Ви Кийланд
Красива грешка (16)

16
Рейчъл

Не се чувствах никак зле, когато алармата звънна да ме събуди. Отворих очи и се подготвих за ужасно главоболие и гадене, очаквах кофти махмурлук.

Бях уморена, но типичните симптоми след препиване не ме удариха. След като изпих цяла чаша вода на един дъх, реших да се върна в леглото за още петнайсет минути.

Кейн беше настоял да ме закара у дома. По средата на пътя спря пред денонощен магазин и излезе с кафява хартиена торба, която ми подаде, преди да ме остави пред вратата на апартамента ми.

— Вземи всичко, което намериш вътре. Няма да проработи, ако не изпиеш и изядеш всичко.

В плика имаше две бутилки вода, един банан и един-единствен пакет мотрин. Тъй като си беше направил труда да купи всички тези неща, последвах съвета му.

Измъкнах телефона от зарядното до нощното шкафче, вкарах паролата си и реших да му пиша.

Рейчъл: Никакъв махмурлук. Благодаря. Ти си чудотворец. Къде си бил, когато бях на осемнайсет?

Кейн отговори веднага:

Кейн: Пак заповядай. Радвам се, че днес се чувстваш по-добре.

И наистина се чувствах по-добре. Пренебрежението и грубото му игнориране през седмината наистина ме беше притеснявало. И срещата ни снощи ме успокои. Не ме разбирайте погрешно бях по-объркана от всякога, особено след предложението на Дейвис, но вече не се чувствах така нестабилна, поне.

Рейчъл: Дължа ти услуга. За всичко. Затова че дойде да видиш как съм и че поговори с мен за Дейвис, че ме докара у дома и ми даде тайната си рецепта против махмурлук. Може би ти дължа две услуги.

Кейн: Да речем, че е само една и мога да се възползвам от нея днес, ако си в състояние.

Бях забравила, че Кейн ме помоли да поема часовете му следобед. Бях дневна смяна, но Чарли нямаше да има нищо против да тръгна малко по-рано. В късните следобеди винаги беше мъртвило.

Рейчъл: Мога да взема часовете ти. Съжалявам, забравих, че това предизвика пиянските ми изблици и дърдорене снощи.

Кейн: Благодаря ти.

Нещата между нас се бяха променили след снощи. Бяхме признали привличането си един към друг, така че си помислих, че мога да си позволя малка закачка.

Рейчъл: Не поемам часовете ти, за да изчукаш нещо набързо следобеда, нали?

Представих си как устните му потреперват в лека усмивка и клати глава.

Кейн: Имам среща с две красиви момичета. Това е самата истина. Но едната е на две и половина, а другата на четири и обикновено плачат, когато ме видят.

Рейчъл: ?

Кейн: Децата на сестра ми. Правят й биопсия днес следобед и трябва да се грижа за малките чудовища.

Рейчъл: О, съжалявам. Шегувах се. Надявам се всичко да е наред. Ще се справя с класа, няма проблем.

Кейн: Благодаря ти.

След края на часа седнах в стола на Кейн и изчаках студентите да си тръгнат. Докато седях на неговото място пред празната зала, се почувствах някак по-близка с него. Така и така си мислех за секси професора, реших да му изпратя съобщение да видя как се справя със задълженията си на детегледачка. Представих си го как изпълнява всяко желание на две малки момичета и това ме накара да се усмихна. Запитах се дали сменя памперси. Вероятно, след като бяха толкова малки.

Рейчъл: Часът мина добре. Мисля, че ме харесват повече от теб.

Кейн: Това е добра новина. Може да се наложи да поемеш всичките ми часове, всъщност да поемеш работата ми, когато сестра ми ме убие.

Нещата, изглежда, не вървяха добре.

Рейчъл: Какво се е случило?

Кейн: Забравих, че Лиз има алергия към ядки. В спешното сме.

Бях истински изненадана, когато Кейн прие предложението ми да му помогна в болницата. Бях излъгала, че съм от семейството, за да стигна до отделението, и забелязах Кейн през една леко отворена болнична завеса. Изглеждаше нетипично… „изплашен“ е много слаба дума. Едното дете, предположих двегодишната, плачеше в ръцете му, чак се дереше. Другото се беше проснало на носилката и надуваше като балон голяма гумена ръкавица.

Когато се приближих, огледах децата и… Какво по дяволите? Как беше облечено това дете? Приличаше на нещо като тениска, но облечена на обратно и някакъв много странен памперс.

— Здрасти — казах.

Кейн беше крайно облекчен да ме види.

— Здрасти. Благодаря, че дойде.

— Наред ли е всичко?

— Лизи ще се оправи. За щастие е само обрив. Биха й нещо против алергията и лекарят иска да я наблюдава малко, за да види как й действа.

Усмихнах се на малкото дете в ръцете му. Беше спряло да плаче, за да ме огледа.

— Хей, здрасти. Ти трябва да си Лизи.

Бях предположила, че детето на носилката е с алергията, но тя нямаше обрив, а малката имаше пъпки по цялото лице и врата си.

Сладкото малко момиченце кимна и долната му устна потрепери. Имаше луда коса, червени къдрици като масури. Пресегнах се и увих една около пръста си.

— Харесват ми тези къдрици. Напомнят ми за Мерида. Знаеш ли коя е Мерида? — Тя кимна. — Обзалагам се, че си смела като принцесата на Дисни.

Отметнах залепилата се за бузата й къдрица назад. Гривните на китката ми задрънчаха и приковаха вниманието й.

— Харесват ли ти? — Тя пак кимна. — Аз съм Рейчъл, приятелка съм на чичо ти Кейн. Искаш ли да ти дам да си сложиш една?

Очите й грейнаха и пак кимна, но този път по-бързо. Измъкнах две гривни и ги нанизах на ръката й. Тя се усмихна и ме остави да ги наредя на ръката й. И едва тогава погледнах отблизо как беше облечено горкото дете.

— Кейн? Защо памперсът е залепен с тиксо?

— Не можах да го накарам да се закрепи. Проклето нещо.

Опитах се да прикрия смеха си. Този човек беше самото съвършенство, брилянтен професионалист, непоклатим и силен, а сега беше толкова безпомощен и объркан. Протегнах ръце и се усмихнах топло на детето.

— Може ли да те подържа малко? Да се опитам да оправя памперса ти и да ти сложа тениската като хората.

Кейн сви неразбиращо вежди и погледна племенницата си. Очевидно едва сега осъзна как е облякъл детето. Лизи се колебаеше, но не след дълго се наклони към мен и я поех от ръцете му.

— Имаш ли чанта с памперси?

— Не, тръгнах възможно най-бързо. Дори не помислих за памперси.

Погледнах голите крака на детето.

— Както и за панталонки. — Усмихнах се. — Няма проблем, сигурна съм, че медицинската сестра ще ни даде един памперс.

Другото седна и ме заоглежда. Кейн ми я представи:

— Това е Али. И тя не успя да накара памперса да си остане на дупето на Лизи.

С Лизи посетихме медицинските сестри и една от дамите беше така мила да отиде до педиатричното отделение да ни набави пакет памперси и малък пакет мокри кърпички. Освен това грабна и една детска болнична пижама. Оправих Лизи в банята и се върнах при Кейн и Али.

— Готово — казах. Лизи вече се усмихваше. — И мисля, че обривът започва да избледнява.

Кейн огледа внимателно племенницата си.

— Права си. — Прокара пръсти през косата си. — Благодаря ти. Боже. Последното нещо, от което се нуждае сестра ми днес, е да се върне у дома и едното й дете да е в болница. Имаше рак на щитовидната жлеза, когато беше на двайсет, и тогава я махнаха цялата. Миналата седмица намерила бучка под мишницата си. Лекарят счита, че не е нищо опасно, но тя се е побъркала. Правят биопсията за всеки случай.

— О, ужасно съжалявам да го чуя. Надявам се всичко да свърши добре.

— Благодаря — кимна Кейн.

Един от лекарите дойде да прегледа Лизи, която беше все още в ръцете ми. Той дръпна пердето и изведнъж се оказахме в малка частна стаичка.

— Как се справя малката принцеса?

— Изглежда, че обривът е започнал да избледнява — отговори Кейн.

— Да видим. — Лекарят огледа лицето й, коремчето и краката. — Лекарството действа. Нека само я погледна още веднъж след половин час и после ще ви изпратим у дома. Доста бързо ще й се приспи от лекарството. — Преди да излезе от заградената със завесата стаичка, спря и добави: — Или може би не. Понякога този медикамент има точно обратното действие върху децата.

* * *

След по-малко от час ни изписаха от болницата с цял куп документи. Помогнах на Кейн да пренесе децата до колата, да ги настани в седалките и да ги закопчае с коланите.

— Сестра ми настоя да ги взема за всеки случай, ако се наложело да отидем някъде. Казах й, че е луда, защото не планирах да ходя никъде, но тя ги набута в колата ми.

— Изглежда, сестра ти е помислила за всичко.

— Ще ми го натяква, докато стана на осемдесет и две — измърмори Кейн.

След това Али попита дали мога да ида до апартамента на чичо й, за да си играе с мен. Отворих уста да се извиня с работа, но Кейн добави:

— Правя страхотни макарони със сирене, ако си гладна. Сигурна ли се, че не мога да те убедя? Може да имаме нова злополука с памперса и мисля, че ми свърши тиксото. Ще се наложи да използвам лепило. — Усмихнах се, изкушавах се, но лицето му стана напълно сериозно. Погледна ме в очите и добави: — Моля те?

Нямаше как да откажа.

— Ще ви следвам с колата.

Лицето му грейна, а проклетото ми сърце започна да блъска в отговор.

Ей, по-спокойно. Не те кани на вечеря. Иска само да му помогнеш с децата. Сложи памперс, не си събличай дрехите.

През целия път до апартамента му се опитвах да вразумя сърцето си. Да го сваля от високия клон, на който бе литнало от вълнение, но то не даваше и пет пари какво му се говори.