Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (84)

Глава 83

— Изпържиха ни! — дрезгаво прошепна Кристоф. — Отряд „Едно“ минава към зелена позиция.

— Минете към зелена позиция, отряд „Едно“.

След като безшумното и тайно промъкване вече беше безсмислено, мъжете се втурнаха към вратата, групираха се в две крила, петима от двете страни, двама отзад с разбивана, готови да нанесат удара.

— Целта на балкона влезе в апартамента — съобщи водачът на третия отряд от хеликоптера със сензора за топлина.

Той е, разбра Кристоф, и се приготви.

Разбиха вратата с мощен тласък. Тя се откачи от пантите, падна към апартамента като висящ мост с прекъсната верига.

Войниците, които бяха най-близо до вратата от двете й страни, хвърлиха вътре зашеметяващи гранати и бързо се дръпнаха от прага. Секунда по-късно гранатите се взривиха с разтърсващ и оглушителен взрив и силна, ослепителна светлина.

За пет секунди обитателите щяха да бъдат слепи, глухи и замаяни.

Едно, две. Кристоф влезе първи, докато бялата светлина се разсейваше и още ехтеше от експлозиите.

— Не мърдай! Не мърдай! — извика той на немски, а един от хората му извика същото на турски.

Огледа стаята, завъртя глава навсякъде.

Дебел младеж с виолетова тениска, свлечен наполовина от дивана, стиснал здраво очи. Не беше той.

Мъж по тениска и боксерки, с бутилка вода в ръце, отстъпи назад, препъвайки се, и се стовари на пода. Не беше.

Гол до кръста младеж лежеше зашеметен на пода, плодове от купа се бяха разсипали върху гърдите му. Не.

Кристоф заобиколи зад дивана, където мъж по бельо се беше проснал на пода в безсъзнание. Не…

А до плъзгащата се стъклена врата към балкона последната цел лежеше по очи на пода: млада азиатка по сутиен и бикини, с присвито от болка лице.

— Само пет цели ли, отряд „Три“? — извика той.

— Потвърждавам, водач на отряд. Пет цели.

Кристоф подмина азиатката, вече усмирена от един от войниците. Отвори плъзгащата се стъклена врата и изскочи на балкона, приклекна, въртейки насоченото оръжие за борба с безредиците. Празно.

— Останалата част от апартамента е чиста — каза заместникът му, когато Кристоф се върна в дневната; вълната на адреналин беше преминала, раменете му увиснаха.

Огледа се победен, докато хората му слагаха белезници на петте жертви и ги вдигаха на крака, още замаяни — ако изобщо бяха в съзнание.

След това очите му се насочиха към ъгъла на стаята.

Към него гледаше камера.