Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (43)

Глава 42

— С колко време разполагаме? — попитах Оги. — Кога ще се задейства вирусът?

— Събота в Америка — каза той. — Само това знам.

Същото, което каза и директорът на „Мосад“.

— Тогава трябва да тръгваме — втурнах се аз, хващайки Оги за ръката. — Къде отиваме?

— Ще ти кажа в…

Твърде бързо се обърнах, усетих как стаята се върти, загубих равновесие, прониза ме остра болка в ребрата, дърво, което ме удари — ръбът на дивана, — таванът присветна отгоре ми и се завъртя…

Направих стъпка напред, но нещо не беше както трябва, кракът ми не беше стабилен, подът не беше там, където трябваше да бъде — всичко беше някак под ъгъл…

— Господин президент! — Ръцете на Джейкъбсън ме уловиха, лицето ми беше само на сантиметри от килима.

— Доктор Дейн — прошепнах и бръкнах в джоба си.

Стаята танцуваше около мен.

— Позвънете на… Каролин — успях да кажа. Извадих телефона си, размахах го, преди Джейкъбсън да го вземе от ръката ми. — Тя знае… какво да прави.

— Госпожо Брок! — извика Джейкъбсън в телефона.

Даване на указания, приемане на заповеди, всичко беше като някакво далечно ехо, Джейкъбсън не говореше с обикновения си глас, а сякаш беше в битка.

Не сега. Не може да се случи сега.

— Той ще се оправи, нали?

— След колко време?

Събота в Америка. Събота в Америка е съвсем скоро.

Облак като гъба. Изпепеляващ червен пламък помиташе страната. Къде е водачът? Къде е президентът?

— Не… сега…

— Кажи й да побърза!

Не сме в състояние да отговорим, господин президент.

Извадиха системите ни от строя, господин президент.

Какво ще правим, господин президент?

Вие какво ще направите, господин президент?

— Останете легнал, сър. Идва помощ.

Не съм готов. Все още не съм.

Не, Рейчъл, все още не съм готов да дойда при теб.

Събота в Америка.

Тишина и приглушеното ехо в мъртво, безкрайно, безформено пространство.

— Къде, по дяволите, е докторът?

И ярка светлина.