? — естествено веднага започнах да протестирам. — Защо да не можем да…

Кейн ме накара да млъкна с още една целувка. Да, по-късно ме устройваше.

* * *

Слушах ударите на сърцето му, докато главата ми лежеше на гърдите му.

— В гимназията имах приятелка за няколко месеца. Изневерих й. — Гласът му беше тих и плътен и се наложи да преместя главата си, за да мога да слушам. Извъртях я и опрях брадичка върху дланта си върху гърдите му. В стаята беше тъмно, но очите ми се бяха адаптирали към мрака достатъчно добре, за да го виждам. И двамата бяхме голи и се чувствах напълно задоволена.

— Бил си млад.

— С нейната двайсет и две годишна сестра.

— На колко си бил?

— На седемнайсет.

— Е, все още си бил прекалено млад. Тя е била по-голямата и е трябвало да знае какво прави.

— В първата година в университета се запознах с Аби. Излизахме около пет месеца, когато реших да си взема един семестър почивка и да замина на турне с групата. Бяхме подгряваща група на друга банда, които не бяха по-добри от нас, и си мислехме, че един ден, много скоро, ще станем рок звезди. Това беше и първата ми среща с групата. Всъщност, не мисля, че беше точно изневяра. След седем седмици пътуване от град на град, й се обадих и й казах, че трябва да се виждаме и с други хора, което си беше откровено и честно от моя страна, но тя помислила, че съм просто самотен и решила да дойде да ме изненада на концерта ни в Сиатъл. О, тя успя да стигне навреме за шоуто, но за това зад сцената. И то включваше две момичета.

— Правил си тройка? — сбърчих нос.

— Дори не бях забелязал, че Аби е там. Едно от момичетата я поканило да участва, а аз бях прекалено зает, за да забележа.

— Това е доста грозно.

— Аби се ядосала, напила се като куче и очевидно паднала по стълбите в хотела си. Изкълчила си глезена и си счупила носа. Прекарала нощта в спешното, родителите й пристигнали и я прибрали на следващата сутрин. А аз разбрах, че е била в града едва другата седмица.

— Това е ужасно. Макар да не съм сигурна, че вината е твоя. Струва ми се, че си се опитал да бъдеш честен с нея и си й казал истината по телефона.

— Дори когато се опитвам да постъпя правилно, накрая пак прецаквам всичко.

— Не съм убедена, че е така.

Кейн остана тих доста време и когато заговори, в гласа му имаше болка.

— Най-добрият ми приятел беше Лиъм. Основахме групата, когато бяхме на дванайсет. Правеше страхотна музика. Единственият проблем беше, че пишеше песните пиян като змей.

— Чувала съм, че най-добрите песни на Боб Дилън са написани, когато е бил надрусан с хероин.

— Да. Секс, наркотици и рокендрол не е само фраза, която да сложиш на тениските, за да продадеш повече. Годината, в която нещата наистина започнаха да се развиват, беше и годината, в която Лиъм разви и усъвършенства новото си хоби — наркотиците. В началото пиехме по няколко кутии „Ред Бул“, но впоследствие ги заменихме с „Адерол“^[1], защото е по-лесно да вземаш хапче, и правехме концерти край университетите, а студентите вземат тези боклуци като бонбони, но адеролът те държи буден двайсет и четири часа и после, за да заспиш, трябва да вземеш друго хапче.

— За Лиъм ли говориш, или за себе си?

— Аз вземах, но не в количествата, в които ги вземаше той. По онова време не виждах нещата така ясно, както ги виждам сега. С момчетата дори не осъзнавахме колко кофти са станали нещата, но една вечер се опитахме да го събудим за концерт и не успяхме. Когато в болницата му изпомпаха всичко от корема, намериха толкова много дрога, и то не само хапчета. Беше цяло чудо, че оживя. Нямах никаква представа, че адеролът е бил заменен с кока и метамфетамин.

— О, господи! Толкова съжалявам.

— Лиъм влезе в клиника за лечение от зависимостта си и после се върнахме на „Ред Бул“. За известно време, но това никога не продължава дълго. Той започваше пак и нещата отново излизаха от контрол, и пак го оставяхме в клиника. По време на последния му престой в клиниката, ни предложиха договора. Трябваше да се усетя, че за него би било огромен стрес и няма да може да се справи. Част от договора включваше клауза да направим пет нови песни, а това е огромно напрежение за човек, който току-що е излязъл от клиника за наркомани.

Вече знаех, че един от групата е починал от свръхдоза. Не исках да го карам да разказва и да го боли.

— Прочетох за приятеля ти, когато те проверих в Гугъл скоро след като се запознахме. Много съжалявам.

Кейн мълчеше. Мина време. Той стисна очи и когато ги отвори, те светеха мокри. Виждах ги дори в тъмното. Погалих го по бузата.

— Не можеш да контролираш човек с такава пристрастеност.

— Не, не можеш, но тогава можех да му спестя стреса от договора. Не трябваше да се съгласяваме.

— Лиъм беше ли щастлив, че сте подписали договора?

— Всички бяхме щастливи. Бяхме на двайсет и една и имахме договор с голяма звукозаписна компания.

— Това, което се е случило, не е по твоя вина. Пристрастените търсят оправдание за действията си. Ако не е било това, е щяло да бъде друго.

Кейн въздъхна.

— Не ме бива във вършенето на добри дела, Рейчъл. Дори когато искам да постъпя правилно, някак успявам да прецакам нещо. Не съм ги казал и половината от лошите си решения, Рейчъл. За приятелката на Лиъм, която беше прекалено малка, за да пътува с група из страната, но аз позволих и това да се случи. За това как, когато бях на шестнайсет, се запознах с това момиче…

Бях чула достатъчно. И точно както направи той в началото на вечерта, запуших устата му с целувка.

— Затвори си устата, Кейн.

Той се усмихна тъжно.

— Ти искаше да говоря.

Покатерих се върху него и обкрачих таза му.

— Благодаря, че сподели с мен.

Той ме хвана за кръста и за моя изненада ме повдигна така, че да застана на колене. Улови пениса си, стисна го и го насочи към отвора ми.

— Не съм приключил със споделянето.