Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (45)

Глава 44

Вицепрезидентът забеляза, че Каролин Брок носи същия костюм, с който беше и предишния ден. И не стига това, ами очите й бяха зачервени и потвърждаваха, че не е мигвала.

Изглежда, неуморният началник на кабинета изобщо не се беше прибирала предишната вечер.

Седяха в заседателната зала в оперативния център под Белия дом. Бяха на противоположни краища на дългата маса. Катрин Бранд би предпочела срещата да се провежда в личния й кабинет в западното крило. Само че миналата нощ я бяха пратили в подземието като част от предпазните мерки при извънредни ситуации и тя не виждаше смисъл точно сега да го прави на проблем.

— Къде е Алекс Тримбъл?

— В момента отсъства, госпожо вицепрезидент.

Очите й се присвиха. От това присвиване, казваха помощниците й, всички най-много се страхували, такъв беше леденият й мълчалив начин да изкаже неудоволствието си от някакъв отговор.

— И толкова? Няма го?

— Да, госпожо.

Кръвта й кипна. Технически Катрин Бранд беше вторият по власт човек в страната. Всички се отнасяха към нея като такава, поне официално. Трябваше да признае, че колкото и да хранеше неприязън към Джон Дънкан, задето я беше победил и беше отмъкнал номинацията, която по право се падаше на нея, и макар да се налагаше да си държи езика зад зъбите и да се примирява с мястото на втора цигулка, президентът й беше дал ролята, която беше обещал, търсеше нейното мнение, включваше я в обсъждането на всички важни решения. Дънкан беше изпълнил своята част от сделката.

И все пак и двете знаеха, че всъщност човекът с истинска власт в залата беше Каролин.

— Къде е президентът, Каролин?

Каролин разпери ръце, както винаги дипломатична. Бранд, макар и неохотно, изпита уважение към началника на кабинета, който беше извивал ръце в Конгреса, грижеше се всичко да се случва по график и управляваше персонала в Западното крило, за да е в услуга на президента. Когато Каролин беше в Конгреса, преди онзи гаф с включения микрофон, много хора предполагаха, че тя ще стане следващият председател на Камарата, може би дори кандидат за президент. Притежаваше красноречие, образование, опит, действаше експедитивно, стоеше стабилно в кампаниите, беше привлекателна без лъскавата красота на красавица от конкурс — вечното препятствие, което жените в политиката трябваше да преодоляват: с всички тези качества Каролин можеше да е на върха.

— Попитах къде е президентът, Каролин.

— Не мога да ви дам отговор, госпожо вицепрезидент.

— Не можете или не искате? — Бранд размаха ръка. — Вие знаете ли къде е? Това поне можете ли да ми кажете?

— Знам къде е, госпожо.

— Той дали… — Поклати глава. — Той добре ли е? В безопасност ли е?

Каролин леко наклони глава на една страна.

— Той е с Тайните служби, ако това ще ви…

— О, боже, Каролин, не можете ли да ми дадете точен отговор?

За миг впериха погледи една в друга. Каролин Брок не се даваше лесно. А верността й към президента беше на първо място. Ако трябваше с тялото си да спре куршуми, предназначени за него, щеше да го направи.

— Не ми е разрешено да ви кажа къде е — каза тя.

— Президентът е наредил така. Той ви е наредил да не ми казвате.

— Заповедта не беше предназначена конкретно за вас, госпожо.

— Но включва и мен.

— Не мога да ви дам информацията, която искате, госпожо вицепрезидент.

Вицепрезидентът удари с ръце по масата, стана.

— Откога — попита тя след миг-два — президентът се крие от нас?

Каролин също стана и двете отново впиха поглед една в друга. Не очакваше Каролин да отговори и тя не го направи. Повечето хора биха се огънали пред този поглед, от неудобното мълчание, но Бранд беше убедена, че Каролин няма да отклони очи и цяла нощ, ако е необходимо.

— Има ли друго, госпожо вицепрезидент?

Същата хладнокръвна деловитост в гласа, което само изнерви още повече вицепрезидента.

— Защо са тези ограничения? — попита тя.

— Заради инцидента снощи — отговори Каролин. — Просто предпаз…

— Не — възрази тя. — Инцидентът снощи е свързан с разследване на ФБР и Тайните служби, нали така? Контраразузнавателна операция? Така поне беше обявено публично.

Началникът на кабинета не отговори, не помръдна. Бранд от самото начало не се беше хванала на тази история.

— Този инцидент… може да доведе до кратка изолация — продължи тя. — Няколко минути, час, докато намерим разрешение. Но аз бях долу цяла нощ. Тук ли трябва да остана?

— Засега така се налага, госпожо.

Тръгна към Каролин и спря след няколко крачки.

— Тогава не ми разправяйте, че било заради инцидента в столицата снощи. Кажете ми какво наистина налага това изолиране. Кажете ми защо се пристъпва към мерките за охрана на правителството. Кажете ми защо президентът се страхува за живота си в този момент.

Каролин премигна няколко пъти, но остана невъзмутима.

— Госпожо, получих пряко нареждане от президента за изолирането и пристъпването към мерките. Не съм в положение да поставям под въпрос заповедта. Не съм в положение да разпитвам за причините. И не… — отмести поглед, прехапа устни.

— И аз също не съм в положение, нали това щяхте да кажете, Каролин?

Каролин се обърна и я погледна в очите.

— Да, госпожо. Това се канех да кажа.

Вицепрезидентът кимна и издиша бавно.

— Свързано ли е с отстраняването от президентския пост? — попита, макар да не разбираше как би могло.

— Не, госпожо.

— Това въпрос, касаещ националната сигурност ли е?

Каролин не отговори, умишлено не помръдна.

— За „Тъмните векове“ ли става дума?

Каролин трепна, но не отговори, не пожела да отговори.

— Много добре, госпожо Брок — рече тя, — не съм президент…

Все още.

— … но съм вицепрезидентът. Не приемам заповеди от вас. А не съм чула заповедта за изолирането на Белия дом от президента. Той знае как да се свърже с мен. Има телефона ми. Може да ми позвъни по всяко време и да ми каже какво, по дяволите, се случва.

Обърна се и се запъти към вратата.

— Къде отивате? — попита Каролин, гласът й прозвуча различно, по-силен, не така почтителен.

— Къде мислите, че отивам? Денят ми е запълнен с ангажименти. Очаква ме и среща с пресата и съм сигурна, че първият въпрос, който ще ми зададат, е „Къде е президентът?“.

И още по-важното: имаше среща, която беше уговорила вчера вечерта, след като й позвъниха в жилището й. Можеше да се окаже една от най-интересните срещи в живота й.

— Няма да напускате оперативния център.

Вицепрезидентът спря на прага. Обърна се към началника на кабинета на Белия дом, която току-що й беше говорила, както никой не си беше позволявал след избирането й на този пост — всъщност много отдавна.

— Моля?

— Чухте какво казах — заяви началникът на кабинета с привидно уважение. — Президентът иска да останете в оперативния център.

— Вие също ме чухте, подмазвачке. Приемам нареждания само от президента. Докато не го чуя от него, ще бъда в кабинета си в Западното крило.

Излезе в коридора, където началникът на нейния кабинет Питър Евиан вдигна очи от телефона си.

— Какво става? — попита той, когато се изравни с нея.

— Ще ти кажа какво няма да стане — отвърна тя. — Няма да потъна с този кораб.