Ви Кийланд
Красива грешка (25)

25
Рейчъл

Изумителният разтърсващ секс очевидно се отразява на човек. Беше още девет часът, средата на смяната ми и вече едва си влачех задника из заведението. И тази мисъл ме накара да се усмихна. Влачех си задника, върху който бяха ръцете на Кейн през цялата нощ… и тази сутрин.

Ава ме хвана да гледам замечтано в нищото:

— Господи, правила си секс с Дейвис!

— За какво говориш?

Тя метна таблата си на масата до някакъв случаен човек, който веднага се заинтересува от разговора ни.

— Виждам го на лицето ти. Обикновено цялата си… — Тя размаха ръка през лицето си и го сви, сякаш изпитваше ужасна болка. — Цялата си напрегната, изнервена, но сега не си. — Тук удари по гърба мъжа до нас, който отпиваше от бирата си, и го попита: — Не съм ли права? Със сигурност са я чукали снощи.

Мъжът огледа лицето ми.

— Моля ви, не й обръщайте внимание — казах аз.

Тръгнах към другата част на бара, където нямаше клиенти. Ава ме последва и седна на един от празните високи столове. Залових се да почистя плота и се опитвах да не й обръщам внимание, но тя продължаваше да ме гледа и да ми смигва лукаво. Въздъхнах и спрях.

— Какво?

— Наистина ли няма да ми кажеш нищо?

— Не е това, което си мислиш.

— Е, значи все пак нещо се е случило с Дейвис. Казвай!

— Снощи с Дейвис ходихме на вечеря.

— Знаех си, че е станало нещо. Лицето ти… изглеждаш сякаш си влюбена, или поне сексуално привлечена, ама яко.

Надявах се да е второто, че именно физическото желание разбужда тези пеперуди в стомаха ми, защото първото със сигурност беше лоша идея. Ава отново разчете замечтания ми поглед като израз на втория вариант.

— Сексът ти отива.

За щастие една двойка влезе и поискаха да им намерим подходяща маса, което ми даде малко почивка от разпита. Макар и да имаше голяма уста, знаех, че Ава никога не би споделила пред никого тайните ми. Не това ме притесняваше да й кажа истината. Колкото и тъпо да звучи, исках да запазя случилото се между мен и Кейн само за себе си. Не бях готова да анализирам какво се случва между нас. Исках да си остана в моето лично балонче, в което предпочитах да задържа блаженството по-дълго, но това нямаше да продължи, сигурна бях.

Около девет часа правех с шейкъра коктейл „Космополитън“ и не обръщах внимание на нищо, когато гласът на Ава ме изненада. Тя говореше с онзи напевен тон, с който момичетата се сдобиват, когато най-сетне заменят спортните сутиени с истински.

— Здрастииии — изчурулика тя. — Какво те води насам тази вечер?

Вдигнах поглед и видях Дейвис в другия край на бара. Точно си сваляше якето. Чувството за вина ми изпраска един шамар през лицето.

По дяволите? Защо не отговорих на съобщението му следобеда?

Той ми помаха и аз вдигнах ръка да му дам знак, че ще ида при него след няколко минути. Нямах никаква работа, така че трябваше да си измисля причина да не тръгна към него. Налях бирата на един клиент и говорих с него възможно най-дълго, след което предложих на друг да му дам сметката, макар че не беше готов да си тръгва. Дотук се простираше цялата ми изобретателност и вече не можех да измисля повод да се бавя, когато видях Ава да се приближава към бара. Така се надявах да е поръчка за напитки. Сложни коктейли.

— Иди си вземи почивка, аз ще поема — смигна ми тя. — И нямам никаква причина да идвам до склада, ако ти се наложи да го ползваш по лична работа.

Вината подпали паниката ми. Погледнах към Дейвис. Усмихваше ми се, а аз бях леко нервна и с потни подмишници.

— Всъщност, можеш ли да ми помогнеш с нещо в кухнята?

Тя събра вежди.

— Разбира се.

— Идвам след минутка, само да дам напитката на Дейвис.

— Добре, но се държиш много странно.

— Просто иди!

— Добре, де!

Поех дълбоко дъх и тръгнах към другия край на бара. Насилих се да се усмихна и казах:

— Здрасти. Това е изненада. Не знаех, че имаш намерение да идваш.

— Хубава изненада, надявам се.

Хм.

— Разбира се. Трябва да се погрижа за нещо в кухнята. Какво да ти донеса за пиене? Обичайното?

— Страхотно. Благодаря.

Някак успях да направя джин с тоник и да го занеса, без да го разлея. Сервирах го с усмивка.

— Сега се връщам.

Ава ме чакаше в кухнята.

— Какво става? Преди десет минути изглеждаше като качена на пухкав облак, а откакто Дейвис се появи, изглеждаш смазана. Не си го очаквала?

Закрачих напред-назад.

— Не, не го очаквах.

— Какво те притеснява? Не изкарахте ли страхотно снощи?

— О, беше страхотно.

— И? Не разбирам…

Разтърках слепоочията и челото си.

— С Дейвис отидохме на вечеря. Прекарах добре, но бях объркана, много объркана и си тръгнахме рано.

— И това ли е? Това е всичко? Мога да се закълна, че преди малко беше в следоргазмено забвение.

— И беше права.

— Какво съм пропуснала?

Спрях да крача, заковах на място и погледнах приятелката си:

— Спах с Кейн снощи.

— Моля? С професор Кейн Уест? — Кимнах. — Не разбирам. Мислех, че си била на вечеря с Дейвис.

— Така беше. И после си отидох у дома. По-рано вчера с Кейн имахме спор в университета… нещо като спор. Когато се прибрах след срещата с Дейвис, Кейн ме чакаше. Искаше да поговорим. Скарахме се пак и…

— Гневният секс е най-сладък — усмихна се широко Ава. — Чукай ме така, както ме мразиш.

— Какво да кажа на Дейвис сега?

— Той не знае нищо, нали?

— Не, не знае. Предполагам.

— Тогава просто се направи, че нищо не се е случило.

Едно беше ясно — Ава не беше правила секс с Кейн. Да се преструваш, че не се е случило, бе като да изядеш само едно парченце „Прингълс“ от цялата кутия.

— Никак не умея да лъжа.

— Тогава не лъжи. Ако иска да говори за нещо между вас, казваш, че си на работа и предпочиташ да не говориш тук за това. Отложи този разговор за време, когато ще си готова да го проведеш. И дори тогава, ако искаш да си останете само приятели, не е нужно да знае нищо друго.

Поех дълбоко дъх.

— Права си. Държа се като идиот. Изпитвам вина, това е.

— Няма за какво да се чувстваш виновна. Не си направила нищо лошо. Ти си голяма, необвързана жена. Ти отговори ли нещо на предложението на Дейвис по време на вечеря?

— Не. Казах му, че трябва да си помисля.

— Значи, всичко е наред. — Тя сложи ръце на раменете ми, за да ме успокои. — Не си направила нищо лошо. Поеми си дъх една-две минути, иди при него и се дръж като жена, която не е направила нищо нередно.

— Добре.

— Добре ли си сега?

— Така мисля.

Ава се върна на бара, а аз останах още минутка да си събера ума и силите. Нямаше за какво да се чувствам виновна, а Дейвис не знаеше какво се е случило снощи. Можех да го направя. Можех да спра да мисля за Кейн за известно време. Нямаше да е толкова трудно.

Поех дълбоко дъх и отворих вратата към бара. Бях много по-спокойна. Докато… погледнах към мястото, където седеше Дейвис, и видях мъжа до него. И този мъж беше Кейн.

* * *

Ава ме видя застинала на прага и дойде при мен.

— Знаеше ли, че някой от тях ще идва?

— Не. Сигурно и двамата са решили да ме изненадат. Мамка му! Какво ще правя сега?

— Добре, да помислим. Ти не си извършила никакво престъпление, макар че със сигурност ще се държиш супер странно, когато отидеш там.

— Със сигурност.

— Дейвис виждал ли е Кейн?

— Не, не мисля — поклатих глава.

— А Кейн?

— Видя го на снимка на стената в апартамента ми. Предполагам, че ще го познае, ако не го е познал вече.

— Добре, имам план.

— Слава богу.

— Отиваш и се държиш, сякаш нищо не се е случило и не си направила нищо лошо.

— Това ли е планът ти? Що за план е това?

— Единственият, който имаш. Върни се зад бара, кажи „здрасти“, а аз ще съм наблизо да ти помогна, ако се наложи.

Погледът ми отскочи към тях точно в мига, в който Кейн ме погледна. Не можех да разчета изражението му. Започна да ми се гади. Искаше ми се да прилазя до бара, да грабна бутилка каквото и да е и да се измъкна през задната врата.

Ава се засмя, очевидно разбрала моя план.

— Можем да пийнем след това, но сега иди и махни бързо лепенката. Може да не е чак толкова зле. — Подаде ми поръчката. — На трета маса искат някаква засукана напитка. Може да те задържи няколко минути.

Изпсувах под нос и взех листа.

— Стой наблизо.

— Задължително — усмихна се тя. — Няма начин да пропусна шоуто.

Размахах пръст към нея.

— Това е по твоя вина, да знаеш!

— Моя? Как така?

— Ако можеше да различиш синьо от кафяво, нямаше да нападна грешния човек онази вечер. Тогава с Кейн нямаше да започнем така и може би щяхме да запазим нещата между нас напълно професионални.

Тя ме хвана под ръка.

— В такъв случай пак заповядай. Да вървим.

Останах зад бара да приготвя напитката, а мъжете седяха на другия край. Избягвах да погледна към тях възможно най-дълго, но в един момент любопитството ми надделя и хвърлих едно око. Двамата ме гледаха как правя коктейлите. Помахах притеснено и продължих да клатя шейкъра доста по-продължително от необходимото. После избърсах бара и попитах единствените други клиенти дали искат нещо.

При положение че нямах нищо друго за правене и двата чифта очи не се откъсваха от мен, трябваше да се изправя пред неизбежното. Поех дъх и тръгнах към другия край на бара. И понеже вече бях поздравила Дейвис, погледнах Кейн и казах:

— Здрасти. Не знаех, че ще идваш.

Кейн изгледа седналия до него Дейвис и после прехвърли погледа си към мен.

— Да, очевидно е трябвало да се обадя за резервация.

Майка му!

Дейвис, който изобщо не знаеше, че това е Кейн, не разбра скритото послание в коментара и се засмя.

— Да, това място е за стари хора. Вечер е празно. Идвам само заради хубавата барманка.

Мускулът на челюстта на Кейн заигра. Посочих празната чаша на Дейвис.

— Искаш ли още една?

— Да, и една за моя приятел тук.

Кейн ме изгледа дълго и каза:

— Не, размислих, това ще е за днес май. — Стана така рязко, че краката на високото столче изскърцаха по пода, докато го избутваше. — Карай внимателно на път за дома, Рейч.

И ей така, изчезна.

— Какво му е на тоя? Изглежда идва често.

Взех чашата на Дейвис да я допълня.

— Спира от време на време. Нека ти напълня чашата.

Ава ме чакаше в другия край на бара.

— Какво се случи, по дяволите?

— Нищо. Кейн си тръгна.

— Да не би Дейвис да е казал нещо?

— Не. Просто си тръгна.

— Значи те е оставил да прекараш вечерта с мъж, за когото знае, че иска сериозна връзка с теб, след като е напълно наясно, че преди си имала връзка с него и сега той иска да опитате отново?

Знаех, че Ава не искаше да прозвучи обидно, но беше права. Истината болеше. Точно това се беше случило. Кейн се бе оттеглил.

Не искаше да се занимава, не искаше да се бори за мен. Не беше тук за нищо друго, освен това, което вече бе получил — секс. Каквото и друго да ми минаваше през ума, беше само надежди. И то от моя страна.