Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (81)

Глава 80

В Берлин беше 11:03 вечерта.

Четири събития се случиха едновременно.

Първото: жена в дълго бяло палто влезе през главния вход на висок жилищен блок. Носеше куп пазарски чанти, като обемисти придатъци към ръцете си. Насочи се право към служителя в приемната. Огледа се и забеляза камерата в ъгъла на изисканото, просторно фоайе. Остави на земята чантите и се усмихна на служителя. Той я попита за името, тя отвори портфейла си и извади значка.

— Ich bin Polizistin — каза тя, вече без да се усмихва. — Ich brauche Ihre Hilfe jetzt.

Представи се за полицайка. Каза му, че трябва да й помогне.

Второ: голям оранжев боклукчийски камион на компания „Берлинер Щатрайнигунгсбетрибе“ спря до сградата от изток, докато бризът от река Шпрее се виеше около нея. Задната врата на камиона се отвори. Дванайсет мъже, членове на „Командо Шпециалкрефте“, германските елитни части за бързо реагиране, излязоха от камиона, облечени като за операция — с жилетки, шлемове, тежки ботуши — и въоръжени с автомати „Хеклер и Кох МП 5“ или пушки за борба с безредиците. Близката врата на блока автоматично се отвори с любезното съдействие на служителя в приемната и мъжете влязоха в сградата.

Трето: бял хеликоптер с името на местна телевизионна станция, но всъщност машина на немските специални части със заглушаваща шума технология, тихо се приземи на покрива на същата сграда. Четирима командоси, също облечени в бойни униформи, се спуснаха трийсет стъпки до покрива, приземиха се леко и откачиха въжетата от коланите си.

И четвърто: Сулиман Синдурук се разсмя, докато наблюдаваше екипа си в луксозния апартамент. Неговите четирима души — оставащите четирима членове на „Синове на джихада“, ако не броеше себе си. Все още се съвземаха от снощните веселби, тътреха се насам-натам полуоблечени, рошави, брадясали и с махмурлук, ако не и още пияни. Всички се бяха събудили по някое време на обяд и бяха продължили да се размотават.

Елмурод, с опъната върху корема ярковиолетова тениска, се просна на дивана и включи телевизора с дистанционното. Махмад, с потник на петна и боксерки, със сплескана на една страна коса, жадно пиеше вода от бутилка. Хаган, който се беше събудил последен, гол до кръста, с долнище от анцуг, дъвчеше грозде от снощната храна. Леви, върлинест и непохватен, само по бельо и със сигурност простил се с девствеността предната вечер, полегна на възглавница на дивана с доволна усмивка.

Лек ветрец погали лицето на Сули, който затвори очи, за да се отдаде на чувството. Някои хора се оплакваха от ветровете, които идваха от Шпрее, особено вечер, но те бяха едно от нещата, които му носеха огромно удоволствие. Едно от нещата, които най-много щяха да му липсват.

По навик провери оръжието под мишницата си. Правеше го почти всеки час. Проверяваше пълнителя, уверяваше се, че е зареден.

Зареден с един патрон.