Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (49)

Глава 48

— Нямам представа — отговори Оги, когато му зададох същия въпрос.

В хеликоптера седяхме един срещу друг на седалки, тапицирани с мека кремава кожа, докато машината бавно се издигаше във въздуха.

— Не знам за нищо такова — отговори той. — Нямам никакво участие в тази работа.

— Хакването на газопроводна система. Или на системата на подизпълнител на Департамента на отбраната. Не си правил такива неща, така ли?

— Господин президент, ако говорите по принцип, да, правили сме. Сам казахте, че става дума за фишинг атака, нали?

— Да.

— Ами правили сме подобни неща. Китайците са довели това изкуство до съвършенство. Опитали се да хакнат газопроводните ви системи, нали?

Същото каза и Сам Хейбър.

— Какво правят китайците, го знаят всички — рече Оги. — Но ние не сме правили подобни неща тук. Или трябва да уточня, че аз не съм правил.

— Сулиман Синдурук в състояние ли е да хакне газопроводите без теб?

— Естествено. Има екип от хора като мен. Бих казал, че бях най-добрият, но не говорим за нещо, което е трудно. Всеки може да пусне вирус по имейл и да се надява, че жертвата ще кликне върху него.

Кибертероризъм от Дивия запад. Тази нова, страшна заплаха. Всеки можеше да срине сигурността на цяла нация по гащи на дивана.

— Не си чувал нищо за Лос Анджелис.

— Не съм.

Облегнах се.

— И следователно нищо не знаеш за случилото се.

— Не знам. И не разбирам какво ще спечелят, ако взривят компания, която строи самолети за вас.

Не можех да не се съглася. Какъв смисъл имаше да се разрушава машинен завод?

Друго се криеше тук.

— Добре. Добре, Оги. — Разтрих очи, борейки се с изтощението от преливането на тромбоцитите, с отчаянието, породено от постоянната неизвестност какво следва. — Кажи ми. Кажи ми как проникна в системите ни и какви поражения ще причини вирусът.

Най-накрая имахме шанс. От първата ни среща на стадиона със свистящите куршуми, бягството от засадите с автомобилите и моето рухване към полунощ не бяхме имали възможност да изясним този въпрос.

— Уверявам ви, че съвсем не работехме върху толкова елементарни задачи, като да заразяваме електронни писма с надеждата някой да ги отвори. Мога да ви уверя и че кодът, който използвате, „Тъмни векове“, е съвсем уместен.