Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (97)

Глава 96

Започва се.

От наблюдателницата си на белия бор Бах гледаше през мерника на пушката си към задния двор.

Дишай. Отпусни се. Прицели се. Стреляй.

Военен хеликоптер с шумозаглушител, който превръщаше рева на роторите в лек шепот, кацна на площадката.

Вратата на кабината се отвори. Тя застана нащрек.

Държавните глави излизаха от хижата, осветени от лампите на верандата.

Огледа ги един по един, имаше възможност за чист изстрел в главата. Министър-председателят на Израел.

Канцлерът на Германия.

Министър-председателят на Русия.

Излизаха и други. Оглеждаше лицата им. Секунда, само това й трябваше сега, когато вече беше готова…

Дишай. Отпусни се. Прицели се. Стреляй…

Тъмнокос мъж…

… пръстът й галеше спусъка…

Не беше той.

Адреналинът се втурна из тялото й. Това беше последната поръчка, после край…

Дългокос мъж…

Не. Не беше нейната цел.

Вратата на хижата остана отворена.

После се затвори.

— Йеби га — изруга тя тихо. Не излезе. Все още беше вътре. Хеликоптерът се издигна. Тя усети силното въздушно течение, докато машината се извисяваше и накланяше, след което бързо изчезна в относителна тишина.

Нямаше да излезе от хижата. Нямаше да излезе.

Следователно те трябваше да отидат при него.

Остави пушката си и вдигна бинокъла си. Агентите на Тайните служби на Съединените щати все още стояха на поляната, охраняваха и задната веранда. Поставили бяха факли около двора, за да подсилят осветлението в мрака.

Предстоеше доста по-рискована част от операцията.

— Екип „Едно“ на позиция — чу тя в ухото си.

— Екип „Две“ на позиция.

И много по-кръвопролитна.