Ви Кийланд
Красива грешка (15)

15
Рейчъл

— Той има най-красивия задник. — Ето, това исках да кажа, но излезе като: Има най-кривия задник.

За щастие Ава беше точно толкова пияна и завалваше повече и от мен, така че перфектно ме разбра.

— За кого говорим? За Дейвис или за професора?

— За професора — въздъхнах. — Задникът на Дейвис е хубав, но никога не съм имала желанието да го захапя.

Ава изви вежда.

— Искаш да захапеш задника на професора?

— Искам. Това странно ли е?

Тя се засмя и вдигна напитката до устните си.

— Никак. Е, тази част с хапането не е странна. Самата аз харесвам да ме хапят лекичко по време на секс, но да хапеш задника му, при положение че не спиш с него, е малко странно. Особено ако го правиш, докато изнася лекция.

— Този човек така ме вбесява. Побърква ме.

— Значи ще дадеш на Дейвис още една възможност?

Изсмуках остатъка от третата си чаша и я заклатих между палеца и показалеца си.

— Време е за още едно, момиче.

Ава се засмя:

— Приключих смяната си преди час… но ще ги донеса, защото не съм сигурна, че можеш да направиш и десет крачки от бара, без да паднеш. — Тя стана и взе чашата от ръката ми. — Но след това трябва да спреш.

Докато Ава беше зад бара, извадих телефона си от чашата. Не знаех защо, но исках да погледна фейсбука на Дейвис. Спомних си, че преди няколко месеца беше пуснал доста снимки е една и съща жена и тогава се питах дали е започнал да излиза с нея.

Когато отключих телефона, с изненада установих, че съм пропуснала да чуя две съобщения от Кейн.

Кейн: Възможно ли ти е утре да покриеш следобедния ми час от три?

След няколко минути беше пратил второ съобщение.

Кейн: Извинявай, че ти казвам в последния момент, но се появи нещо много спешно.

Какъв нещастник.

Разбира се, не беше нещастник, не съвсем. Той просто не се интересуваше от мен по начина, по който аз се интересувах от нето, но това го правеше нещастен задник за пияния ми мозък.

Трябваше да изключа телефона, да пренебрегна съобщението му и да отговоря на шефа си, когато съм в кондиция да мисля. Но алкохолът имаше други намерения.

Започнах да пиша.

Рейчъл: Естествено. Ще свърша работата ти, за да можеш да се затвориш в кабинета си с Розовата пантера и да правите това, което правите… Отново.

Гледах как точките подскачат, после спряха и пак се раздвижиха.

Кейн: За какво говориш?

Завъртях очи.

Рейчъл: И без това задникът ти не е чак толкова секси.

В този момент съобщението ми се струваше напълно логично.

Той отговори веднага:

Кейн: Моля?

Изсмях се със сумтене. Високо.

Какъв идиот.

И после съобщенията ми рязко поеха надолу по спиралата.

Рейчъл: Обзалагам се, че тя не закъснява.

Държах телефона и очаквах отговора му, затова подскочих на стола и изтървах телефона на масата, когато той започна да звъни. Видях името на Кейн и това допълнително ме разгневи. Плъзнах пръст по екрана и вдигнах.

— Какво?

— Рейчъл?

— Същата. Твоята недостойна дребна и нищожна асистентка.

Тогава се сетих за нещо остроумно. Всъщност дори бях горда със себе си, че съм го измислила.

— Твоята нищожна асистентка, която има страхотни Ц & З, само че ти си прекалено зает с огромното си его, за да забележиш. — Бях много горда с абревиатурата си за ципи и задник.

— Пила ли си?

— А ти?

— Не, Рейчъл, не съм пил.

— В такъв случай не знаеш какво пропускаш. Защото след първото всичко, което дотогава е било каша в главата ти, изведнъж се изяснява.

Ава се върна с напитките и попита с кого говоря. Аз се опитах да сложа ръка върху слушалката, но не мисля, че свърших добра работа.

— Това е професор Стегнато дупе.

Очите на Ава се разшириха като тигани и после ги затвори за секунда. Когато ги отвори, изскубна телефона от ръката ми.

— Здравейте, професор Стегнато… професор Уест. Аз съм Ава, най-добрата приятелка на Рейчъл. — Тя млъкна и се заслуша. — Да, добре е. Ще се погрижа за нея. — Пауза. — Да, сигурна съм. В „О’Лиъри“ сме, но ще я закарам до тях с такси и ще я прибера в апартамента. — След това затвори и мушна телефона в чантата си.

— Задържам го в мен, за да не направиш някоя глупост.

— Какво да направя? Единственото, което направих, беше да отговоря, когато той звънна. Не съм виновна, че е такъв идиот.

— Моля те, кажи ми, че не си го нарекла така.

— Не си спомням.

Ава ме остави да приказвам глупости още около четирийсет минути. Или бях започнала да свиквам с алкохола, или в последната напитка усещах повече тоник, отколкото джин. И понеже все още притежавах способността да говоря, предположих, че е второто. Ава беше разредила алкохола.

— Какво ще правиш с Дейвис?

— Не зная. Той е страхотно момче. Наистина.

В този мит Ава се ококори.

— Какво? Защо си така шокирана. Той е готин, а аз не съм правила секс от цяла вечност.

— О, не. Професор Уест.

— Е, да, очевидно предпочитам да правя секс с него. Но може би това ще е всичко. Може би наистина съм просто сексуално незадоволена и привличането ми към него е само физическо.

— Не, Рейчъл, професор Уест. — Тя посочи към другия край на бара. — Той те чака.

За беда бях прекалено изгубена в маринования си в алкохол мозък, за да разбера, че тя сочи към нещо… към някого. Всъщност мислех, че продължаваме да водим същия разговор.

— Да, редно е да ме чака да свърша. Може да е минала една година, но все още знам как да използвам вагината си. — Спрях и се замислих. — Мислиш ли, че вагината ми си е върнала девствеността след една година без секс? — Вдигнах напитката към устните си, затворих очи и обърнах останалото.

Когато ги отворих, си помислих, че халюцинирам. Бях сигурна, че е сън. Премигнах няколко пъти да разкарам образа и да се събудя. Кейн направи онова глупаво и много секси нещо с устната си.

— Все още съм тук — каза.

* * *

Ава беше предател. Кейн я попита дали може да остане няколко минути насаме с мен и аз казах „не“ в същия момент, в който тя каза „да“. Ава ми метна предупредителен поглед и бързо се изниза да направи място за Кейн.

— Какво правиш тук? — намръщих се.

— Искам да съм сигурен, че съм единственият мъж, с когото ще използваш „свършвам“ в едно изречение с думата „секс“. Особено когато си в такова състояние.

Скръстих ръце пред гърдите си.

— Дейвис ме иска.

Мускулът на челюстта му помръдна отново.

— Много хубаво. Кой е Дейвис?

— Моят… бивш… е, нещо като бивш. Вечеряхме заедно. Иска да се върна при него.

— Значи затова е цялата тая работа?

— Е, не е заради теб — излъгах.

— Нима? — Той се облегна с арогантна усмивка. — Защото по телефона звучеше, че е свързано с мен. Или поне с професор Стегнато дупе.

В алкохола имаше поне едно хубаво нещо — не ми позволяваше да се изчервявам от срам. Всъщност не ми позволяваше да се засрамя.

— И какво от това? Имаш стегнат задник. Е, и? Това не те прави най-великия мъж на всички времена. И аз имам хубав задник, но ти си прекалено голям задник, за да забележиш това.

Кейн потърка устната си с палец.

— Така ли мислиш?

— Кое? Че си задник ли?

Той се приведе към мен:

— Че не съм забелязал хубавото ти стегнато дупе? — Гласът му беше станал дрезгав и усетих гърлените вибрации право между краката си. Преглътнах и се размърдах на мястото си, без да откъсвам очи от неговите. Той прие мълчанието ми като позволение да продължи: — Имаш тънко кръстче. Когато си с джинси, на гърба ти се образува извивка. Когато се наведеш, виждам очертанията на прашките ти. Обичаш да са в тон с тениската или блузата ти. Вчера беше облечена със синя блуза и носеше бебешкосини прашки. В деня, в който раздаде слушалките, се навеждаше така хубаво на всяка редица. Ето защо слязох да ти помогна с кутиите. Не си решила, че съм чак такъв кавалер, нали? Тогава беше с тънка дантелена бяла блуза и бели прашки. Бялата дантела наистина ми хареса.

Устата ми зееше отворена. Кейн се доближи още повече.

— Така че грешиш, ако си мислиш, че не съм забелязал хубавото ти малко дупе. Първо, не е малко и хубаво, а е превъзходно и изумително. И второ, забелязвам го. Всеки ден, откакто те видях пред тоалетната на този бар. Всъщност тогава останах да го погледам как се полюшва чак докато се изгуби от поглед. Въпреки че преди това ми беше вдигнала големия скандал.

— Нямах представа.

— Очевидно.

— Защо не каза нищо?

— Какво можех да кажа, Рейчъл? Ти си ми асистентка и съм научен ръководител на дипломната ти работа. Дори и да не беше така, аз всъщност наистина те харесвам. Не си от онези момичета, с които бих спал и после никога не бих се обадил. Или да ти се обадя и да ги кажа, че съм приключил с теб.

Не исках да мисля за Кейн по този начин, но после си спомних Розовата пантера.

— Като с професор Розова пантера?

— Искаш да кажеш професор Джинджър Ашби? Която беше с розов костюм днес? Какво за нея?

— Изглеждахте доста близки.

Той погледна настрани и обясни:

— Не спя с нея, ако това питаш.

Ако вече не спеше с нея, със сигурност имаха история. Личеше от начина, по който тя го докосваше и пърхаше с мигли.

— Но си спал с нея.

— Беше преди много време и аз не повтарям грешките си.

Не бях сигурна дали говори за нея, или за принципа си да не спи с човек от университета. Не че имаше някакво значение.

Ава се върна от бара да провери как съм.

— Всичко наред ли е, Рейч?

Усмивката ми беше тъжна.

— Всичко е наред.

— Телефонът ти звънна — каза, остави го пред мен и погледна Кейн. — Бях го взела, за да не направи някоя глупост и после да съжалява. Като гледам, е проработило.

Кейн й се усмихна и тя се обърна към мен.

— Ще бъда на бара, ако ти трябвам.

В мига, в който Ава се отдалечи, телефонът ми отново започна да звъни. Името на Дейвис беше изписано на екрана. Кейн видя и ме погледна.

— Не трябва ли да вдигнеш?

Спря да звъни, но после видях, че имам и съобщение от него. Искаше да знае дали съм се прибрала без проблем.

— Ще му пусна съобщение, че всичко е наред.

Усещах погледа на Кейн върху себе си, докато пишех.

— Искаш ли да говориш за това?

Всъщност исках да проверя дали мога да разбудя някакви чувства в стабилната каменна защита на професора.

— Преди време правихме секс. После спряхме. Сега иска да започнем отначало. О, и иска да ме заведе на вечеря.

Отново забелязах как стисна челюст.

— И какво мислиш за това?

— Не зная. Объркана съм, предполагам.

— Какво те обърква?

— Той е страхотен мъж и когато се разделихме, бях доста разстроена, но после някак го преживях. Поне така си мисля, но не седя да гасна по него. Имам усещането, че ако беше подходящият за мен мъж, щях все още да гасна по него. Разбираш ли?

Кейн ме погледна.

— Да, мисля, че е трудно да преодолееш правилния човек.

— Но може би не съм го преодоляла все още. Не съм… сещаш се… откакто се разделихме.

— Не си правила секс?

— Да.

Очите му грейнаха.

— Това обяснява въпроса ти за повторната девственост на вагината ти.

Макар и пияна, не можех да повярвам, че водя този разговор.

— Чул си това?

Той кимна с лукава усмивка.

— Преди колко време се разделихте?

— Близо девет месеца.

— Значи не си правила секс от девет месеца?

Въздъхнах.

— Може би трябва да забера някого от бара и да го направя. Тогава ще знам дали Дейвис наистина ми липсва, или ми липсва просто сексът с него.

Зениците на Кейн се разшириха до такава степен, че очите му изглеждаха черни.

— Идеята не е добра.

— Защо? Не си ли забирал жена от бара, за да я заведеш у вас и да задоволиш нуждите си?

— Не съм казал това.

— Е, защо за теб да е приемливо, а за мен не?

— Защото аз не го правя с цел да разреша проблем. — Гласът му стана строг. — Като спиш със случаен човек, това няма да ти помогне да разбереш дали искаш да си с определен друг човек, или не. Повярвай ми, Рейчъл.

— Сякаш говориш от личен опит.

Кейн погледна встрани.

— Ще си взема бира. Искаш ли сода?

— Ще изпия още един джин с тоник.

— Мисля, че си пила достатъчно.

— Добре — изнегодувах аз. — Диетична кока-кола.

След като Кейн се върна с напитките, разговаряхме още час. Бях поизтрезняла малко, но все още бях безразсъдно смела.

— Може ли да те попитам нещо?

— Ако откажа, това ще те спре ли?

— Вероятно не — усмихнах се.

— Ако не беше мой професор и ако… аз не търсех моя Умберто… — не довърших, но и нямаше нужда.

Кейн вдигна бутилката към устните си и ме погледна над ръба, после я допи. Остави я на масата, покашля се и се наведе напред. Изви показалеца си като кука и го размърда — жест, с който ме подканваше да се доближа към него. Подчиних се и носовете ни почти се докоснаха.

— Ако не бях твой професор и ако ти не беше толкова добро момиче, сега повторно девственото ги котенце, щеше да те боли от протъркване.