Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (79)

Глава 78

В щаба на компютърните специалисти Девин стана, щом ме видя. Потупа Кейси по рамото и оставиха другите — всички бяха със слушалки или пишеха по клавиатурите, — за да поговорим. До стената бяха натрупани повредени лаптопи. На бялата дъска бяха изписани, различни думи, имена и кодове: ПЕТЯ, НЕЙТНА, ШАМУН и ШНАЙЕР АЛГ, ДОД.

В стаята миришеше на кафе, цигари и пот. Щях да предложа да отворят прозорец, ако бях в настроение за шеги.

Кейси посочи към ъгъла, където стояха лаптопи, натрупани един върху друг като кула, която още малко и щеше да стигне почти до охранителната камера, насочена към нас от тавана.

— Всичките са повредени — каза тя. — Опитахме какво ли не. Нищо не унищожи вируса.

— Седемдесет компютъра досега, така ли?

— Горе-долу — отвърна тя. — И на всеки един, който използваме тук, останалата част от екипа в Пентагона използва три или четири. Това прави близо триста компютъра.

— Компютри, в които… всичко е заличено, така ли?

— Всичко е заличено — потвърди Девин. — Щом се опитаме да го обезвредим, вирусът се задейства. Сега тези лаптопи са като купчина тухли — въздъхна. — Дали ще наредите да докарат другите петстотин лаптопа?

Обърнах се към Алекс и предадох молбата. Морските пехотинци щяха да ни ги осигурят за нула време.

— Петстотин стигат ли? — попитах.

Кейси се подсмихна.

— Нямаме петстотин начина, с които да спрем това чудо. Вече използвахме всичко, което знаехме.

— Оги не ви ли е от полза?

— О, той е удивителен — каза Девин. — Само как е закопал това чудо в компютрите. За пръв път виждам подобно нещо. Но що се отнася до обезвреждането му? Това не е неговата специалност.

Погледнах към часовника си.

— Четири часът е, хора. Размърдайте си въображението.

— Да, сър.

— Друго трябва ли ви от мен?

— Има ли някаква възможност да заловите Сулиман — попита Кейси — и да го доведете тук?

Потупах я по ръката, но не отговорих.

„Работим по въпроса“, премълчах тези думи.