Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The President Is Missing, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евелина Пенева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Бил Клинтън; Джеймс Патерсън
Заглавие: Къде е президентът?
Преводач: Евелина Пенева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Анишър; „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 22.09.2018
Редактор: Петя Петкова
Коректор: Павлина Върбанова
ISBN: 978-954-27-22-29-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8136
История
- — Добавяне
Глава 56
Събралите се държавници хапваха лека закуска от бейгъли, плодове и кафе на масата в кухнята с изглед към задния двор и горите, докато ги запознавах с последните събития. Току-що бях получил новини за случващото се в Лос Анджелис, където служителите на Департамента за вътрешна сигурност и подчинената му Федерална служба за бедствия работеха с управата на града и щата Калифорния за осигуряването на чиста вода. Разполагаха с авариен план в случай на внезапно спиране или срив на пречиствателните станции, така че, макар да се налагаше станцията спешно да се възстанови и да заработи отново, с малко късмет изобщо нямаше да се стигне до разразяването на истинска криза. Нямаше да изпращам членове на кризисния екип в Лос Анджелис, но изпращахме всички други, с които разполагахме.
Възможно беше да допускам грешка за Лос Анджелис. Може и да не беше примамка. Можеше да е само началото на онова, което предстоеше. В такъв случай допусках огромна грешка. Но ако не последваха други подобни събития, не възнамерявах да се разделя с екипа си. В момента хората ми бяха в сутерена с Оги и експертите по киберсигурност от Израел и Германия, работеха заедно с останалата част от екипа, която се намираше в Пентагона.
Канцлер Юрген Рихтер беше с един от помощниците си, светлокос мъж на име Дитер Кол, началник на германската федерална разузнавателна служба. Министър-председателят Ноя Барам беше довела своя началник на кабинета — набит, скован по-възрастен мъж, който някога е бил генерал в израелската армия.
Полагахме усилия да запазим срещата в тайна, което означаваше, че не можем да си позволим събиране с много хора. Един лидер с по един помощник, плюс най-добрият им технически специалист. Това не беше 1942 година, когато Рузвелт и Чърчил се бяха срещали тайно някъде в южна Флорида за поредица от стратегически разговори. Хранели се в страхотен ресторант на име „Капе Плейс“ и изпращали на собственика благодарствени писма, които сега бяха безценно съкровище за заведение, което иначе бе известно със специалитетите си с морски дарове, лимоновия пай и атмосферата от 40-те години.
В наши дни с дръзката и ненаситна преса, интернет и социалните медии, всички денонощно наблюдават световните лидери и е изключително трудно за когото и да било от нас да се движи инкогнито. Единственото, което е в наша полза, са мерките за сигурност: предвид терористичните заплахи можем да пазим в тайна подробностите за планираните пътувания.
Утре Ноя Барам щеше да бъде на конференция в Манхатън и беше казала, че ще използва съботата да погостува на роднини в Съединените щати. Дъщеря й живееше в Бостън, имаше брат, който живееше до Чикаго, и внучка, завършила първата си година в Колумбийския университет, затова алибито й беше правдоподобно. Дали щеше да издържи, беше друг въпрос.
Канцлер Рихтер използва болестта на жена си като прикритие, предприемайки по-рано от предвиденото планирано пътуване до Слоун Кетъринг. Бяха обявили, че ще прекарат почивните дни в Ню Йорк с приятели.
— Извинете ме — казах на групата, събрала се в дневната на хижата, когато телефонът ми звънна. — Трябва да се обадя. Просто… Има такива дни.
Искаше ми се и аз да имам помощник, но Каролин ми беше необходима в Белия дом, там не можех да вярвам на никого.
Отидох на пристана, който гледаше към гората. Хората от Тайните служби бяха най-многобройни, но имаше и малък контингент немски и израелски агенти, пръснати из имота.
— Господин президент — каза Лиз Грийнфийлд. — Момичето, Нина. Получихме пръстовите й отпечатъци. Казва се Нина Шинкуба. Нямаме много информация за нея, но смятаме, че е родена преди двайсет и шест години в Абхазия, Грузия.
— Сепаратистката територия — уточних. — Спорна зона. Русия подкрепи искането на Абхазия за автономия от Грузия. Войната през 2008 между Русия и Грузия беше заради нея, поне привидно.
— Да, сър. Грузинското правителство подозира Нина Шинкуба във връзка с експлозия на гара от грузинската страна на спорната граница през 2008-а. Имало е поредица от нападения от двете страни на границата, преди да избухне войната между Абхазия и Грузия.
Която прерасна във война между Русия и Грузия.
— От сепаратистите ли е била?
— Вероятно. Република Грузия я определя като терористка.
— Следователно това я поставя в групата на враждебно настроените срещу Запада — заключих. — Прави ли я и привърженичка на руснаците?
— Руснаците са ги поддържали. Руснаците и абхазците са се били рамо до рамо във войната. Логично е да се заключи, че е така.
Но не беше задължително.
— Да се свържем ли с грузинците, за да проверим какво друго може да научим за нея?
— Задръж така — казах. — Първо искам да се посъветвам с някого.