Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (67)

Глава 66

Бах се намести на съда, хвана се с две ръце почти като дете, което стиска пояс, докато се учи да плува. Само дето поясите не се задвижват от витла.

Натисна зеления бутон откъм лявата си ръка и насочи подводницата надолу, спусна се под повърхността на езерото, докато се оказа на девет метра под нивото му. Натисна бутона, за да ускори движението на витлата, докато не постигна скорост десет километра в час през калната вода. Имаше доста път да измине. Намираше се в източния край на огромен водоем.

— Насочи се на север — каза глас в слушалките й. — Завий на юг. Наляво. Завий наляво.

Видя лодката на повърхността на водата, но екипът й я беше изпреварил със своите джипиеси и радари.

Направи лек завой наляво през мъгливата зелена вода, тревите и рибите. Джипиесът на конзолата й показваше мястото, към което се беше насочила, с мигаща зелена точка и число отдолу, изчисляваше разстоянието.

1800 м…

1500 м…

— Лодка с водни ски вдясно. Спри. Спри.

Видя лодката отгоре й вдясно, двигателят й пореше и разпенваше водата.

Не спря. Беше доста под тях. Увеличи скоростта на подводния апарат и ги подмина бързо.

Трябваше да си вземе една от тези играчки.

1100 м…

Забави движението на съда. Езерото стигаше до петдесет метра в най-дълбоката част, но когато се приближи към брега, внезапно стана много по-плитко, последното, което искаше, беше да се разбие.

— Задръж. Задръж. Остани долу. Остани долу. Часови. Часови.

Рязко спря на деветстотин метра от брега и не помръдна във водата, почти се отдели от съда, спускайки се по-надълбоко в езерото. Член на охраната — на Тайните служби на САЩ, на Германия или Израел — сигурно беше в гората близо до брега, оглеждаше.

Надали из гората имаше много патрули. Щяха да са необходими стотици хора, които да обезопасят тези повече от хиляда акра гъсти гори, а охраната беше малобройна.

Разбира се, миналата вечер, преди да пристигне президентът, агентите бяха обходили целия периметър, бяха извършили щателна проверка.

Но сега не можеха да си позволят да патрулират в гората. Повечето от охраната щеше да е около и в хижата, с по няколко души на пристана и из задния двор там, където свършва гората.

— Чисто е — чу най-накрая гласа.

Почака още минута за всеки случай, след това продължи напред. Когато беше на триста метра от брега, загаси напълно двигателя. Използва инерцията на малката играчка да я изведе нагоре, докато се показа над водата, сякаш някой караше сърф към брега. Стараеше се да се движи ниско — доколкото беше възможно с бутилката с кислород, раницата и пушката — докато не излезе на малък участък пясък.

Махна маската за гмуркане и пое свеж въздух. Огледа се и не видя никого. Тази част от езерото беше зад завой, затова беше извън полезрението на хората на пристана. Тайните служби не можеха да я видят.

Изкачи се на земята и намери мястото, където трябваше да скрие водния съд и екипировката за гмуркането. Направи го изключително бързо, свали оборудването и измъкна чисти, сухи дрехи от чантата си. Подсуши косата си с кърпа и старателно избърса лицето и врата си, преди да нанесе камуфлажна боя.

Отвори калъфа на пушката си и я преметна на рамо. Провери я под мишницата си.

Вече беше готова. Сама, както предпочиташе, както винаги е била.