Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (73)

Глава 72

— Каубоя е изчезнал. Повтарям, Каубоя е изчезнал. Претърсете старателно гората. Алфа-екипите, останете по местата си.

Алекс Тримбъл изключи радиостанцията и ме погледна.

— Господин президент, съжалявам. Допуснах грешка.

Моя беше идеята да ползваме само лека охрана, за да запазим срещата в тайна. Нямахме друг изход. И охраната, с която разполагахме, имаше за цел да наблюдава онези, които влизат в хижата. Не се тревожехме за онези, които излизат.

— Алекс, намери го и толкова.

На път към стълбището минах покрай Девин и Кейси, пребледнели мъртвешки, сякаш са направили грешка. И двамата стояха с отворени уста, опитваха се да намерят думи.

— Оправете проблема — посочих към щаба. — Намерете начин да унищожите вируса. Само това е важно. Хайде.

С Алекс се запътихме към стълбището и отидохме в кухнята, погледнахме към прозореца на юг, към огромния заден двор и гората, която изглеждаше безкрайна. Алекс даваше нареждания по радиостанцията, но оставаше до мен. Агентите вече търсеха Оги, повечето от тях се движеха из гората, но малък брой агенти — алфа-екипът — продължиха да охраняват периметъра.

Не знаех как е успял да се добере до гората незабелязано. Но вече бях наясно, че ако Оги е в гората, малкото ни агенти трудно щяха да го намерят.

По-важното беше защо е избягал.

— Алекс — понечих да споделя мислите си, — ние трябва да…

Но думите ми бяха прекъснати от шум в гората, непогрешим дори от хижата.

Изстрели от автоматично оръжие.