Бил Клинтън, Джеймс Патерсън
Къде е президентът (130)

Епилог

След речта рейтингът ми нарасна от малко под трийсет до осемдесет процента. Знаех, че ще е за кратко, но чувството беше хубаво. Получих някои критики, че уж съм използвал речта, за да прокарам своята програма, но исках американците да знаят какво възнамерявам да направя за тях, и все пак да оставя множество възможности да работя с опозицията.

Председателят на Камарата на представителите по неволя прояви отзивчивост. В рамките на две седмици Конгресът разгледа и прие с двупартийно мнозинство закон за по-честни, демократични, адекватни избори и осигури средства за преминаването към неподатливо на хакерски атаки гласуване, като за начало — с въвеждане на старомодните хартиени бюлетини. Останалата част от програмата все още предстои да се разгърне, но съм изпълнен с надежда, че с правилните отстъпки и стимули можем да постигнем повече. Дори имаше движение за забрана на оръжията и за приемането на закон за извършване на щателни проверки на кандидат-притежателите на оръжие.

Председателят все още обмисля каква да бъде следващата му стъпка. Много ми беше ядосан, че за малко не разкрих пред цяла Америка как е искал от вицепрезидента Бранд да назначи дъщеря му във Върховния съд, обещавайки й в замяна президентския пост.

Към Каролин Брок беше отправено обвинение по двайсет точки, обвиняваха я в различни форми на предателство, терористични действия, злоупотреба със секретна информация, убийство, заговор за извършване на убийство и възпрепятстване на правосъдието. Адвокатите й преговаряха за споразумение, за да избегнат доживотната присъда. Случващото се в много отношения имаше катастрофални последствия — бе предала всичко, за което бяхме работили толкова упорито, бе пожертвала светлото бъдеще, което можеше да има, ако не се беше поддала на безразсъдната си амбиция. Но семейството й беше пострадало най-много. На моменти се улавям, че все още нейното име изниква в ума ми, когато обмислям някой труден проблем, и ми се иска да я повикам.

Междувременно най-накрая позволих на доктор Деб да проведе лечението с протеини заедно с вливането на стероиди. Броят на тромбоцитите ми достигна успокояващото шестцифрено число. Чувствам се по-добре и не трябва да се притеснявам, че ще се строполя мъртъв, ако позакъснея с хапчето. А и е хубаво да не ми бият инжекции.

Слава богу, дъщеря ми се върна към своя живот, диша по-леко.

Медиите отляво и отдясно отразяват събитията по-правдиво, не толкова заради моята реч, колкото благодарение на факта, че — поне засега — американците загърбиха крайните медии и се насочиха към източници, които предлагат повече обяснения и отправят по-малко лични нападки.

Наистина изпратих човек, който да се погрижи за бездомния ветеран, с когото се запознах на улицата, след като изчезнах. Сега е в терапевтична група и получава помощ да си намери прилична работа и достъпен дом. И изглежда, че Конгресът ще финансира усилията да се намали броят на невинните жертви, да се увеличи сигурността на полицейските служители и да се създадат квартални съвети, които да работят с полицията.

Не знам какво крие бъдещето. Знам само, че страната, която обичам, има възможност да се обнови.

В края на конституционния конвент един гражданин попитал Бенджамин Франклин какво управление са ни завещали основателите на нашата страна. Той отговорил: „Република, ако можете да я опазите“. Това не е нещо, което който и да било президент може да свърши сам. Отговорност на всички нас е да я опазим. И да постигнем най-доброто, на което сме способни.