Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The President Is Missing, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Евелина Пенева, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Бил Клинтън; Джеймс Патерсън
Заглавие: Къде е президентът?
Преводач: Евелина Пенева
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Анишър; „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 22.09.2018
Редактор: Петя Петкова
Коректор: Павлина Върбанова
ISBN: 978-954-27-22-29-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8136
История
- — Добавяне
Глава 31
Бах безшумно се измъкна през задния вход на сградата, тренчкотът й беше закопчан до брадичката. Вървеше преметнала чанта през рамо, скрила лице под чадъра, по който плющеше дъждът. Тръгна по улицата, когато се разнесе воят на полицейските сирени, а колите на силите на реда зафучаха по улицата към стадиона.
Ранко, първият й наставник, червенокосото плашило — сръбски войник, който я беше съжалил след онова, което хората му бяха направили с баща й, и я беше взел под крилото си (и под тялото си), — може и да я беше научил как да стреля, но не я научи как да се измъква. На сръбските снайперисти това не им трябваше, изобщо не напускаха Требевич, откъдето стреляха по гражданите и противниковите бойци по време на войната, докато армията им задушаваше Сараево като питон.
Не, тя сама се научи как да се измъква, да планира пътища за бягство и да се крие, когато крадеше храна от преките или от кофите за боклук на пазара, бдеше за мини, оглеждаше се за снайперисти и засади, ослушваше се за постоянно присъстващата заплаха от картечен огън или за среднощен пиянски разговор на свободните войници, които не си поплюваха с босненските момичета на улицата.
Понякога, докато търсеше хляб или ориз, или дърва за огрев, Бах успяваше бързо да се измъкне от войниците. Понякога не успяваше.
— Имаме два допълнителни билета — чу се мъжки глас в слушалката й.
Два билета — двама ранени.
— Можеш ли да ги прибереш? — попита тя.
— Нямаме време — каза мъжът.
Имаше предвид, че състоянието им не го позволява.
— У дома ще е по-добре — рече тя. — Ще се видим у дома.
Вече трябваше да са разбрали, че единствената възможност е изтеглянето. Бяха изпаднали в паника, преценката им беше замъглена. Вероятно заради появата на Тайните служби. Или заради изгасването на тока, което, трябваше да признае тя, беше впечатляваща тактическа стъпка. Тя, разбира се, вече беше готова да смени мерника си с такъв за нощно виждане, но изгасването на тока явно беше смутило наземните екипи.
Махна слушалката и я натъпка в десния джоб на тренчкота.
Протегна ръка към левия джоб и сложи друга слушалка в ухото си.
— Играта не е приключила — каза. — Тръгнаха на север.