Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The President Is Missing, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Бил Клинтън; Джеймс Патерсън

Заглавие: Къде е президентът?

Преводач: Евелина Пенева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Анишър; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 22.09.2018

Редактор: Петя Петкова

Коректор: Павлина Върбанова

ISBN: 978-954-27-22-29-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8136

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Върнах се в Овалния кабинет заедно с Каролин, докато часовникът агонизиращо бавно наближаваше пет. Не разговаряхме. Много работещи мъже и жени очакваха с нетърпение пет часа в петък, защото това означаваше край на работната седмица, начало на така необходимата почивка и време със семейството.

Но през последните четири дни с Каролин градяхме планове точно за този ден и час, без да знаем дали ще става дума за началото или края на нещо, или и за двете.

Миналия понеделник малко след обяд позвъниха на личния ми мобилен. С Каролин си приготвяхме сандвичи с пуешко в кухнята. Вече знаехме, че над нас е надвиснала опасност. Не бяхме наясно с мащаба на заплахата. Нямахме представа как да я спрем. Мисията ни в Алжир вече се беше провалила по зрелищен начин и цял свят разбра за провала. Сулиман Синдурук остана на свобода. Целият ми екип по национална сигурност беше призован да свидетелства на следващия ден, вторник, пред комисията.

Но когато оставих сандвича си и отговорих на позвъняването, заварило ме в кухнята, всичко се промени. Динамиката на събитията се ускори. За първи път имах искра надежда. Но и бях изплашен като никога досега.

— Пет следобед източно време, петък, единайсети май — казаха ми по телефона.

И с наближаването на петък, единайсети май, пет следобед, вече не мислех за седемте невинни деца в Йемен, които бяха загинали под купища пепел и отломки заради взетото от мен решение.

Сега се чудех какво, по дяволите, ще се случи в нашата страна и как най-добре да се справя с опасността.

— Къде е тя? — промърморих.

— Все още няма пет, сър. Ще се появи.

— Не съм сигурен — отговорих, докато крачех. — Не може да си сигурен. Обади се.

Преди да успее, телефонът й иззвъня. Каролин отговори.

— Да, Алекс… тя, добре… сама ли е?… Да, добре, направи необходимото… да, но побързай.

Свали телефона и ме погледна.

— Тук е, сър. Претърсват я.

Загледах се през прозореца към навъсеното небе, всеки момент щеше да завали.

— Какво ли ще ни каже, Кари?

— Де да знаех, сър. Ще гледам на мониторите.

Според дадените ми указания трябваше да се срещна с нея насаме, никакви изключения не се допускаха. Затова щях да съм сам — физически — в Овалния кабинет, заедно с моята гостенка. Но Каролин трябваше да наблюдава на екран от зала „Рузвелт“.

Не ме свърташе, не знаех къде да дяна ръцете си. Стомахът ми свирепо се бунтуваше.

— Боже, не съм бил така нервен от… — не довърших. — Толкова нервен никога не съм бил.

— Не ви личи, сър.

Кимнах.

— И на теб.

Каролин никога не показваше слабост. Не й беше в стила. И сега това нейно качество ми подейства успокояващо, защото само на нея можех да разчитам.

Тя бе единственият човек в правителството на САЩ, освен мен, който знаеше за срещата.

Каролин излезе. Застанах при бюрото си и зачаках Джоан да отвори вратата и да въведе посетителката.

Минаващите минути ми се сториха цяла вечност, часовникът едва-едва се движеше. Накрая Джоан отвори вратата.

— Господин президент — каза тя.

Кимнах. Започваше се.

— Покани я — казах.