Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (80)

Глава 79

Върнах се в съвещателната зала, където заварих вицепрезидента Катрин Бранд, свела очи, с отпусната стойка. Разговорът ни беше прекъснал на интересно за мен място.

Изправи се, щом ме видя да влизам, стегна се.

— С вируса още нямаме никакъв пробив — седнах. — Който и да го е създал, играе на шах, а ние — на дама.

— Господин президент — каза Кати. — Преди малко предложих да подам оставка.

— Помня, да. Не му е времето, Кати. Опитаха се да убият мен и Оги на два пъти. И не съм добре, както вече ти обясних.

— Съжалявам за това. Не знаех, че заболяването ви се е проявило отново.

— На никого не съм казвал. Моментът не е подходящ приятелите ни или враговете да си мислят, че президентът е в лошо здраве.

Кимна.

— Слушай, Каролин през цялото време е няколко етажа над теб в Белия дом. Знае всичко. Изготвили сме и документ. Ако нещо ми се беше случило, Каролин щеше да ти разкаже всичко за няколко минути. Както и да ти представи няколко плана за действие в зависимост от това колко мощен е вирусът. Включително военни удари по Русия, Китай и Северна Корея — който и да стои зад вируса. Извънредни планове за въвеждане на военно положение, отменяне на неприкосновеността на личността, контрол върху цените, въвеждането на дажби за стоки от първа необходимост — такива неща.

— Но ако съм предател, господин президент — едва изрече думата, — защо именно на мен ще имате доверие да спра тези хора? Щом съм си сътрудничила с тях.

— Имах ли друг избор, Кати? Не мога да те сменя с друг човек. Какво трябваше да направя в тези четири дни, откакто научих за изтичането на информация от Нина с посредничеството на дъщеря ми? Да поискам оставката ти? А след това? Помисли колко време щеше да е необходимо да ти намерим заместник. Процесът по проверката, номинацията, одобряването от двете камари. Нямах време. А ако ти напуснеше, помисли кой е следващият в йерархията.

Не отговори, отклони поглед. Намекът за председателя Лестър Роудс май я посмути.

— И още по-важното, Кати — не можех да съм сигурен, че си била ти. Можех да уволня и шестима ви, за да се уверя, че съм се отървал от предателя. За да съм напълно сигурен. Но така губех целия си национален екип по сигурността, когато имах най-много нужда да му се доверя.

— Бихте могли да ни подложите на детектор на лъжата — предположи тя.

— Бих могъл, да. Това искаше и Каролин. Всички да минете през детектора на лъжата.

— Но не сте я послушали.

— Не.

— Защо, сър?

— Елементът на изненадата — казах. — Единственото в моя полза беше, че аз знаех за изтичането на информацията, но виновният за него не знаеше, че знам. Ако подложех и шестима ви на детектора и ви попитах дали сте разкрили информация за „Тъмните векове“, щях да се издам. Който и да стои зад случващото се, щеше да разбере, че знам. Най-добре беше да се правя на тъп, така да се каже. Трябваше да се заловя с решаването на проблема — продължих. — Обадих се на заместник-секретаря по отбраната и я накарах да провери отделно дали военните ни системи са в изправност. В случай че секретарят Дейтън е бил Бенедикт Арнолд. Накарах генерал Бърк от Главното командване да провери същото в Европа, в случай че адмирал Санчес е предателят.

— И приехте, че работата е свършена както трябва.

— Достатъчно добре. За две седмици беше невъзможно да направя всичко отново, но ние сме в готовност да изстреляме достатъчно ракети, да използваме военновъздушните сили и пехотинците. Проведените обучения бяха успешни.

— Това означава ли, че Дейтън и Санчес са зачеркнати от списъка ви? Списъкът ви вече се състои от четири имена, така ли?

— Ти как мислиш, Кати? Да зачертая ли тези две имена?

Тя се позамисли за минута.

— Ако един от тях е предателят, нямаше да се издаде, като саботира нещо, за което отговаря пряко. Може анонимно да са предали кода. Може да са дали някаква информация на врага. Но възложените им от вас конкретни задачи са ги поставили в центъра на вниманието. Не биха могли да ги саботират. Щяха да се издадат. Който и да го е направил, дълго е обмислял действията си.

— Така мисля и аз. Затова не са зачеркнати от списъка.

Всичко това беше твърде много за Кати, но беше наясно, че докато говоря за предателя, може да го правя с нейното име наум. Всеки на нейно място трудно би го преглътнал. А пък и в случая точно тя не беше чиста като сълза.

Най-накрая каза:

— Господин президент, ако преминем през всичко това…

— Когато — поправих я аз. — Когато преминем през всичко това. Без „ако“. „Ако“ е изключено.

— Когато преминем през всичко това, в подходящ момент ще ви връча оставката си, за да постъпите според волята си. Щом не можете да ми имате доверие, не съм сигурна, че мога да ви служа.

— И кой е следващият в йерархията? — отново се върнах на старата тема.

Тя премигна няколко пъти, но отговорът не беше от трудните.

— Ами, със сигурност няма да се оттегля, преди да намерите заместник…

— Дори името му не искаш да изречеш, Кати, така ли? Твоят приятел Лестър Роудс.

— Не… не бих го нарекла приятел, сър.

— Нима?

— Не бих, да. Аз… ние случайно се срещнахме тази сутр…

— Спри дотук — предупредих я. — Себе си можеш да лъжеш колкото ти душа иска, Кати. Но не лъжи мен.

Още известно време устата й остана отворена, опитваше се да изрече нещо, после я затвори и остана така.

— Първото, което направих преди четири дни, когато научих за изтичането на информацията — казах. — Първото, което направих, знаеш ли какво беше?

Поклати глава, но не се насили да говори.

— Поставих всички ви под наблюдение.

Вдигна ръка към гърдите си.

— Вие сте… ме…

— Вас шестимата — уточних. — Заповед за наблюдение от външното разузнаване. Лично подписах необходимите документи. Съдиите за пръв път виждаха такова нещо. Лиз Грийнфийлд от ФБР ги приведе в действие. Прихващане на кореспонденция, подслушване, наблюдение.

— Вие сте…

— Спести ми възмущението си. И ти би направила същото. И не ми разправяй как някак си „случайно“ си срещнала Лестър Роудс тази сутрин на път за закуска.

Почти нищо не можеше да каже. Нямаше за какво да се хване, предвид действията си. Изглеждаше така, сякаш й се щеше да пропълзи под камък и да се скрие там.

— Съсредоточи се върху проблема — казах. — Забрави политиката. Забрави изслушването идната седмица. Забрави кой би могъл да е президент след месец. Страната ни има много голям проблем и най-важното е да намерим разрешение за него.

Тя кимна, не беше в състояние и дума да каже.

— Ако нещо ми се случи, на теб се пада да поемеш поста. Затова се стегни и бъди готова.

Отново закима, най-напред бавно, след това по-уверено. Изправи стойка, сякаш оставяше всичко друго настрана, съсредоточаваше се върху новия курс на действие.

— Каролин ще ти покаже извънредните планове. Предназначени са само за твоите очи. Ще останеш в оперативния център. Ще общуваш само с Каролин и с мен. Ясно?

— Да. Ще ми разрешите ли да кажа нещо, сър?

Въздъхнах.

— Да.

— Подложете ме на детектора на лъжата.

Облегнах се.

— Елементът на изненада вече е изгубен — рече тя. — Казахте ми всичко. Подложете ме на детектора и ме попитайте дали аз съм издала „Тъмните векове“. Попитайте ме за Лестър Роудс, ако желаете. Каквото искате ме попитайте. Но бъдете сигурен, че аз никога и по никакъв начин не бих предала страната си.

Трябваше да призная, че ето това някак си не бях го предвидил.

— Попитайте ме — продължи тя — и ще ви кажа истината.