Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (56)

Глава 55

— Във Върховния съд ще се освободи място — каза Дестър.

— О? — Не беше чула. С тези съдии никога нищо не беше сигурно, повечето от тях оставаха на местата си дълго след като бяха прехвърлили осемдесетте. — Кой?

Той се обърна и я погледна присвил очи, с непроницаемо лице.

„Решава — помисли си тя. — Решава дали да ми каже.“

— Миналата седмица Уитман е получил много лоши вести от лекаря си — съобщи Роудс.

— Съдия Уитман е…

— Вестите били лоши — повтори той. — По своя воля или не съвсем той няма да остане до края на този президентски мандат. Налага му се да се оттегли веднага.

— Съжалявам.

— Нима? — По лицето му пропълзя ехидна усмивка. — Няма значение, знаеш ли какво не се е случвало много отдавна? След Джон Пол Стивънс във Върховния съд не е имало представител на Средния запад. Никой от федерален съд като… о, ами като Седми район.

Апелативният съд на Съединените щати от Седми район. Ако паметта не я лъжеше, този съд се занимаваше с федералните дела от Илинойс, Уисконсин…

… и Индиана, щата на Лестър.

Ами да.

— Кого, Лестър?

— Бившия главен прокурор на щата Индиана — каза той. — Жена. Умерена. Уважавана. Получи почти единодушно одобрение от Сената преди четири години за Апелативния съд, включително твоя глас. Бива си я и е млада — четирийсет и три годишна, — така че може да се очаква, че ще остави следа след себе си. Може да остане във Върховния още трийсет години. Тя е от моята фракция, но ще гласува за теб по въпросите, които изглеждат важни за твоите хора.

Вицепрезидентът зяпна. Наведе се към него.

— Господи, Лестър! Искаш от мен да вкарам дъщеря ти във Върховния съд, така ли?

Помъчи се да си спомни какво знае за дъщерята на Лестър. Омъжена, с деца. Завършила право в Харвард. Беше работила във Вашингтон, след което се беше върнала в Индиана и изпълняваше длъжността главен прокурор в умерен противовес на политиката на баща си, който сееше огън и жупел. Всички мислеха, че следващата й стъпка ще бъде губернаторско място, но след това тя прояви колебание и прие назначение във Федералния апелативен съд.

И да, сенатор Катрин Бранд беше гласувала за нея при номинирането й за Апелативния съд. Сведенията за дъщерята на Роудс бяха, че не прилича на баща си — най-малкото посоката й беше друга, независимо от партийните й пристрастия. Умна и чувствителна.

С ръце Лестър имитира кавички на вестникарско заглавие.

— „Подкрепена от двете страни.“ Нова епоха след безизходицата на управлението на Дънкан. Лесно ще бъде одобрена. Гарантирам за сенаторите от моята страна, а и твоите хора ще са доволни. Тя е за правото на аборт, Кати, за което твоите хора така милеят.

Може… и да не беше толкова налудничаво.

— Ще започнеш управлението си като президент с голяма победа. По дяволите, постъпи правилно в този случай, Кати, и ще останеш на президентския пост десет години.

Вицепрезидентът погледна през прозореца. Спомни си устрема, когато за пръв път обяви кандидатурата си, когато водеше, когато можеше да види, да почувства, да вкуси победата.

— Иначе — каза Лестър — няма да служиш и ден. Ще оставя Дънкан на поста му, на следващите избори ще бъде премазан, а ти ще си в безизходица.

Вероятно имаше право за следващите избори. Нямаше да е в безизходица, както се изразяваше, но щеше да е изключително трудно да се пребори за кандидатурата си след четири години като бивш вицепрезидент, който не е бил преизбран.

— А ти си съгласен — каза тя — да съм президент два мандата и половина, така ли?

Председателят на Камарата леко се плъзна към вратата, посегна към дръжката.

— Какво по дяволите ме е грижа мен кой е президент?

Тя поклати глава, развеселена, но без да е особено учудена.

— Ти обаче ще трябва да осигуриш онези дванайсет гласа в Сената — размаха той пръст.

— И предполагам, че знаеш как да го постигна.

Председателят свали ръката от дръжката.

— Всъщност, госпожо вицепрезидент, знам.