Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (58)

Глава 57

— Познавах я само като Нина. — Измъченият от работата си в сутерена Оги разтри очи, докато стояхме в дневната на хижата. — Не си знаел фамилията й. Не ти ли се струва странно? Влюбил си се в една жена, а не знаеш фамилията й?

Той въздъхна.

— Знаех, че има минало, от което иска да избяга. Не знаех подробности. Не ме интересуваха.

Гледах го, но не каза повече, явно не му се говореше за това.

— Била е от абхазките сепаратисти — казах. — Работила е за руснаците.

— Така казвате вие. Ако е… симпатизирала на Русия, не го е споделяла с мен. Добре знаете, господин президент, че „Синове на джихада“ нападаха западни институции. Противопоставяхме се на влиянието на Запада в Източна Европа. Разбира се, това съвпадаше с плановете на Русия. Но не означава, че сме работили за руснаците. Според мен Сулиман е приемал пари от руснаците в миналото, но вече няма нужда от техните пари.

— Продава услугите си на по-платежоспособен поръчител — поясних.

— Прави каквото иска. Невинаги за пари. Не отговаря пред друг, освен пред себе си.

И нашето разузнаване беше разбрало така.

— Така ли е била ранена Нина? — попитах. — Онзи шрапнел в главата й. Каза, че ракета е паднала близо до църква. Били са грузинците. Сигурно така се е случило.

Погледът на Оги трепна, отмести го, очите му се напълниха със сълзи.

— Има ли значение? — попита той.

— Има, ако е работила за руснаците, Оги. Ако мога да разбера кой стои зад това, ще разполагам с повече възможности за противодействие.

Оги кимна, все още гледаше встрани.

— Заплахи. Сплашване. Господин президент, ако не можем да спрем вируса, заплахите ви ще са напразни. Опитите да ги сплашите няма да помогнат.

Но вирусът все още не беше атакувал. Все още бяхме най-могъщата държава в света.

Може би беше време да го напомня на Русия.

Оги се върна в сутерена. Измъкнах телефона си и набрах Каролин.

— Кари, началниците на службите в съвещателната зала ли са?

— Да, сър.

— След две минути ще се включа.