Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (65)

Глава 64

План Б.

Това беше. Последната й задача. Последната поръчка за убийство. И след него щеше бъде богата и свободна да отгледа неродената си дъщеря далеч от всичко това. Дъщеря й щеше да знае какво е обич. Какво е щастие. Щеше да познава войната и насилието само от книгите и от новините.

Погледна часовника си. Почти беше време.

Присви очи на следобедното слънце. Гадеше й се като всяка сутрин, лекото полюляване на лодката върху езерото още повече го засилваше, но адреналинът й го потушаваше. Точно сега нямаше никакво време за повръщане.

Погледна към другите членове на екипа на борда — изглеждаха нелепо с шапките и въдиците си. Страняха от нея, след като уби двама от другарите им. На нея й беше все едно. По всяка вероятност тяхната роля в мисията така или иначе приключваше с това, че я караха на мястото.

Може би щеше да се наложи да преосмисли мнението си за мъжете. Изследванията показваха, че децата, които имат двама родители, са по-щастливи, по-здрави, по-добре се приспособяват. Може би щеше да се омъжи. Трудно беше да си го представи. Просто никога не беше чувствала нужда от мъж.

Сексът? Сексът за нея беше разменна монета. Цената, която майка й беше плащала на сръбските войници, за да позволят на нея и двете й деца да останат в дома си, след като убиха баща й, уж защото тя беше християнка, а не мюсюлманка като съпруга си, но в действителност заради красотата й и отзивчивостта й. Заради децата си тя задоволяваше нуждите на войниците всяка нощ. Сексът беше цената, която Бах плащаше за хляба и ориза, които крадеше от пазара в онези вечери, когато не успяваше да се измъкне от клопките на войниците. Сексът беше цената, която плащаше, за да се сближи с Ранко, сръбския войник, който се съгласи да я научи да стреля с пушка по далечни цели.

И разбира се, това беше цената, която трябваше да плати, за да си роди дете. Мъжът, от когото беше забременяла, Джефри, беше добър човек, мъж, когато беше избрала специално за тази цел след внимателно проучване. Интелигентност: рентгенолог, завършил образованието си в Йейл. Музикални способности: свиреше на виолончело. Атлетичност: играл беше ръгби в колежа. Хубавец с добро телосложение. Никакви ракови или психически заболявания сред близките му роднини. Родителите му бяха живи и над осемдесет години. Спеше с него не повече от три пъти в седмицата, за да увеличи потентността му. Беше с него, докато не получи положителен резултат на теста за бременност, а след това, без дума да му каже, замина за Мелбърн. Той така и не научи истинското й име.

— Време е — каза един от мъжете и почука часовника си.

Бах метна бутилката с кислород на гърба си, върху чантата. Сложи на рамото си пушката Анна Магдалена, защитена в калъфа й.

Постави маската, нагласи я и кимна към другите от екипа й, изгледа ги един по един за последен път. Чудеше се дали, когато приключи, наистина ще я откарат до точката на изтегляне. Или ще се опитат да я убият, след като изпълни мисията си, когато вече няма да им трябва?

Второто беше по-вероятно. С това щеше да се занимае, когато му дойдеше времето. Хвърли се по гръб във водата.