Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (46)

Глава 45

Затишието пред буря.

Затишие, това беше, не за него, а за тях, за неговите хора, малкия му екип от компютърни гении, които бяха прекарали най-веселите и най-бурни дванайсет часа от живота си. В ласки с жени, които иначе не биха си направили и труда да погледнат към тях, които ги изчукаха по десет различни начина и им показаха наслади, които не си и бяха представяли в краткия си живот. Пиха шампанско от бутилки, които обикновено докосваха устните само на световния елит. Гуляха на шведска маса с хайвер и гъши дроб, омари и филе миньон.

Сега спяха до един, последните се бяха оттеглили преди час. Всички щяха да се събудят чак по обяд. Днес нямаше да има никаква полза от тях.

Нямаше проблем. Бяха изпълнили своята част.

Сулиман Синдурук седеше на терасата на апартамента, в пръстите му гореше цигара, на масичката до него имаше смартфони, лаптопи и кафе. Разкъса кроасан, докато вдигаше лице към утринната светлина.

„Порадвай се на спокойната сутрин — напомни си той. — Защото когато слънцето изгрее над Шпрее по това време утре, няма да има никакво спокойствие.“

Остави закуската си настрани. Самият той не можеше да намери спокойствие. Не можеше да се храни, стомахът му беше пълен с киселина.

Придърпа лаптопа си, включи екрана, прегледа новините онлайн.

Водещата новина беше за предотвратения заговор за убийство на крал Саад ибн Сауд от Саудитска Арабия и извършващите се в момента десетки арести на заподозрени. Според репортерите и предполагаемите „информирани“ специалисти, които пълнеха новинарските канали, възможните мотиви бяха демократичните реформи на новия крал. Увеличаването на правата на жените. Непоклатимата му позиция срещу Иран. Участието на Саудитска Арабия в гражданската война в Йемен.

Новина номер две: събитията във Вашингтон от миналата нощ, престрелка и взрив на моста, престрелка на стадиона, временно затваряне на Белия дом. Нямаше данни за тероризъм, твърдяха федералните власти. Не, всичко било част от операция на контраразузнаването, проведено съвместно от ФБР и Министерството на финансите. Досега медиите, изглежда, приемаха информацията за вярна, историята се разпространяваше едва от няколко часа.

А прекъсването на тока на стадиона, което беше предшествало престрелката — съвпадение ли беше? Да, твърдяха федералните вести. Беше просто стечение на обстоятелствата, че хората на стадиона, както и онези в радиус от четвърт миля около него бяха останали на тъмно броени секунди преди федералните агенти и мнимите извършители да осветят улица „Капитол“, сякаш правят възстановка на прочутата престрелка в Окей Корал.

Президентът Дънкан трябваше да знае, че подобна налудничава история няма как да се приема дълго. Но вероятно на него му беше все едно. Той просто печелеше време.

Но не знаеше с колко време разполага.

Един от телефоните на Сули иззвъня. Телефонът на вътрешния човек. Съобщението беше обиколило света, преди да стигне до него, минало през анонимни проксита, прехвърляно на отдалечени сървъри в десет различни страни. Ако някой направеше опит да го проследи, можеше да се окаже къде ли не — от Сидни, Австралия, до Найроби, Кения и Монтевидео, Уругвай.

ПОТВЪРДЕТЕ, ЧЕ СМЕ ПО ГРАФИК, гласеше съобщението.

Той се подсмихна. Сякаш знаеха какъв е графикът.

Написа в отговор: ПОТВЪРЖДАВАМ АЛФА Е МЪРТЪВ.

„Алфа“ означаваше Нина.

В нито една от историите онлайн за престрелката снощи при бейзболния стадион, за престрелката и взрива на моста между столицата и Вирджиния не се споменаваше за мъртва жена.

Натисна „Изпрати“ и зачака съобщението да измине криволичещия си път.

Проряза го тръпка. Жилото от предателството, от предателството на Нина. И от загубата. Може би беше подценил чувствата си към нея. Революционния й ум. Стегнатото й, гъвкаво тяло. Жаждата й да изследва в света на компютрите и на спалнята. Часовете, дните, седмиците, които бяха прекарали в работа рамо до рамо, като се предизвикват един друг, подхранват идеите си, изстрелват хипотези, правят опити, грешки, приведени пред лаптоп, развиват теории над чаша вино или голи в леглото.

Преди тя да изгуби интерес към него. Би могъл да го преживее. Нямаше намерение да остава с една жена. Но никога нямаше да проумее как се беше хванала точно с Оги, точно с него, този грозник.

Спри. Притисна очи с пръсти. Нямаше смисъл.

Отговорът дойде: ПОТВЪРДИХА, ЧЕ АЛФА Е МЪРТВА.

Това не беше точно потвърждение. Уверяваха го в професионализма и уменията на екипа, който бяха изпратили в Америка, нямаше друг избор, освен да им повярва.

Сули им отговори: ЩОМ АЛФА Е МЪРТВА, ТОГАВА СМЕ ПО ГРАФИК.

Отговорът дойде толкова бързо, че Сули предположи, че е бил изпратен едновременно с неговото съобщение.

БЕТА Е ЖИВ, ПОТВЪРДЕНО Е И Е ПОД ЗАКРИЛА.

„Бета“ означаваше Оги. Спасил се беше, значи. С американците беше.

Сули не успя да потисне усмивката.

Ново съобщение дойде твърде бързо след последното. Онези бяха притеснени.

ПОТВЪРДЕТЕ, ЧЕ СМЕ В ГРАФИК ПРИ ТОВА РАЗВИТИЕ.

Веднага отговори: ПОТВЪРДЕНО. ПО ГРАФИК.

Мислеха, че знаят графика за пускането на вируса. Нищо подобно.

Дори Сули не го знаеше. Всичко беше само в ръцете на Оги.

Без значение дали беше наясно, или дори не подозираше.