Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (29)

Глава 28

Аз, Катрин Емерсън Бранд… тържествено се заклевам… предано да изпълнявам задълженията на президент на Съединените щати… да направя всичко по силите си… да пазя и защитавам… Конституцията на Съединените щати.

Кати Бранд нагласи сакото си и кимна на себе си в огледалото на банята в жилището на вицепрезидента.

Да си вицепрезидент не беше лесно, макар тя да беше напълно наясно, че много хора биха се разменили с нея. Но колко от тези хора са били на косъм от спечелването на номинацията, а после са видели мечтата си унищожена от герой от войната, грубовато привлекателен и с пиперливо чувство за хумор?

Зарекла се беше в така наречения супервторник, когато дошлите късно вечерта резултати от Тексас и Джорджия се бяха оказали в полза на Дънкан, че няма да отстъпи, че няма да го подкрепи, че — Бог да й е на помощ — няма да се присъедини към него.

А впоследствие направи всичко, което си беше обещала да не прави. И сега беше като паразит, който живее благодарение на гостоприемника си. Ако той допуснеше грешка, означаваше, че тя е сгрешила. И на всичкото отгоре тя трябваше да защитава грешката като своя собствена.

Не го ли направеше, ако се разграничеше и критикуваше президента, тогава проявяваше нелоялност. Критиците така или иначе я слагаха в един кюп с Дънкан, а нейните поддръжници щяха да я заклеймят, защото е предала своя президент.

Играта беше много сложна.

— Аз, Катрин Емерсън Бранд… тържествено се…

Телефонът й иззвъня. Тя инстинктивно посегна за този на тоалетката, работния й телефон, макар по звъненето да позна, че всъщност е другият.

Личният.

Отиде в спалнята и го вдигна от масичката до леглото. Видя името на онзи, който звънеше. През нея премина тръпка.

„Започна се“, помисли си и отговори.