Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (60)

Глава 59

Оги застана пред световните лидери в дневната, уморен, на ръба на силите си, облечен в дрехи, които не му бяха по мярка — намерихме му ги, за да ги сложи след душа. Събитията през последните дванайсет часа го бяха измъчили до краен предел. Въпреки всичко този млад човек ни най-малко не изглеждаше смутен от компанията. Това бяха хора с невероятни постижения, разполагаха с неограничена власт, но на тази арена той беше учителят, а ние — учениците.

— Една от най-големите иронии на съвремието — започна той — е, че напредъкът на човечеството може да ни направи по-могъщи и в същото време по-уязвими. С увеличаването на мощта се увеличава и уязвимостта. Мислите си — и с право, — че вие сте в апогея на силата си, че можете да направите повече от предците си. Но аз ви виждам в апогея на вашата уязвимост. Причината е в доверието. Обществото ни е започнало да се доверява напълно на технологията. Интернет на нещата — чували ли сте това понятие?

— Да — казах. — Става дума за свързването на устройствата с интернет.

— Да, по същество. И не става дума само за лаптопи и смартфони. Всичко, което работи с електричество. Перални, кафе машини, видеокамери, цифрови фотоапарати, термостати, машинни елементи, двигатели на самолети — списъкът на нещата, малки и големи, е почти безкраен. Преди две години имаше петнайсет милиарда устройства, свързани с интернет. Колко са две години по-късно? Прочетох, че според изчисленията са петдесет милиарда. Чувал съм за сто милиарда. Обикновеният човек трудно може вече да си включи телевизора, без да види реклама за поредното умно устройство и как то ще прави нещо, което преди двайсет години никой не би си помислил, че е възможно. Ще поръчва цветя вместо вас. Ще ви помогне да видите някой, който стои пред външната врата на дома ви, докато сте на работа. Ще ви каже, ако някъде напред по пътя има ремонт, и ще ви посочи по-бърз път до мястото, закъдето пътувате.

— И цялата тази свързаност ни прави по-уязвими за зловреден и шпионски софтуер — заключих. — Даваме си сметка. Но в този момент не съм толкова притеснен дали Сири ще ми каже какво е времето в Буенос Айрес, или дали друга държава ме шпионира през тостера ми.

Оги се движеше из стаята, сякаш изнасяше лекция пред аудитория от хиляди.

— Не, не, отплеснах се. Да се върнем на темата, почти всяка сложна форма на автоматизация, почти всяка трансакция в света разчита на интернет. Позволете ми да го кажа така: зависим от електрическата мрежа, нали?

— Да.

— А без електричество? Настъпва хаос. Защо? — Огледа ни един по един, чакаше отговор.

— Защото няма заместител на електричеството — отговорих. — На практика няма.

Посочи ме.

— Правилно. Защото сме зависими от нещо, което няма заместител.

— Същото вече важи и за интернет — каза Ноя повече на себе си, отколкото на друг.

Оги се поклони леко.

— Напълно вярно, госпожо министър-председател. Огромно количество функции, които някога са били изпълнявани без интернет, вече могат да се изпълняват само с интернет. Връщане назад няма. Невъзможно е. И имате право — светът няма да се срине, ако не можем да попитаме смартфоните си коя е столицата на Индонезия. Светът няма да се срине, ако микровълновата престане да ни подгрява бурито за закуска или ако системата ни за видеонаблюдение престане да работи.

Оги направи няколко крачки. Свел поглед надолу, с ръце в джобовете, приличаше на професор по средата на лекцията си.

— Какво ще стане обаче, ако всичко спре да работи? — попита той.

В стаята се възцари мълчание. Канцлер Рихтер, вдигнал чаша кафе да отпие, замръзна по средата на жеста. Ноя изглеждаше, сякаш е забравила да диша.

„Тъмните векове“ помислих си.

— Но интернет не е толкова уязвим, колкото казвате — обади се Дитер Кол, който може и да не беше на нивото на Оги в тази област, но знаеше далеч повече от политиците в стаята. — Един сървър може и да бъде повреден, да забави или да блокира трафика, но тогава се използва друг. Пътищата за предаване на трафика са динамични.

— Ами ако всички пътища бъдат нарушени? — попита Оги.

Кол направи няколко крачки, май се канеше да каже нещо, но спря. Затвори очи и поклати глава.

— Изобщо… как е възможно това?

— С време, с търпение и с умения — отвърна Оги. — Ако вирусът не е бил засечен, когато е заразил сървъра. И ако е останал спящ след заразяването.

— Как заразихте сървърите? С фишинг атаки?

Оги направи физиономия, сякаш е засегнат.

— Понякога. Но като цяло, не. Най-вече използвахме грешно насочване. DDoS атаки, повреда на BGP таблиците.

— Оги — прекъснах го.

— О, да, извинете ме. Да говоря разбираемо, така ми казахте. Много добре. При DDoS атака се разпространява отказ от услуга. Атакува се най-вече потокът в мрежата на сървърите, които преобразуват URL адресите, написани в търсачките, в IP номера, които се използват от интернет рутерите.

— Оги — обадих се пак.

Той се усмихна за извинение.

— Пример: пишете електронния адрес на Си Ен Ен, но мрежата преобразува написаното в рутинг номер, за да пренасочи трафика. Една атака на потока изпраща фалшив трафик към мрежата и я претоварва, тогава мрежата отказва или се срива. През октомври 2016 година подобни атаки затвориха множество сървъри и редица известни уебсайтове в Съединените щати не работиха почти цял ден. Туитър, Плейстейшън, Си Ен Ен, Спотифай, Веризон, Комкаст, да не споменаваме хилядите платформи за търговия онлайн, които бяха засегнати.

— A BGP таблиците са външни протоколи, осигуряващи безциклична маршрутизация между домейни. Доставчиците на услугата, като например Ей Ти & Ти рекламират на тези таблици клиентите си. Ако компанията Ей Би Си използва Ей Ти & Ти за интернет услуги, тогава Ей Ти & Ти ще рекламира на тези таблици: „Ако искате достъп до уебсайта на компания Ей Би Си, ползвайте нас“. Да кажем, че сте в Китай, използвате Велател и искате достъп до уебсайта на компанията Ей Би Си. Ще ви се наложи първо да прескочите от Велател до Ен Ти Ти в Япония, а оттам до Ей Ти & Ти в Америка. BGP таблиците указват пътя. Ние, разбира се, просто написваме този сайт или кликваме върху линк, но често онова, което се случва, е поредица от прескачания през доставчиците на интернет, като BGP таблиците служат за карта.

— Проблемът е, че тези BGP таблици се изграждат на доверие. Сигурно си спомняте, че преди няколко години Велател, тогава под името Чайнател, твърдеше, че е последната точка за скок към Пентагона, и така известно време голям дял от насочения към Пентагона интернет трафик беше прекаран през Китай.

Знаех го сега, но тогава и не подозирах. Бях само губернатор на Северна Каролина. По-обикновени времена. Меко казано.

— Умел хакер — продължи Оги — може да проникне в BGP таблиците на двайсетте водещи интернет доставчици в света, да ги промени и така да обърка трафика. Същото може да се постигне и с DDoS атака. Това временно ще прекрати интернет услугите за всеки, който е обслужван от този доставчик.

— Но как това е свързано със заразяването с вирус? — попита Ноя. — Целта на DDoS атаките, доколкото разбрах, е да възпрепятстват достъпа до интернет на доставчик.

— Да.

— Звучи, сякаш тази промяна на BGP таблиците постига същото.

— Постига го. И както можете да си представите, е много сериозно. Доставчикът на услугата не може да не я осигурява на своите клиенти. Това е предназначението му. Трябва да вземе мерки веднага, за да оправи проблема, в противен случай ще изгуби клиентите си и ще прекрати дейността си.

— Разбира се — съгласи се Ноя.

— Грешно насочване, вече го казах. — Оги размаха ръка. — Използвахме BGP таблиците и DDoS атаките като платформи за завземане на сървърите.

Ноя вирна брадичка, вече схващаше. Аз имах нужда да ми бъде обяснено още веднъж.

— И така, когато доставчиците се съсредоточат върху отстраняването на един належащ проблем, вие се промъквате и внедрявате вируса.

— Доста точно описание, да. — Оги неволно грейна от гордост. — И тъй като вирусът е спящ, защото е скрит и не извършва никакви злонамерени операции, остава незабелязан.

— Колко време остава спящ? — попита Дитер Кол.

— Години. Мисля, че започнахме… — Присвил очи, Оги вдигна поглед нагоре. — Преди три години?

— Вирусът остава спящ цели три години?

— В някои случаи — да.

— И колко сървъра заразихте?

Оги пое дъх като дете, което се приготвя да поднесе лоша новина на родителите си.

— Вирусът е програмиран да стигне до всяко устройство, което получава интернет услуга от доставчика.

— И… — Кол се спря, сякаш се уплаши да довърши думите си, страхуваше се да отвори вратата на тъмния килер и да открие какво се крие вътре. — Приблизително колко интернет доставчика заразихте?

— Приблизително ли? — Оги сви рамене и обяви: — Всички.

Присъстващите посърнаха при тези думи. Рихтер, когото вече не го свърташе, стана от стола си и скръстил ръце, се облегна на стената, Ноя прошепна нещо на помощника си. Хората с огромна власт се чувстваха безпомощни.

— Ако сте заразили всички интернет доставчици в страната, а тези доставчици на свой ред са предали вируса на всеки клиент, на всяко устройство, това означава… — Дитер Кол рухна на стола си.

— Че сме заразили буквално всяко устройство, което използва интернет в Съединените щати.

Министър-председателят и канцлерът ме погледнаха, и двамата с побелели лица. Атаката, която обсъждахме, беше насочена към Америка, но те добре осъзнаваха, че следващата цел са техните страни.

Което отчасти беше и причината да поискам Оги да им обясни случващото се.

— Само в Съединените щати ли? — попита канцлер Рихтер. — Интернет свързва целия свят.

— Добро наблюдение — отбеляза Оги. — Целехме се само в интернет доставчиците в Съединените щати. Несъмнено има известен пренос към други страни, защото данни от устройства от Америка се прехвърлят в чужбина. Няма начин да знаем със сигурност, но не очакваме разпространението да е съществено. Съсредоточихме се върху Съединените щати. Целта беше да осакатим Съединените щати.

Всичко това далеч надминаваше и най-лошите ни страхове. Вирусът се беше появил на сървър на Пентагона. Решихме, че е насочен към военните. Или най-малкото към правителството. Но Оги ни казваше, че последствията ще бъдат далеч по-всеобхватни. Щеше да засегне всяка индустрия, всяко домакинство, всяка част от живота ни.

— От думите ви — каза канцлер Рихтер с треперещ глас — става ясно, че ще оставите Америка без интернет.

Оги погледна Рихтер, след това мен.

— Да, но това е само началото — казах. — Оги, кажи им какво ще направи вирусът.