Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (83)

Глава 82

Сулиман запали цигара и погледна телефона си. Нищо ново на международния фронт. Изглежда, имаше някакви проблеми с водата в Лос Анджелис. „Американците дали клъвнаха на това“, зачуди се той.

В апартамента Хаган грабна сребриста купа от масата с храна и повърна в нея. Сигурно му беше зле от скъпото шампанско, реши Сули. Хаган може и да беше бог в писането на кодове, но в пиенето от край време не го биваше…

От телефона на Сули се чу пронизително пиукане, тон, който беше запазен само за едно.

Нахлуване. Датчикът в коридора.

Ръката му инстинктивно посегна към пистолета под мишницата, онзи, в който имаше един патрон.

Беше се зарекъл, че няма да го заловят жив, не би допуснал да бъде затворен, разпитван, пребиван, заливан с вода и принуден да живее като скот. Предпочиташе да си отиде по своите правила, да опре пистолета под брадичката си и да дръпне спусъка.

Но никога не се беше залъгвал, въпреки всичките си заричания, че в крайна сметка неизбежно се стига до мига на истината. И се питаше дали ще му стигне смелостта да го направи.