Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (82)

Глава 81

Изкачиха стълбището с отработена тактика, подсигуриха всяка площадка с войник, другите от отряда продължаваха. Навсякъде имаше точки без видимост, възможностите за засада бяха на всяко ниво. Служителят в приемната им беше съобщил, че стълбището е чисто, но той разчиташе само на камерите, които следеше.

Водачът на отряд „Едно“ беше мъж на име Кристоф, вече единайсет години служеше в Специалните части. Когато дванайсетте бойци от отряда стигнаха до площадката на апартамента на последния етаж, той се свърза по радиостанцията с командира.

— Отряд „Едно“ на червена позиция — каза на немски.

— Останете на червена позиция, отряд „Едно“ — извика командирът от колата на улицата.

Командирът на тази мисия беше бригадният генерал, първият човек в КСК. Кристоф дори не беше чувал за подобно нещо — най-високопоставеният офицер в КСК лично да оглави мисия. От друга страна, за пръв път на бригадния генерал му се обаждаше самият канцлер.

„Целта е Сулиман Синдурук — беше казал канцлер Рихтер на бригадния генерал. — Трябва да бъде задържан жив. Трябва да бъде заловен в добро здраве, така че да бъде разпитан незабавно.“

Затова Кристоф държеше АРУЕН, оръжие за контрол на безредици, заредено с патрони, които не бяха смъртоносни, можеше да изстреля и петте само за четири секунди. Шестима от дванайсетте мъже в отряда имаха АРУЕН за обезвреждане на целите си. Другите шестима разполагаха със стандартни МП5 автомати, които при необходимост щяха да изстрелят смъртоносни патрони.

— Отряд „Две“, статус — извика командира.

Отряд „Две“ бяха четиримата мъже на покрива.

— Отряд „Две“ на червена позиция.

Двама от войниците на КСК се подготвиха да се спуснат от покрива на балкона отдолу. Другите двама оставаха на покрива, готови да действат в случай на опит за бягство.

„Няма да има никакво бягство — знаеше Кристоф. — Този тип е мой.“

Това щеше да е неговият Бин Ладен.

В слушалката си чу думите на командира:

— Отряд „Три“, потвърдете брой и разположение на целите.

Отряд „Три“ беше безшумният хеликоптер отгоре, който използваше сензор за топлина, за да определи броя на хората на нивото на апартамента на последния етаж.

— Пет цели, командир — дойде отговорът. — Четири в апартамента, събрани в предната стая, и един на балкона.

— Пет цели, потвърдено. Отряд „Едно“, минете към жълта позиция.

— Отряд „Едно“ минава към жълта позиция. — Кристоф се обърна към мъжете си и кимна.

Вдигнаха оръжия. Кристоф бавно завъртя дръжката на вратата към стълбището, след това внимателно, но бързо я отвори с прилив на адреналин.

Коридорът беше пуст, тих.

Бавно тръгнаха напред, дванайсетте вървяха приведени, с вдигнати оръжия, стъпваха премерено, за да сведат до минимум шума от стъпките си по дебелия килим, плъзгаха се към единствената врата вдясно. С изострени сетива Кристоф улавяше топлината и енергията на хората зад себе си, лимоновия мирис, който идваше от килима, чуваше тежкото дишане зад гърба си и приглушения смях от другия край на коридора.

Осем метра. Шест. Адреналинът бушуваше във вените му. Сърцето му биеше лудо. Но запазваше равновесие и беше изпълнен с увереност…

Щрак, щрак, щрак.

Завъртя глава вляво. Шумът беше тих, но отчетлив. Малка кутия на стената, термостат…

Не, не беше термостат.

— Мамка му! — изруга той.