Ви Кийланд
Красива грешка (21)

21
Рейчъл

Ако погледнете в речника срещу думата „нестабилен“, със сигурност ще видите моя снимка. В рамките на пет-шест часа се бях възбудила, докато се опитвах да изкуша Кейн да ме докосне; после се изнесох бясна от отхвърлянето му и от това, че ми каза, че сме приключили за деня; след това поласкана, но много объркана, когато Дейвис ми каза, че иска да бъдем отново заедно. После една минута след като вечерята свърши, Кейн започна да ме ядосва пак със съобщения, и аз затворих кръга.

Сега беше почти единайсет часа и седях паркирана на две сгради от апартамента му. Изведнъж целият бяс, който ме беше накарал да карам чак дотук, се изпари и започнах да се питам защо изобщо бях дошла. Ето, това се казва емоционална нестабилност.

Защо бях тук? Да му се накарам, че се държи ту топло и нежно, ту студено? Че ме пренебрегва? Е, разбира се, че исках да му се навикам. Проблемът беше, че това, което истински исках, беше съвсем друго.

Седнала във все още топлата кола, минах през съобщенията му.

Не прави нищо глупаво, само за да ми отмъстиш.

Всъщност беше прав. Всеки един избор, който бях направила днес, от дрехите, с които исках да изкушавам Кейн, макар че се канех да ходя на вечеря с Дейвис, всичко беше свързано с него.

И всяко решение днес като цяло беше ужасно глупаво.

Въздъхнах ядно. Това идване дотук беше лоша идея. Заблъсках с чело по волана, сякаш това щеше да вкара малко здрав разум в главата ми. Всички нерви и емоционалната ми нестабилност си вземаха своето и изведнъж се почувствах ужасно изморена. Изморена. Погледнах към оралата на Кейн за последно и обърнах към дома си в Бруклин.

Намирането на място за паркиране в нашия квартал след осем вечерта беше почти невъзможно. Бях прекалено изтощена и реших да вкарам колата директно в безумно скъпия паркинг на пет пресечки, отколкото да обикалям с часове и да търся място за паркиране.

Когато стигнах до пресечката си, вече псувах на глас високите обувки, както и кметството и всички, които се занимаваха с поддържането на тротоарите и ги бяха оставили мръсни, с начупени плочки и неравни, за да не могат хората да вървят по тях. Спънах се три пъти и едва не паднах.

Най-сетне стигнах до сградата и тръгнах по стълбите, като гърчех лице от болка с всяка крачка. Мърморех недоволно, когато отворих вратата на фоайето, оставена за кой ли път отключена. Всеки можеше да се намъкне вътре.

Когато влязох и видях сянката на мъж, подскочих и започнах да пищя от ужас. Кейн изглеждаше точно толкова изплашен, колкото бях и аз. Вдигна ръка и каза:

— Рейчъл, аз съм.

Стиснах чантата си.

— Какво правиш тук, по дяволите? Опитваш се да ми докараш инфаркт?

— Съжалявам, не исках да те изплаша. Но вратата беше отворена и влязох. Точно се канех да тръгвам, понеже не отвори, когато звъннах по домофона.

Сърцето блъскаше в гърдите ми като чук. Това беше един истински ден в ада.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да творя с теб.

Уплахата ми много лесно и бързо се трансформира в гняв.

— Точно така. Нали ми заповяда в последното си съобщение, че трябва да говорим. — И реших да поразтегна малко истината. — Докато си казвах довиждане с мъжа, с когото бях на среща.

Той стисна зъби и отговори след кратка пауза:

— Радвам се, че поне се прибра у дома.

Исках да го нараня така, както ме нарани и той.

— Да, предпочитам едно бързо изчукване на крак и после да се прибера да си спя в леглото.

Когато затвори, зъбите му бяха стиснати.

— Да се качим горе, Рейчъл. Не искам да водим този разтвор във фоайето.

— Какъв разтвор? Разбирам, Кейн, не се интересуваш от мен. Пенисът ти може би има интерес, но ти? Не.

Той ме изгледа ядосано.

— Пет минути. Може ли да се качим горе и да поговорим като големи хора?

Сега беше мой ред да го изгледам ядосано.

— Добре.

Докато се возихме в асансьора, въздухът в кабината пукаше от напрежение. Усещах очите му върху себе си, но отказвах да отклоня поглед — гледах право напред. Когато асансьорът звънна на етажа, това ми напомни за онзи звънец, който известява началото на следващия рунд на боксов мач. Девети рунд!

Апартаментът ми беше малък, но изведнъж се бе свил до размерите на кутия за обувки. Метнах чантата си на стола в кухнята и се канех да махна обувките и да освободя пулсиращите си крака, но после се отказах. Трябваше да застана пред него възможно най-висока, за да мога да го гледам директно.

Никой от двама ни не обелваше дума и напрежението растеше. Най-накрая Кейн заговори:

— Не исках да направиш нещо, за което ще съжаляваш, заради начина, по който оставихме нещата, но понеже съм закъснял така или иначе, най-добре да си вървя.

— Ти си такъв задник! — изкрещях.

Той ме гледаше, челюстта му бе толкова силно стисната! Мина ми през ум, че може да си счупи някой зъб. И докато го гледах така ядосан, ставах все по-силна. Бях като наркоман — всеки признак на гнева му беше като поредната желана доза.

— Светът не се върти около теб. Имам много основания да спя с Дейвис, които нямат нищо общо с теб и с това, че си идиот. Да видим… — Започнах да броя на пръстите си. — Първо, той е честен пред себе си. Не търси оправдания, за да избегне истината. Второ, признава, когато е сгрешил. Като тази вечер, когато ми призна, че съм му липсвала и ме иска обратно в живота си. — Ноздрите на Кейн се разшириха и аз реших да разпаля огъня.

— Трето, той е добър в леглото. Внимателен и щедър. Знаеш ли, сега като се замисля, вероятно има някаква връзка между това да си честен пред себе си и да признаваш чувствата си, с качествата на страхотен любовник.

Кейн не помръдваше. Макар и да зърнах как юмрукът му се свива, той запазваше пълен контрол. Нищо не можеше да скърши и събори този човек, а това ме вбесяваше още повече. Тръгнах към кухнята да си сипя нещо за пиене. Когато не се отмести да мина, се блъснах в него съвсем нарочно.

— Мръдни се, задник.

И когато улови лакътя ми и ме завъртя към себе си, дъхът ми спря.

— Мислиш си, че честността и доброто чукане вървят ръка за ръка? Ето ти едно откровение, което ще циментира убеждението ти колко си права, когато ме нарече задник. Стоиш тук и ми обясняваш как си чукала друг мъж, а единственото, за което мога да мисля, е колко много ще ме мразиш утре, ако ти бях показал какво означава да те чукат истински. Не мило, не хубаво, не нежно. А притисната на стената и чукана здраво, така че да останат следи и другия път, когато си свалиш дрехите, за да ми отмъстиш, онзи смотаняк да знае, че вече съм бил там. — Стисна ме здраво и ме придърпа към гърдите си.

Очите ни бяха почти на едно ниво. Гласът ми трепереше:

— Не спах с Дейвис, за да ти отмъстя.

— Тогава защо го направи, Рейчъл?

Това беше моментът на истината.

— Не спах с него. Казах го само, за да те ядосам.

Очите му потъмняха до черно. Гледахме се дълго, той осмисляше думите ми и аз се опитвах да разбера какво става в главата му. И тогава ме пусна.

В началото си помислих, че пак ме отблъсква. После видях как ръката му разкопчава колана на панталоните му.

— Обърни се. Наведи се напред и сложи ръце на стената.

Погледнах го въпросително, напълно загубила дар слово. Той вдигна брадичка и посочи зад мен.

— Стената.

Разкопча колана си, измъкна го от джинсите с рязко движение и свистящ звук.

— Дръж се здраво.

Имах чувството, че съм извън тялото си и наблюдавам как се обръщам към стената и тръгвам към нея. Виждах как се навеждам напред и разпервам пръсти. Сякаш бях някъде отгоре и гледах всичко на забавен кадър. Усетих топлината на тялото му зад мен.

— Тази малка рокличка…

Материята едва покриваше задника ми в тази поза, но той я вдигна над кръста и го оголи.

— Искаше да ме тормозиш с тази малка рокличка, нали?

Не мисля, че очакваше отговор, а и не вярвах, че съм в състояние да му го дам, но грешах.

— Нали така? Кажи го. Кажи ми, че я облече нарочно, за да ме измъчваш и предизвикваш.

— Да, облякох я заради теб.

Дланта му докосна задника ми, но с пляскане. Силно.

— Това е, защото си лоша, когато аз се опитвам да бъда добър.

О, господи!

Усещах влагата между краката си. Той се приведе, покри тялото ми с неговото, събра косата ми от едната страна и целуна тила ми. Усещах ерекцията му до задника си дори през джинсите. Горещият му дъх накара тялото ми да потрепери.

— Хареса ти, нали? Ще го запомня.

И после внезапно се изправи и хладният въздух удари тялото ми. Пръстите му се мушнаха под прашката ми и я издърпа бавно надолу, докато падаше на колене зад мен.

— Разтвори ги още.

Той изчезна някъде долу и тогава усетих устата му точно между краката си. Скимтях и се молех коленете ми да ме задържат права, докато той зарови цялото си лице между краката ми. Не беше нежно. Беше грубо и отчаяно. Смучеше силно клитора ми, облизваше соковете ми с настървеност, сякаш бях последното му ядене, преди да го екзекутират, след като са го държали гладен с дни.

Усетих как оргазмът ми се натрупва по-бързо от когато и да било и си помислих, че най-вероятно няма да мога да запазя равновесие.

— Мамка му, толкова сладка… — изръмжа Кейн. — Колко мокра! За мен.

Той плъзна два пръста в мен и очите ми се извъртяха назад. И започна да ги движи.

— Кейн — простенах.

— Толкова стегната!

Стоновете ми ставаха все по-отчаяни.

— Господи, Кейн.

Той се изправи и пак се приведе към мен. Свободната му ръка обърна лицето ми настрани и устните му се залепиха за моите. Пръстите му не спираха да се движат в мен, езикът му в унисон. Беше прекалено много, прекалено бързо. Пенисът му се притисна върху горещата точка между краката ми, пръстите му продължаваха да ме обработват, устата му, езикът му, ароматът му. Оргазмът ме помете с ужасяваща свирепост, а той поглъщаше стоновете ми с устни, докато едва можех да дишам.

И двамата дишахме учестено, като диви животни, той беше все така приведен над мен. Всеки негов дъх гъделичкаше кожата ми, настръхнала и потна.

— Добре ли си? — попита.

Отговорих с глуповата усмивка:

— О, господи, да! Никога не съм била по-добре.

Той се засмя.

— Къде искаш да свършиш? На стената или в леглото?

— Да свърша? Мислех, че вече съм свършила.

— Не, Многознайнице. — Той се изправи и ме вдигна на ръце. — Едва сега започваш.

И ако това беше вярно, започвах леко да се плаша, защото това, което току-що се беше случило, буквално ми взе ума.

Кейн вероятно беше прочел мислите ми. Целуна ме по устните и каза:

— Леглото. Краката ти трябва да си починат.

Да, перспективата ми харесваше. Облегнах глава на гърдите му и кимнах.

— Да, бих се възползвала от малко почивка.

— Казах, че краката ти ще почиват, а не останалата част от тялото ти.